“Представете си, че ви кажа, че една простичка игра на „Ку-ку“ може да промени света?” Звучи невероятно, нали? Но науката и опита, споделен от едно 7-годишно момиче, Моли, ни доказват, че това е самата истина. В настоящата статия ще споделя основните идеи от TEDx лекция, която можете да гледате най-отдолу, към нея ще добавя и мои коментари.
В сърцето на посланието от първото изречение горе, стои следното: първите пет години от живота на едно дете са най-ключовият период за неговото развитие. Взаимодействията, които имаме с децата си – максимално рано и максимално често – оставят своя отпечатък за целият им живот – и могат да са мощен, животопроменящ дар. Преди да премина към споделянето на ключовите точки от видеото, ще добавя: всеки от нас има нужда от човечен, любящ свидетел, за да израства. Всеки от нас има нужда от хора, които вярват в нас и виждат доброто, силата, светлината, потенциалите ни.
И които през присъствието си, ни въвличат в живота с любов.
Защо първите пет години са магически?
Силата на мозъка
Разбирането на това колко важни са първите пет години, е ключово за здравето и цялостното развитие на децата. А развитието започва още от зачеването на бебето!
След раждането, мозъците на децата се развиват по-бързо през тези ранни пет години, отколкото по което и да е друго време в живота им. За да добием представа: мозъкът на едногодишно бебе почти удвоява обема на този на новороденото. До седемгодишна възраст, той достига близо 90% от обема на мозъка на възрастен.
По време на този период, мозъкът на детето може да създава над 1 милион нови невронни връзки всяка секунда! Но за да достигне пълния си потенциал, има нужда от нашата помощ – тази на възрастните, готови да бъдат в ролите на семейство, близки, на подкрепа, на учители, водачи и ментори.
Петте Златни Ключа към Развитието
Има пет основни неща, които помагат на мозъка на детето да се развива добре
(и които продължават да са важни за нас цял живот!):
- Връзка (Connection): Смислени и подкрепящи взаимодействия с другите, в които детето да бъде чуто и видяно, да бъде зачетено като човешко същество, което заслужава уважение и пространство.
- Говорене (Talking): Общуване и назоваване на нещата, които са около нас, които ни вълнуват, срещи със света през думите и символите.
- Игра (Play): Съвместно прекарано време в игри, които могат да бъдат измислени и на момента и са приятни на всички участници.
- Здравословен Дом (Healthy Home): Сигурна и подкрепяща среда на уважение и топлина. Това не значи перфектен дом, а достатъчно добър такъв.
- Общност (Community): Включване в по-широката социална мрежа на роднини, приятели, колеги на родителите, както и техните близки – това дава шанса на децата да трупат опит в социален, емоционален, психологически план.
Всички тези елементи подпомагат мозъка да се развива и да изгражда необходимите за целия ни живот умения.
И всички те са незаменимо важни!
Прегръдката на “Реакция и Отвръщане”
Какво можем да направим ние, възрастните, за да имаме реално влияние? Учените го наричат “реакция и отвръщане” (Serve and Return). Буквално – да реагирам на онова, което детето ми подава, и после да му отвърна на свой ред, да хвърля топлата (буквално и метафорично) към него, очаквайки играта ни, разговора, свързването да продължат.
Децата постоянно ни канят с най-различни свои поведения и казват, често без думи: “свържи се, говори, играй с мен!”
Всеки път, когато говорим с децата си, играем с тях или ги разсмиваме, не просто изграждаме и подсилваме връзката и менталното им здраве, но ги учим на най-важните житейски умения. Тези умения варират от намирането на приятели и полагането на изпит, до намирането на работа и създаването на собствено семейство един ден.
Ето как простичките игри имат огромна градивна сила:
| Игра / Дейност | Какво Изгражда |
|---|---|
| Игри с имитация | Въображение и емпатия |
| Назоваване на предмети | Речник и внимание |
| Игра на “Ку-ку” | Памет и доверие |
Важно е взаимодействията да бъдат позитивни, подкрепящи и последователни, регулярни.
Защо Свързването е жизненоважно?
Децата са устроени така, че да търсят смислени връзки. Когато не ги получават, в тях възникват объркване и стрес.
Един демонстративен експеримент, показан във видеото, ясно илюстрира това: когато един баща спира да обръща внимание на бебето си (например, заради използване на устройство), то започва да търси контакта, да пита с поглед “Защо спряхме?”, и ако връзката не бъде възстановена, възниква плач.
Представете си колко трудно би било за едно дете да се чувства спокойно, в безопасност и да се научи да се доверява, ако цялото му детство е белязано от липса на връзка. Това е тъжна реалност за немалко деца и има доживотен ефект. Затова е и жизненоважно да се замисляме до колко сме присъствени и даващи внимание на хората около себе си, както и на самите себе си. Все по-жив е за мен въпросът “Къде отива вниманието ми?” И наистина ли го даваме на онова, което ни е най-важно? Било то семейството ни, приятелите, здравето, работата, призванието, хобито…
Когато детето има силна и подкрепяща връзка с възрастните в живота си, то получава увереността, от която се нуждае, за да опитва нови неща, да изследва света и просто да бъде дете. Любопитството, отвореността, готовността за експерименти, спокойствието, жизнеността, са белези на здравата психика и на здравословно изградената привързаност.
Бъдещето е в нашите ръце
Моли, момиченцето, което води тази чудесна и полезна лекция, казва: “Моля, опитайте се да запомните, че всеки момент, прекаран заедно с вашето дете, е възможност за свързване, говорене и игра. Не е нужно да бъде сложно. Всичко, което трябва да правите, е да практикувате “реакция и отвръщане” – максимално рано и максимално често.”
За повече полезни теми и практически съвети по темата “родители и деца“, можете да проверите в раздела на сайта ми, кликайки тук.
Ето го и самото видео:
