В книгата си “ПОКОЙ НА УМА: Постигане на пълно присъствие тук и сега” Тик Нят Хан, виетнамски дзен будист, монах, учител, писател, поет и пацифист, към момента 96-годишен, ни учи на важността, която симбиозата между ума и тялото носи. Добавям откъс от тази чудесна книга надолу – откъс за дишането, за саморегулирането, за осъзнатостта, която можем да изберем да разширяваме.
На мен лично ми отне години преди наистина да се потопя в значимостта на онова, което е описал Тик Нят Хан – преди ми звучеше отвлечено и далечно, неясно. Затова искам да напомня и тук – дори кратката практика е по-добра от тоновете прочетена литература, колкото и да е безценна тя! Позволете си да преживеете свързването, което е възможно през дъха – през дълбокото и осъзнато дишане.
Практиката за хармонизиране на тялото и ума внася повече мир, яснота, състрадание и смелост във всекидневния ни живот.
Практика:
Четири стъпки за
преустановяване на отчуждението
За да сложите край на усещането си за отделеност и на отчуждението и за да изпитате отново мир и да се почувствате добре телом и духом, върнете се към дишането и влезте във връзка с тялото си. През вратата на дишането вие всъщност се прибирате у дома в тялото си. Когато сте във връзка с тялото, вие сте едно с него и знаете как да се грижите за него. А установяването на връзка с тялото ви дава шанс да влезете във връзка с ума.
Често губим контакт не само с неприятните, а и с приятните чувства,
съществуващи вътре в нас – губим се в мислене и отчаяние и не можем да разпознаем и приятните чувства.
За да си помогнем да сложим край на отчуждението си от другите и от самите себе си, първо е нужно да се върнем към тялото си, да бъдем във връзка с него, да разрешим излезлите от равновесие неща и да се помирим със своето тяло. Дълго сме потискали тялото си. Мислим, че го обичаме, но истината е, че сме го изоставили. Повечето хора дишат, без да си дават сметка, че дишат. Необходимо е някой да ги научи да дишат и да бъдат във връзка с дишането си.
Да спрем и да успокоим тялото
Началото на медитацията се осъществява в три части.
Първата е да спрем.
Спираме да мислим и завеждаме ума си обратно в тялото.
Вторият аспект е да се успокоим, да успокоим телесната си структура. „Вдишвайки, аз успокоявам тялото си. Издишвайки, аз успокоявам тялото си.“ Тялото ми страда. Тялото ми беше изоставено. Пренебрегвах тялото си и се отнасях зле с него. Сега се връщам при него и казвам: „Извинявай, скъпо мое тяло. Вече ще се грижа за теб“.
Вдишването и издишването имат определена функция:
те помагат на тялото да се успокои. Успокояваме телесната си структура, когато дишаме осъзнато. Връщаме покоя на тялото си. Когато тялото ми е изоставено, има болка, има напрежение и няма покой. Но ако дишам правилно, осъзнато, дишането може да спомогне за успокояване на тялото и намаляване на страданието.
Осъзнаване на тялото
„Вдишвайки, аз осъзнавам, че имам тяло. Издишвайки, си давам сметка, че тялото ми е тук.“ Това вече е пробуждане. Не търсете все още просветление.
През многото часове, които прекарваме в работа, ние забравяме, че имаме тяло. Сега се връщаме и вдишваме и издишваме по такъв начин, че да премахнем напрежението и да донесем мир на тялото. „Вдишвайки, и носейки мир на тялото си. Освобождавайки напрежението.“ Ако имаме болезнени или носещи дискомфорт чувства, трябва да вдишаме, за да успокоим дишането и да пренесем това спокойствие в чувствата. Всяко вдишване, всяка стъпка, която правим, може да донесе мир на тялото и чувствата ни.
Успокояване на ума
Умът също е структура, самскара. Възприятията, чувствата, емоциите– всички те са самскари, структури. Когато дишаме, ние караме тези ментални структури да се успокоят. Това се нарича „успокояване на менталните структури“. „Вдишвайки, успокоявам ума си. Успокоявам чувствата си. Успокоявам емоциите си.“
Всеки може да се научи да диша така,
че да успокоява тялото и силните си
ментални структури и да носи покой
на тялото и ума. Ако знаем как да дишаме,
можем да уталожим вътрешните си вълнения.
Щом умът и тялото се успокоят, започваме да виждаме по-ясно. Вместо да бъдем изгубени, болни, отчуждени, ние притежаваме яснота, имаме визия. Допускаме несравнимо по-малко грешки. Умиротворението се следва от спокойствие и яснота. Когато виждаме ясно гнева и тъгата си, може да се случи нещо като чудо и да престанем да изпитваме гняв или тъга. Започваме да усещаме състрадание. Мирът на тялото и ума носи яснота. Това на свой ред поражда щастие и любов. Без любов не е възможно да се чувстваме истински щастливи.
Завършвам с този негов житат:
