Публикувам мой отговор на анонимен въпрос в БАЕП – ако и Вие имате нужда от насока, можете да го зададете в групата ни.
Отговорът очертава някои ключови положения около това как да постъпим, когато децата ни лъжат, както и какви нужди потенциално крият зад това поведение.
“Здравейте, имам ученичка, която е в пети клас. Много е умна, но в същото време и мързелива, е винаги “над нещата”. Постоянно се караме в къщи да учи, това ни е основната причина за караници. Самостоятелна е, но ако постоянно не й стоим на главата, не сяда да учи изобщо. През свободното си време чете книги, или гледа телевизия. Може да гледа нон стоп.
За съжаление започна да лъже, че си е написала домашните и научила, защото я мързи да го прави. Както се казва, ходи по перваза. Прави нещата отгоре отгоре, само за да каже, че е готова.
Пресен пример е този уикенд: оставихме я да си чете, защото има контролно, и да си пише домашните. Единия път баща й влиза да види до къде е стигнала (след около 3 часа стоене в стаята без да излезе), а тя си пуснала таблета и гледа нещо. Съответно тя веднага го скрила, но той я разбрал. Попитал я какво прави, а тя отговаря, че пише домашни. Поискал таблета, тя не го дала. Разбира се той го взима и вижда какво е правила.
Вечерта аз и проверявам домашните, първо не беше написала всички, а ме уверяваше че е. Когато питам неща от урока, тя не го знае, в същото време написано домашно, но само отговор, без решение на задачата. Питам няколко пъти как е решила домашната, като не може да отговори на въпросите, не може да реши примерите, които давам. Отговаря първо, че те изобщо не са взели този урок, после, че го била забравила, а когато поисках да видя черновата на задачите, твърдеше че вече е хвърлила листите, а аз съм изхвърлила боклука ( което не беше така) и след около 2 часа увъртане, накрая си призна, че е преписала само отговора, защото я мързи да пише и учи, и е гледала отново на таблета.
Въпросът ми е по какъв начин да подходим в такъв момент? Баща й каза, че и се сърди много и е обиден и разочарован от нея, че няма да говори с лъжци, като наказание и заключихме всичко на телефона за да не ползва приложенията. Аз наистина не знам какво да направим, и какво “наказание” да наложим, за да разбере, че ние такова държание няма да търпим. Снощи и говорих и обяснявах около 1 час колко е лошо да се лъже и мами, и че така до никъде няма да стигне, че и аз съм минала по този път и ще разбера всяка лъжа, която се опита да прикрие. Обяснявах й, че ако не учи, до никъде няма да стигне, няма да може да си намери работа и т.н.
Ще се радвам да прочета вашите мнения по този въпрос и се надявам да успеем да се справим със ситуацията. Предварително ви благодаря!”
Моят отговор:
Здравейте!
Виждам, че сте объркани с баща ѝ и някои от действията Ви са продиктувани от безсилие. Затова следват няколко подробни мои коментари по темата. 🙂
Силно впечатление ми направи следното като за начало:
“Много е умна, но в същото време и мързелива, е винаги “над нещата”. Постоянно се караме в къщи да учи, това ни е основната причина за караници.“
Не си даваме сметка колко са въздействащи тези етикети всъщност – пишете, че е “мързелива”, това е оценка на цялата ѝ личност. По-надолу в текста и,ако прочетете материалите, които ще Ви пратя, ще стане ясно защо това не е никак добра идея.
Освен това често напомням следното – колкото повече натискаме на наша определена представи държим нещо да се случа по точно пределен начин с децата, толкова по-голям отпор дават те!
На възрастта, на която е дъщеря Ви, имате да търсите взаимно работещи решения, да обсъждате и да се чувате едни други – тепърва ще наблегна на това надолу в коментара си.
Ще добавя още един цитат от Вашия текст:
“Баща й каза, че и се сърди много и е убиден и разочарован от нея, че няма да говори с лъжци, като наказание и заключихме всичко на телефона за да не ползва приложенията”
Реакцията на баща ѝ не съм сигурна какъв ефект може да има, различен от това да създаде още повече дистанция помежду им и още лъжи. Сърденето, обиждането и лепенето на етикети като “лъжци”, са детски стратегии, не са част от поведението на порасналите хора.
Наказанията също така са трагичен начин – бих добавила и незрял, да общуваме с децата. Издават безсилието ни. Сега ще я накажете, но само след няколко броени години силата Ви да я наказвате ще отслабне значително – и тогава бунтът ѝ има шанс да е много по-голям от сега. За съжаление немалко възрастни наблюдавам, че не правят разлика между наказание и последствие.
Добавям един кратък откъс от книгата на Тома д’Ансанбур “Не бъдете любезни, бъдете искрени”:
“Смятам, че наказанието често свидетелства
за липса на въображение, на съзидателност и на доверие във възможността за намиране на общо решение в полза на живота. Не твърдя, че това всеки път става лесно, и не осъждам доведените до крайност родители, които просто не намират друго средство. Просто констатирам, че всички ние сме отговорни за съхраняването на модела на възпитание, който включва насилието.
Почти всеки ден виждам до каква степен
страхът от наказание и стремежът към награда, които са двете страни на една и съща трагична игра, държат мнозина в постоянно подчинение по отношение на другия, в ПАРАЛИЗИРАЩО ЧУВСТВО за ВИНА и натрапчиво недоверие към всичко ново, към всяка инициатива, различие и към поемането на отговорност, които само засилват страха “да не СГРЕШИШ” и да бъдеш НАКАЗАН или лишен от наградата.
Системата наказание/награда НЕ поражда
вътрешна СИГУРНОСТ и доверие в себе си.”
И продължавам с това, че поведението ни се крият наши нужди – винаги! Децата не са изключение от това правило.
Ако начина, по който изразяват своите нужди е в дисонанс с нашите разбирания и ценности, нужно е с обич, търпение и разбиране да им подсказваме други пътеки.
Което означава на първо място да умеем да чуваме и разбираме себе си. Да осъзнаваме какво стои зад постъпките и думите ни – поне колкото можем по-често.
Честа илюзия е, че ако видим и потвърдим, че виждаме желанията/нуждите на децата си, това значи да ги удовлетворим непременно. Не значи това. Ако го направим (видим и зачетем), сваляме напрежението в тях неимоверно. Случва се мостът помежду ни – не даваме решения, не се обясняваме, не се борим – свързваме се! Чуваме се, виждаме се.
В тази възраст, в която е дъщеря Ви, е много важно да виждаме конфликтите като повод за среща и изясняване – не като повод за отдалечаване. Да видим как може да стане така в ситуациите, че да е добре за всички ни. Да се ЧУЕМ едни други. В момента няма чуване и от двете страни – а спорене, налагане, надлъгване – това е задънена улица.
Важен момент е, че вероятно таблетът играе ключова роля тук, предполагам знаете как ни влияят екраните – дават ни моментално награждение без никакво усилие.
В един момент мотивацията за правене на трудни неща съвсем естествено пада – защото допамина можем да го получим по-лесно като награда от екрана, отколкото от сложна задача, която да изпълним и завършим.
Проблемът в много случаи е, че децата са научени да се саморегулират предимно или единствено през външната намеса на технологиите. Така задачите, изискващи концентрация и усилия стават повод за фрустрация, която те нямат представа как да овладеят и регулират, освен през тази форма на стимулация. И не умеят да я толерират тази фрустрация – а тя е естествена част от това да ти е трудно, докато се учиш на нещо ново, докато подобряваш уменията си и т.н.
Тоест в някои случаи имаме натоварена или както казваме “нерегулирана” нервна система още от много ранна възраст.
Добавям точно тук още един откъс, този път от книгата на Беки Кенеди “Добри по душа”:
“Когато децата проявяват грубост или отявлено непокорство, родителите имат два варианта – да приемат това поведение или като проява на неуважение към тях или като признак на емоционална дисрегулация на детето – “Детето ми минава през труден момент.”
Изкушаващо е да тръгнете по първия път, защото е по-лесен и някак по-отъпкан. Но я се замислете и ми кажете защо и вие сте груби към хората понякога? Защо отговаряте на шефа си или пренебрегвате неговите заповеди? Ще ви кажа защо го правя аз – защото се чувствам НЕРАЗБРАНА. Искам да бъда забелязана, а не съм. Ядосвам се, че някой човек не ме слуша истински и че в този момент връзката ми с него не е толкова силна, колкото трябва да бъде.”
Ще споделя обилни материали за самопомощ и замисляне. В тях има примери как да общуваме с децата, моля прочетете ги внимателно. Някои идеи, които бих Ви дала за конкретната ситуация – да кажем през този пример:
“Вечерта аз и проверявам домашните, първо не беше написала всички, а ме уверяваше че е . Когато питам неща от урока, тя не го знае, в същото време написано домашно, но само отговор, без решение на задачата. Питам няколко пъти как е решила домашната, като не може да отговори на въпросите, не може да реши примерите, които давам.”
Първо, бих Ви попитала как реагирате, когато се окаже, че тя не е направила нещо – като от дадените примери ли са реакциите Ви? Защото те са гарант за още повече дистанция – когато знаем, е някой ще ни “трие сол на главата” никак не искаме да сме искрени, когато сме “сгафили”. Затова лъжем. Така че сте заела една неработеща стратегия.
Работеща такава би била да кажете например:
- Виждам, че не си си научила урока. Иска ми се да поговорим за това – знам, че се опасяваш, че този разговор ще ти е неприятен. Знам, че досега съм ти се карала/натяквала, когато не направиш това, което на мен ми се иска. Затова сега искам да те чуя – не да споря с теб, не да те убеждавам в каквото и да е – а да те изслушам. Предполагам, че ти е по-интересно на таблета, отколкото да учиш, нали? Изчаквате отговор – Разбирам. И за мен сигурно би било така. Иска ми се да те подкрепя в ученето – нека помислим ЗАЕДНО КАК МОЖЕ ДА СТАНЕ ТОВА. Как да определим заедно време и за игра на таблета, и за учене – така че и аз да съм спокойна, и ти да си удовлетворена.
Нужен е диалог. Да я чувате е нужно. Така и тя щ започне дая чува Вас – готова съм да се хвана на бас за това! Да продължите един такъв разговор с:
- Разбирам защо ме излъга. И не съм съгласна така да общуваме – за мен е важно да сме честни и вярвам, е и двете ще сме много по-спокойни, ако сме искрени една с друга. Предполагам, че в тези ситуации ме излъга, защото се тревожиш, че ще се напрегна/ядосам и ще ти се скарам ли? Че ще имаме неприятен разговор?
Изслушайте отговорите ѝ. Наистина чувайте!
Защото с такива думи – че няма да търпите лъжци, ѝ давате жестоко послание и ще Ви обясня директно какво се случва в нейната глава:
Искам да играя, не мога да устоя на изкушението – лъ̀жа, за да не ме хванат и да не ми натякват – не знам как да се справя по друг начин – наказват ме, защото нямам идея как да се справя с всичко това по друг начин!
Дъщеря Ви ползва СТРАТЕГИЯТА, КОЯТО МОЖЕ. Която интуитивно е научила! И затова е нужен осъзнат диалог, в който да сложите граници с нежност и разбиране, а не с НАКАЗАНИЕ.
Надявам се да става ясно какво пиша. Оставям много ресурси надолу – при добро желание ще си помогнете с тях значително.
Подходът на ненасилствен комуникация ще проработи,
ако се гмурнете в него и го изследвате.
Статии по теми, които касаят Вас са:
Познавам ли своите вътрешни РОЛИ? (Статия за Самопомощ)
Tрите стълба на емоционалната зрялост
3 изцеждащи истории, които разказваш на себе си
Как да слушам, за да чувам? (+ Таблици на Емоциите и Потребностите)
Как да ГОВОРЯ така, че да ме ЧУВАТ? Въпроси&Отговори
Книги за отношения родители-деца:
- “Съзнателно Родителство” – Елена Петрова
- Всичко на Йеспер Юл
- “Не бъдете любезни, бъдете искрени” – Тома Д’ансанбур – не е конкретно за деца, но ще Ви
покаже всичко необходимо, златна книга е! - “Дисциплина без драма” – д-р Даниъл Сийгъл и д-р Тина Пейн Брайсън
- “Избухливото дете” – д-р Рос Грийн
- “Няма лоши деца” – Джанет Лансбъри
- “Как да говорим така, че малкото дете да слуша” – Джоана Фабер, Джули Кинг
- “Как да говорим така, че детето да слуша и да го слушаме така, че да говори” – Адел Фабер, Илейн Мазлиш
- “Как да говорим така, че тийнейджърът да слуша и да го слушаме така, че да говори” – Адел Фабер, Илейн Мазлиш
- “Как да говорим така, че тийнейджърът да слуша и да го слушаме така, че да говори” – Адел Фабер, Илейн Мазлиш
- “Всичко опитах. Съпротива, сълзи и гневни изблици: детето между първата и петата си година” – Изабел Филиоза
- “Емоциите. Вълнения… и аз във всички мои състояния!” – Сесил Лангоне
- “Българските народни приказки – ключ към емоциите на децата” – Надежда Милева, Петя Терзииванова
Слагам няколко важни статии за общуването с другите изобщо – прочете ги заедно с това, че са насочени и към деца в различни възрасти – ще придобиете представа какъв е моделът на ненасилствена комуникация, с който да се свържете с детето си НАИСТИНА:
Бунтът в тийнейджърска възраст – Какво е ВАЖНО за детето ми в МОМЕНТА? Въпроси&Отговори
8-годишният ми син прави “напук”!
Наказание и Награда – трагичната игра
Пет конструктивни стъпки – Йеспер Юл
Детето ми се тръшка – какво да правя?
И страници, които да последвате и ще бъдат подкрепа за Вас:
Успех!
