Когато общуваме с другите,
вменявайки им СРАМ и ВИНА,
това може да е показател за нас, че сме
заседнали в травматични преживявания от миналото.
Когато предаваме напред в живота
точно тези модели на срам и вина,
подготвяме “психичната почва”
на децата за бурените на САМОТАТА.
Човек, който е изпълнен със срам и вина, се КРИЕ.
Крие се от целия свят, защото вярва, че да бъде видян е равно на това да бъде отхвърлян,
нараняван, неглижиран, нежелан – отново и отново.
И, разбира се, искам да добавя следното –
ако сме имали такива ситуации с децата,
това не значи, че са увредени и травмирани за цял живот.
Значи, че отговорно и зряло е да ГОВОРИМ.
Да се извиним, да обясним поведението си.
Да прегърнем и да бъдем ЗАЕДНО.
Да подчертаем, че сами сме отговорни и за емоционалните си преживявания, и за думите и поведенията си – не детето.
Не другите хора.
Колкото и да ни провокира някой,
винаги има и градивни начини на реакция.
Винаги можем да се отдалечим, да дадем пауза, да дишаме, да се саморегулираме
и самоосъзнаем какво се случва в нас.
Отговорност е на всеки от нас да е родител
на себе си – и е безмерна благодат да бъдем!
Поведения към децата, които ни показват, че имаме да развиваме емоционалната си интелигентност
(И да се грижим по-добре за самите себе си!)
Сравняване с другите
“Виж колко по-бързо си оправя леглото сестра ти, толкова ли е сложно?!”
Такива примери провокират срам в децата и, ако са постоянни, те започват да губят вяра в уменията си. Така вместо да развият нагласата “С повече опити ще мога, ще успея!”, стигат до “Каквото и да правя АЗ СЪМ провал.”
Неглижиране на емоционалните преживявания
“Е, какво толкова е станало сега, стига се лигави!”
Това не само не подкрепя детето да се справи с вече трудната за него ситуация, но и допълнително го смачква емоционално. Ако се случва често, води до убеждения като “Моите чувства нямат значение, аз нямам значение.” И до неумение да разбира и чува самото себе си.
Слагане на етикети
“Страшен мързеливец си, не ти ли прави впечатление каква кочина е в стаята ти?!”
Отново мощна доза срам, която води до затваряне в себе си, а от там най-често и до още по-малък шанс каквото и да е да бъде свършено. Има начини да изискваме от другите и всеки работещ в дългосрочен план такъв включва УВАЖЕНИЕ.
Условна любов
“Ако се държиш така, ще ти се разсърдя! Ще ме слушаш, иначе няма да ходим в парка!”
Това е пример за незрял начин на поставяне на граници. Съвсем друго би било да кажем “Имам нужда да се чуваме взаимно! Ако не ме чуваш, няма да се съглася да отидем в парка днес. Нека направим така, че да е спокойно и за мен, и за теб.”
Децата, които чувстват, че предимно са условно обичани, се превръщат във възрастни, които са вкопчени в копнежа да успяват и постигат, защото са с убеждението, че само така са достойни за любов.
Вменяване на вина
“Това го правя ЗАРАДИ теб! Не можеш ли да го оцениш?!”
Такъв тип реплики поставят децата в клопката на вината. Отровната, прекомерна вина. Когато прехвърляме личната си отговорност и избори върху децата, те най-често имат импулса да се отдръпнат, да се гневят и бунтуват, заради това, че са нагърбени с последствията от чужди действия и решения.
Фокусът на написаното тук е да насочи към повече самонаблюдение и осъзнатост в общуването помежду ни.
На сайта ми можете да откриете множество безплатни материали за самопомощ, ако написаното в тук е актуално за вас.
