В настоящия текст ще споделя някои от идеите на Сергей Лазарев за здравето и болестта. Уточнявам, че за мен ценността е в това да вземем и тази перспектива, когато говорим за лекуването – в никакъв случай не я виждам като единствена или като абсолютната истина. Вярвам в същото време, че във вътрешния ни свят има място за много нюанси и перспективи – от нас зависи дали ще си позволим това обогатяване. С подкрепата на критичния ни ум, но и на будния ни и неспирно учещ се дух, както и на обичащото сърце.
Да отворим съзнанието си за духовната перспектива на болестта не означава да загубим заземеност и адекватност в социалната реалност, в която участваме и да потънем в духовен байпас (тук съм обяснила какво е това) – ние имаме задачата да се грижим както за физическия аспект от израстването си, така и за интелектуалния, емоционалния, духовния. А на последния несъмнено много хора гледат със сериозен скептицизъм, отхвърляйки го изцяло – зад това всъщност стои страха от онова, което не можем да контролираме и желанието да можем да си обясним всичко с ума си.
Така интелектуалният аспект в нас става доминантен, а емоционалното и духовното у повечето хора линеят. Вярвам, че имаме нужда от разумен и смислен баланс по тези теми – тоест без да залепваме сляпо за който и да е аспект!
С настоящото се опитвам да кажа, че Лазарев дава една, според мен ценна, перспектива, с която бих провокирала всеки от Вас да прецени и реши какво иска и може да вземе за себе си – нека пресяваме на база на личния си опит, убеждения, предпочитания, разум, както и да се напомняме, че има твърде, твърде много, което не знаем. Духовният ни свят също има нужда от храна и това не е необходимо да е за сметка на останалите – дори тъкмо напротив.
“Днешното човечество много се е отдалечило от духовните първоизточници, затова то прилича на кораб, чийто екипаж е скаран, капитан няма, двигателят е неизправен и има дупки. Някои от членовете на екипажа са започнали да разбират това, появили са се призиви за помирение и ремонт на кораба. Но главната беда е в това – и това никой не знае, – че корабът се е устремил към рифове и даже ремонтът на двигателя без промяна на посоката не може да спаси кораба и неговия екипаж.
Човечеството стои пред опасност – тази опасност е разпадането на духа. Най-страшните загуби – това са тези, които не забелязваме, не чувстваме, тъй като смъртта отначало настъпва на ниво поле, а по-късно на ниво тяло. Днес този процес е близко до критичната си точка, защото това, което днес е наш дух, утре и вдругиден ще бъде тяло на нашите деца и внуци. Следователно колкото по-ощетен е нашият дух днес, толкова по-ощетено ще бъде духовното и физическото здраве на нашите потомци.”
- Диагностика на кармата – част 1, Лазарев
Време е да се простим с примитивната материалистическа представа, че човек започва и завършва с физическото си тяло.
Без разбиране за това как възниква болестта, как душата въздейства върху тялото, цялото лечение ще се свежда до бомбардировка с лекарства и операции. Оказва се, че е безполезно да се лекуват поотделно органите на човека и различните болести, ако имунитетът е на нула.
Мисля, че скоро лекарите ще успеят да свържат понятието „имунитет“ с вътрешната енергия на организма. А после понятието за вътрешна енергия ще успеят да свържат с емоционалното, психологическото състояние на човека. След това, вероятно, лекарите би трябвало да забележат, че върху енергетиката на организма влияят не повърхностните, а свръхдълбочинните емоции, които са в подсъзнанието.
А след това вече е доста лесно да се забележи връзката между мирогледа, характера, съдбата и здравето.
За получаване на енергия трябва да бъдеш по-добър вътрешно, да намалиш обидите, съжаленията и страховете. Излиза, че физическият недостиг на енергия кара човека да бъде по-добър.
И обратното – изобилната храна, излишната снизходителност към желанията, физическият комфорт, слабоподвижният начин на живот рязко засилват външната физическа енергия и отслабват интензивността на вътрешната, висшата енергия на душата. И развалят характера. Човек става по-злобен, алчен и депресиран.
Всяка болест е помощ и пречистване на душата.
И колкото повече се концентрираш върху любовта, толкова по-лесно и по-бързо преминава това пречистване. За да премине Божественият импулс, е необходимо *унижаване на човешкото. Ако любовта в душата е малко, тогава това унижение се превръща в системно саморазрушаване. Доброто здраве е в правилните навици. Ако свикваме да обичаме, да отдаваме енергия и при това да се променяме, ние укрепваме здравето си.
- Под “унижаване на човешкото” можем да разбираме смиряване на Егото – култивирането на перспективата, че не сме своя ум и своето Его (това не го прави “враг”, то е такова, каквото е, част от човешката ни природа е), че можем да наблюдаваме мислите си, чувствата си, убежденията. Че умеем да слагаме пауза между стимула и реакцията, че не сме импулсивни и изцяло безсъзнателни.
Какво е това да отдаваш енергия?
Това означава да умееш да изпълняваш поставената задача, да преодоляваш трудностите, да умееш да вярваш в себе си и да не униваш, да умееш да възпитаваш себе си.
Когато навикът тепърва започва да се създава, докато още не е станал устойчив образ, за формирането му отива огромно количество енергия. Но затова пък след това той действа автоматично, и ние не го забелязваме.
Когато човек има в душата си малко любов и енергия, просто не му стигат силите за формиране на нов навик, и той не може да се промени. Не трябва да съжаляваме за миналото, защото така човек се мъчи подсъзнателно да го измени, да смени местата на неща, които не могат да се променят.
Мъката по миналото предизвиква огромен неконтролируем разход на енергия. Но изтичането на енергия, което може да доведе до много сериозни последствия, се блокира от организма чрез появата на болест на физическо равнище.
Ако човек съжалява за миналото, ако се страхува от бъдещето, ако у него има обида, ненавист, ако не може да приеме света, то за това противодействие на случващото се отива голямо количество енергия – и колкото повече енергия се хаби, толкова по-бързо се появява болестта.
Способността да бъдеш в хармония със самия себе си, със съдбата си и със света – това е едно от основните правила за здравето. Болестта това е възможност да се развиваш, да нормализираш душата си, да се учиш на правилно отношение към живота. Това е възможността да промениш характера си, начина си на живот.
Болестта се дава, за да може човек да усети любовта в душата си.
Човек трябва да се сети за душата си, трябва да се промени и тогава може да преодолее заболяванията си, да възстанови здравето си. Болестта е условие за развитие и помощ за развитието. Болестта е възможност за обновяване душата и ни помага да се пречистим. Затова болестта не трябва да бъде ненавиждана, не трябва да се борим с нея, болестта трябва да бъде заменена.
Ако правим доброволно това, към което болестта ни принуждава, тогава тя просто ще стане излишна.
Обикновено болестта подтиква към такива отрицателни емоции, като недоволство от себе си и близките, съжаление за миналото. Ако не преодолеем всичко това, а го засилим, то болестта се влошава. Затова, когато човек се разболее, трябва да престане да се страхува, да съжалява, да се обижда.
Също така болестта ни провокира да бъдем агресивни към себе си, към другите и към Бог. Ако преодолеем тази агресия, болестта си отива. Тя сдържа нашите инстинкти и ограничава потреблението на физически и духовни блага, като по този начин помага на душата ни да се разкрие.
Освен това, болестта ни намеква, че можем да умрем. Какво означава този намек? Какви изводи трябва да си направим?
Трябва да престанем да се вкопчваме в живота, в удоволствията, в обидите и претенциите, трябва да усетим своето вечно Аз, да усетим любовта в душата си, да пуснем всичките си проблеми, да поставим душата и любовта на преден план.
Ако не се съпротивляваме на болестта, а напротив – ако ѝ съдействаме, ако помагаме на природата и съдбата, а не се борим с тях, тогава болестта става ненужна. Болестта е помощ свише. Ако приемем тази помощ, ако доброволно правим това, към което ни подтикват чрез болестта, в този случай болестта става излишна.
Чрез болестите ни помагат да нормализираме душата си. Когато се научим да нормализираме душата си по собствена воля, необходимостта от болести изчезва.
Как да нормализираме душата си?
Трябва да я поставим на преден план, да усетим, че не може да убиваме любовта, да си припомним и да преминем отново с покаяние всички онези житейски ситуации, в които сме се отрекли от любовта.
Ако човек иска да се научи да запазва в душата си любовта, той започва да се променя: става смел, искрен, живее със сърцето си, а не с ума, престава да осъжда и презира хората, не съжалява, не се страхува, не бърза, не се ядосва. Той е щастлив, енергичен, добродушен.
Та откъде трябва да започне работата върху себе си и преодоляване на духовните причини за болестите?
Трябва да започне с:
- промяна на отношението към света, себе си и хората;
- преразглеждане на живота си;
- промяна на характера;
- промяна на навиците и начина на живот;
- Оздравяване на душата, Лазарев
