Гневът е КОМПЛЕКСНО ЧУВСТВО

Това означава, че под повърхността му има още емоции, както и преценки/мисли/етикети, които поставяме на себе си и/или другите хора – това е изключително важна подробност, която нерядко остава незабелязана!

Например, когато интерпретираме поведението на другия като насочено против нас, вместо като израз на негови нужди, стигаме до гнева:

1. “Тя не ме покани да излезем, значи не съм ѝ приятна, не иска да общуваме, отхвърля ме, вече няма да сме приятелки! (Гневът е насочен навън) Може би аз не ставам! Ами, ако и всички други мислят така?! (Насочвам гнева към себе си). (Примерът е силно опростен, макар да отразява реални процеси в нас, които обикновено са по-продължителни и сложни).”

Вместо:

2. “Тя не ме покани да излезем, вероятно е изморена/има нужда от време за себе си/има други планове.”

Вторият пример зачита другия – неговото време и лични избори и му дава правото да комуникира каквото прецени с отсрещната страна без да бива интерпретирано поведението му по деструктивни начини – водещи до гняв и в някакъв момент разруха на отношенията.

Само се запитайте КАКВА ИСТОРИЯ РАЗКАЗВАМ НА СЕБЕ СИ СЕГА, когато се гневя? И наблюдавайте колко много етикети/оценки/мнения свързани със себе си или другия присъстват в нея! Запишете ги и с помощта на таблиците, които ще откриете в статия надолу, запишете и чувствата си – значително по-малко на брой ще са от всичките мисли, свързани със ситуацията Ви!

Иска ми се да насоча вниманието ни днес към някои ключови осъзнавания, свързани с гнева.

Защо се гневя?
Как да се справя с гнева си?

Важно е тук да добавим и, че гневът е ЗАЩИТНА РЕАКЦИЯ и като такава има своето място – нашата задача е да бъдем съзнателни за проявленията му и КОГА, КАК и ДАЛИ ни служат.

Гневът не е “лош” или “добър”, той е естествена реакция на форма на заплаха, която отчитаме – и тук имаме да следим до колко тази заплаха е обективна – не във всяка ситуация имаме време за такава преценка, разбира се.

Ще онагледя с пример: Ако съм социално тревожен човек отчитам новата среда, в която попадам, като опасна – действията и поведението ми започват да го показват. Ако мога да разширя съзнателността си в този момент, бих могла да видя, че тук и сега реална опасност за мен няма – образа на детето в мен, което се бои от отхвърляне, има нужда от вниманието и успокоението ми, че аз няма да го отхвърля и съм достатъчно грижовен родител към него.

Имам да се уча да дишам, да се саморегулирам (повече за това има най-долу в отделна статия, която препоръчвам също), да давам пауза между стимула и реакцията и да умея да пренасочвам фокуса си от “Какво ли си мислят за мен сега?!” към другите и това да си дам шанса да ги изследвам с любопитство и добронамереност.

Можем да сме разгневени защото:

Вътрешният ни диалог е неподкрепящ и се самоотхвърляме
Не умеем да разпознаваме и посрещаме нуждите си – особено онези, свързани с другите хора
Не различаваме нужди от желания и се вкопчваме в конкретни представи, които не се осъществяват
Тъгуваме по загуба на близък човек
Безпомощни сме във важна настояща ситуация, нужна ни е подкрепа, която не получаваме или не знаем как да потърсим
Страхуваме се за бъдещето си, не усещаме сигурност и стабилност
Тъгуваме по изгубени възможности
Отхвърлени, изоставени и неприети сме в средата си – имаме потребност от подкрепа, заедност, единство, разбиране, приемане, значимост

Как да се справя с гнева си?
Мога да се погрижа за себе си като:

Назова чувствата съпътстващи гнева, както и неудовлетворените нужди, за които имам да се погрижа

Слушам любима музика

Взема топъл душ

Раздвижа тялото си – танцувам, разтегна се, правя дихателни упражнения

Прекарам време навън

Гушкам любим човек и/или животно

Говоря с човек, на който имам доверие

Пиша за това

Проявя себеуважение и почит към всяко свое преживяване – ако умея да чувам себе си, всяко чувство ми предава посланието си!