Отговарям на анонимен въпрос в настоящата публикация. Ако искате да зададете свой въпрос и имате няколко дни търпение да получите отговор – заповядайте във фейсбук групата ни БАЕП.
“Здравейте ! Имам проблем и смятам да се насоча към психолог да поговоря с него,но искам да чуя различни мнения , може да ми помогнат дори малко .
Родих преди 9 месеца ,бременността беше супер ,раждането супер ,бащата е супер ,всичко е много добре ,не се чувствам депресирана ,дори преди няколко месеца започнах да поработвам,излизам с приятелки ,скучно е да ходим почти всеки ден на площадки и тн,но разбирам ,че това е част от грижата за бебето ,обичам да се грижа за нея , радвам се на всичко ново свързано с нея .
А сега към проблема ,имам много силна тревожност да не се случи нещо с бебето ,толкова много го обичам ,представям си някакви много лоши сцени ,даже не искам да ги пиша ,казват ,че майките попринцип сме тревожни за децата си,но чак така за мен не е нормално ! Споделяла съм с приятелки които имат деца те казват,че и те са така ,тревожат се постоянно и имат лоши мисли,но моите са буквално как бебето може да умре и как всички ще страдаме и няма да има връщане назад ,ужасно е !
Не е нормално нали?”
Здравейте!
Важно е, че си задавате тези въпроси и благодаря, че питате тук!
Ще започна отзад-напред с последното Ви изречение – “Не е нормално нали?” Написаното от Вас не е “ненормално” в смисъл на “лудо”. То е тревожно.
В момента сте тревожна и вероятно тук има редица фактори – както голямата промяна покрай бебето, така хормоналните промени в тялото Ви. Тук вярвам, ще Ви насочат към повече конкретика – да проверите в какво състояние е щитовидната жлеза, половите хормони, нивата на витамини Д, Б, може би тук другите ще добавят още идеи – единствено няма да допуснем медицински съвети да се приемат конкретни мeдиkaмeнти.
Аз ще наблегна на темата с нуждите и чувствата, с границите – работата с колега може да Ви подкрепи да се научите да вниквате в себе си, което сега изглежда като по-скоро трудно за Вас. Работата с тревожните състояния, с натрапливите мисли касае и нагласите и мисловните модели убеждения, които имаме в себе си, състоянието на тялото и нервната ни система!
По тази тема ще споделя конкретни ресурси за четене – поради това, че не ни давате конкретика за живота си досега и за отношенията си с другите хора, с близките, няма да мога да Ви насоча съвсем конкретно.
Раждането на дете в семейството пренарежда цялата семейна система – и поради това е неизбежно да причини известен стрес, това не значи, че този стрес е лош, а естествен. Родителството е голяма отговорност и част от него са ежедневните трудности! Важно е да го признавате пред себе си – че е трудно понякога, че няма да се справяте перфектно и не е възможно или нужно! Че сте човек със своите лимити, които да се учите да уважавате.
Конкретно натрапливите мисли свързани с любими наши същества в основата си значат едно – че ги обичаме! Че обичаме живота и това, че ни дава шанс да го споделяме с тях! Това е. Не значи, че сте лош човек, че нещо не в наред с Вас. А че обичате детето си силно!
Най-вече бих Ви уверила, че състоянието, в което сте, ще е далеч зад Вас един ден. А Вие ще си взела ценност от него – ще сте научила да се грижите по-съзнателно за нуждите си! И, вместо да слагате етикети на себе си и да се самообвинявате, ще умеете да сте нежна и разбираща към себе си. И да чувате тревожността, която чат-пат се обажда в живота на всеки от нас, като пътеводен знак! Като шепот към себе си.
Материалите, които публикувам ще Ви бъдат от полза – дайте си време да ги прочетете, чуете, гледате. А най-отдолу слагам и списък с препоръчани колеги, можете да се обърнете към някой от тях за подкрепа!
Успех!
Как да си помогна сам? Наръчник за важни умения по осъзнатост
Наръчник за саморегулация на емоциите
Отнасяй се така със себе си, сякаш си
Как да спра тревожността си? (упражнения за нервната система)
Майндфулнес в ежедневието (Видео)
