10 стъпки за справяне с гнева

гнева си интуитивно от 1 до 10 – като 10 е най-високата степен.

3. ОТДЕЛЯМЕ 

се от ситуацията, от човека, излизаме, ако се налага – това спестява много проблеми в последствие и ГОВОРИМ (по възможност на глас, само в краен случай наум) на стена или на друг предмет, така, сякаш говорим директно на човека – казваме всичко, без цедка и притеснения, можем и да ритнем и ударим, да псуваме – това е гняв насочен само и единствено към неодушевени предмети – може и да са боксови круши, възглавници и т.н., по този начин ще вентилираме напрежението, без това да има деструктивни последици, които ще генерират още вина и дори дълбока омраза към себе си и другия.

Повърхностната, обвиняваща другия: “Гневна съм, защото Гошо ми каза, че няма време да се видим за пореден ден!”
Действителната: “Гневна съм, защото съм много наранена, че Гошо сякаш няма време за мен, чувствам, че не съм важна за него, чувствам се отхвърлена и необичана, изоставена!”

Търсете как ситуацията ви е провокирала да се ЧУВСТВАТЕ, фокусирайте се в това, вместо в обвинения спрямо другия, които просто ще закотвят гнева ви като отрова в тялото ви и ще го оставят там – а не мисля, че съзнателно някой би искал това. Направете това за себе си, не за другия човек – не за да го оневинявате или да се опитвате да му простите – готовността за прошка идва след осъзнаването и утаяването на гнева.

се със следващата доказано работеща техника за самоуспокояване:

– Друг вариант е галенето на самите длани една в друга, сякаш искаме да ги изтупаме, но нежно, бавно и плавно взаимно като галене на дланите.

– Третият вариант е галене на лицето – започваме от зоната на бузите около носа и изтегляме навън плавно и бавно, с внимание. Усетете допира по кои от тези зони ви успокоява най-ефективно и изберете една от тях – ръце, длани или лице – при докосването и галенето на която и да е от тях, мозъкът ни влиза в състояние на Делта мозъчни вълни – най-бавните и отговарящи за състоянието на дълбок сън.

Докато извършвате тези докосвания, дишайте, поемайте дълбоко въздух с корема и издишвайте с удобно за вас темпо, броейки от 0 до 20, докато си визуализирате успокояваща, приятна картина – но не спомен, който събужда емоции, а просто приятно усещане за тялото.

Пример: Ходене по морския бряг, в гората, усещане на докосването на вълните, пипане на трева или кора на дърво – усетете и вижте ясно това, сякаш сте там. Можете да си представите няколко такива картини, броейки от 0 до 20.

6. УСЕЩАМЕ

тялото си – съзнателни сме към своето тяло, поемаме въздух дълбоко, можем да сложим ръце пред себе си, свити в лактите, така че да създадат малко пространство пред нас, което е само наше и никой не може да го наруши!

Пример:
Говорим на глас или наум на себе си: “В момента усещам сърцебиене, топка в стомаха. Съзнателен съм за тялото си точно в този момент! Разбирам, че в следствие на гнева, то реагира така и ще му позволя да се успокои, дишайки в моето лично пространство, в което имам право в момента да остана сам.” 

7. ТОВА, което преживявам НЕ СЪМ АЗ –

помним и си казваме на глас или наум тези думи – “Гневът не съм аз, той е в мен временно, за малко, ще си тръгне, както всяка друга емоция, нужно е да си дам малко време, да го призная, видя, да не го задушавам, защото това е невъзможно, а не е и нужно. Ако го потисна, ще остане в мен и ще се натрупва, ще се капсулира, ще бъде като един гноен сепсис, а аз нямам нужда от това, затова избирам да не го потискам, а да го видя и приема – да, гневен съм/бях гневен.”

под формата на вътрешен диалог си казваме например: “Този човек е направил и хубави неща за мен, знам, че ме обича, помня как ми помогна преди седмица, а вчера ме изслуша и прегърна.”

9. Продължаваме 

да галим и прегръщаме себе си, да се самоуспокояваме, да си представяме как вървим на някое приятно място или плуваме или правим друго, което носи приятни усещания на сетивата ни – броим до 20 и издишваме (по възможност със звук – като въздишка).

Важно: Ако си представите един сочен лимон, разрязан на две – как до държите в дланта си, стискате го, а от него потича сок, как го захапвате и усещате неговия кисел вкус – ако си визуализирате това, ще усетите слюнката в устата си. Това се дължи на факта, че мозъкът работи с картини и думи – и тялото откликва на представите ни! Нека използваме това като наше предимство и си визуализираме картини, които събуждат приятни усещания.

дали сме готови и дали има смисъл и спрямо това взимаме решение дали да говорим с човека – само ако гневът е сериозно уталожен, а след стъпките до тук, бих се обзаложила, че ще е. В такъв случай говорим за ЧУВСТВАТА СИ, не за ПОСТЪПКИТЕ МУ! Това е златно правило, което, повярвайте ми, ако спазите, ще видите плодовете му много скорострелно – начина, по който преживявате себе си ще е коренно различен, а за човека това ще е обезоръжаващо, дори да не го покаже на момента.

Важно: Комуникирането на уязвимостта изключително смело, 

 

See Also

Защо ни е трудно да преживяваме себе си през цялостта си?

 

Друг простичък, но ефективен съвет е дъвченето на дъвка – тя държи устната ни кухина влажна, а при стресови състояния, тя пресъхва.

 

Важно: