Тази статия представя и анализира дихотомията, въведена от Сайнати и Гаудиози (Sainati & Gaudiosi, 2007), между Обикновения Зрител (Conventional Spectator) и Психоаналитично Информирания Зрител (Psychoanalytically Informed Spectator). Разграничението се корени в типа на когнитивното и афективно ангажиране с филма, като се подчертава преходът от пасивно потребление на наратива към активно търсене на дълбочинна структура и интерпретация.
Тази и следващата статии публикувам на сайта си с цел да бъдат прочетени преди някои от бъдещите събития, които предстоят в моя кабинет – а именно групово гледане и обсъждане на филми.
Парадоксът на Зрителското Поведение
Sainati и Gaudiosi формулират два основни режима на гледане, които отразяват различните цели и стратегии, прилагани от субекта по време на кино преживяването. Този анализ е важен за психологията на медиите, тъй като очертава границата между неосъзнатата идентификация и съзнателната критика.
Обикновеният Зрител: Пасивен Приемник
Обикновеният зрител функционира в режим на пасивност и непосредствено ангажиране с фабулата. Неговото внимание е изцяло фокусирано върху това, което се случва, а не върху начина, по който то е представено.
-
Централен Интерес: Историята (Story) и Каузалността на Събитията. Зрителят търси ясен, логичен поток от събития (A води до B), който да удовлетвори очакванията за последователен и завършен наратив.
-
Режим на Гледане: Преобладава Първичната Идентификация с филмовата илюзия (Metz). Зрителят желае да бъде потопен във фикцията, без да се налага да размишлява върху нейната конструкция.
-
Когнитивна Цел: Удовлетворение от разрешаването на наративния конфликт. Филмът се консумира като прозрачен прозорец към измислен свят, където техническите и стилистични елементи остават невидими.
Психоаналитично Информираният Зрител: Активен Интерпретатор
Психоаналитично информираният зрител заема активна и аналитична позиция. Той не просто следва историята, но я използва като отправна точка за по-дълбоко проучване.
-
Централен Интерес: Смисълът (Meaning) и Интерпретацията. Зрителят търси несъзнаваната логика и символичните кодове, които организират филма. Той се интересува от Сюжета (Plot), но преди всичко от Дискурса (Discourse) на филма.
-
Режим на Гледане: Едновременно Идентификация и Деидентификация. Този зрител е способен да се наслади на историята, но едновременно с това поддържа критична дистанция, която му позволява да анализира филмовите елементи.
-
Търсене на Връзки и Логика:
-
Филмови Елементи: Активният зрител изследва връзките между кадрите, монтажа, осветлението, музиката и диалога. Той търси лаканианските “пропуски” или “излишъци” (както при Жижек), които сигнализират за скрито значение.
-
Организираща Логика: Стремежът е да се разбере фундаменталната логика, която организира филма като цяло, често свързана с психическите структури – желание, травма, потискане или обективация на несъзнаваното.
-
Динамика и Значение за Психологията
Разграничението на Sainati и Gaudiosi не е строго статично; зрителят може да преминава между двата режима.
Тази рамка е ценна, тъй като:
-
Отразява Професионалното Четене: Тя легитимира подхода на академичните и критични зрители, които подхождат към филма като към символен текст, подлежащ на дешифриране, а не просто като към развлекателен продукт.
-
Показва Психическата Работа: Подчертава, че активното гледане изисква психическа инвестиция – усилие за свързване на филмовите елементи, разпознаване на несъзнаваните мотиви и създаване на смисълотвъд повърхностния наратив.
В заключение, Sainati и Gaudiosi ни дават инструмент за категоризиране на начина, по който филмите служат както за удовлетворяване на желанието (чрез пасивната фабула), така и за предизвикване на размисъл (чрез активното разкриване на структурите на несъзнаваното).
