В тази статия ще споделя някои от идеите на Екхарт Толе относно темата за родителството и “трудните” деца – за които пише и в своите лекции, и в книгата си “Нова земя” (A New Earth). Неговата философия се корени в идеята, че децата често са “огледала” на несъзнателните модели на своите родители. Намирам това за много вдъхновяващо и затова пиша тази статия – обобщавам някои от основните му споделяния и заедно с това, понеже няма как да е напълно изчерпателно, препоръчвам да потърсите още – включително и в книгата “Parenting with Presence” – отново негова.
По-практични насоки и идеи има в раздела Родители & Деца.
Осъзнатото родителство:
Нашето присъствие е основното учение
Много родители се сблъскват със съпротива, инат или “лошо” поведение при децата си, опитвайки се да го коригират чрез дисциплина и напътствия. Но според Екхарт Толе, основният проблем често не е в детето, а в невидимата енергия, която изпълва дома.
Иска ми се да обясня в този контекст думата “енергия”, за да не звучи вяло и езотерично, а и защото самият Толе дава интересно определение.
Терминът емоционално поле (“emotive field”) или това, което той нарича “вторичен план” на общуването, е фундаментална концепция в неговото учение за междучовешките отношения. В психологически и духовен контекст, това е невидимата енергийна среда, която се създава между хората, независимо от думите, които изричат.
Структура на комуникацията според Толе
Той разделя всяко взаимодействие на две нива:
- Първичен план (Форма): Това са думите, жестовете, информацията и физическите действия. Тук бие казвате на детето: “Седни и си напиши домашното”.
- Вторичен план (Емоционално поле): Това е “вкусът” или енергията зад думите. Ако казваме горното изречение, докато изпитваме скрито раздразнение, страх за бъдещето на детето или желание да го доминираме, нашето емоционално поле е токсично, недружелюбно, отблъскващо и т.н. думи, с които можем да го опишем. В някои случаи дори насилническо и заплашително.
Защо децата реагират на “полето”, а не на думите?
Децата (особено по-малките) все още не са съвсем в ролята на “затворници” на ума и концепциите, с които той борави – по-свързани са с инстинктивната си природа и усещат въпросната енергия директно.
- Енергиен дисонанс: Ако сме напрегнати, но се опитваме да звучим “спокойно” и “любезно”, детето усеща тази лъжа- и това го кара да се чувства несигурно.
- Реакция на съпротива: Когато вашето емоционално поле съдържа принуда или осъждане, детето го възприема като атака срещу своята същност. “Трудното” поведение е просто неговият механизъм за самозащита срещу това изпълнено с напрежение поле, което сме създали.
Логическата грешка на родителя
Тук се появява това, което можем да наречем “логика на омагьосания кръг”:
- Родителят е под стрес.
- Детето усеща стреса (емоционалното поле) и става неспокойно или агресивно.
- Родителят вижда това поведение и го интерпретира като “лошо”.
- Родителят се изнервя още повече и засилва негативното поле.
- Детето реагира още по-силно.
Манипулацията на егото: Нашето его ни казва: “Аз съм ядосан, защото детето е трудно”. Истината обаче често е обратната: “Детето е трудно, защото аз (или средата) излъчвам несъзнателен стрес”.
Егото не е нещо “лошо”, от което да се отървем, то е човешко и съвсем нормално, въпросът е да чуваме историите, които ни казва и да можем да ги проверяваме в реалността – до колко са здравословни и заземяващи ни и до колко – подкопават стабилността и качеството ни на живот и отношения.
Как да променим емоционалното поле?
Толе съветва да не се фокусираме върху това как да променим поведението на детето, а върху това как да променим състоянието на собственото си съзнание:
- Осъзнатост (Присъствие тук и сега): Преди да заговорим на детето, да проверим вътрешното си състояние. Има ли напрежение в тялото? Има ли негодувание?
- Приемане: Ако приемем факта, че в този момент детето не иска да учи, премахваме съпротивата от своя страна. Когато нашата съпротива изчезне, “емоционалното поле” се изчиства.
- Пространство: Когато сме спокойни и присъстващи, създаваме “пространство”, в което детето може да се отпусне. Често в такова чисто поле съпротивата на детето изчезва от само себе си, защото вече няма срещу какво да се бори.
Емоционалното поле е музиката, а думите са само текстът – aко музиката е агресивна, няма значение колко красив е текстът – никой няма да иска да танцува на него.
Продължаваме нататък с някои основни концепции от Толе:
Често родителите проявяват форма на лицемериe (това не го прави нарочно и злонамерено!) – изискват определени неща от децата си, които самите те не практикуват – когато действаме единствено от позицията на ролята “аз съм родител, аз знам повече”, преставаме да бъдем автентични. Доминиращото състояние на съзнанието ни у дома е най-силното учение, което предаваме на децата – много по-силно от думите.
Клопката на “правенето” срещу “битието”
Една от най-големите грешки в съвременното възпитание е, че вниманието на родителя почти винаги е условно – тече към детето само когато трябва или не трябва да се свърши нещо, казва Екхарт.
- Доминиране на “правенето”: Целият семеен живот се превръща в поредица от задачи, заповеди и корекции.
- Пренебрегване на “битието”: В този процес същността на детето – неговото чисто присъствие – остава незабелязано. Детето чувства, че не е “видяно” в своята основа, а само в своите функции или грешки.
Гневът на тийнейджъра:
Дългогодишен емоционален дълг?
Толе обяснява, че внезапният и “необясним” гняв, който често се появява през пубертета, обикновено е резултат от години наред, в които същността на детето е била неразпозната.
Когато детето се чувства лишено от истинско, любящо внимание (което е самото ни присъствие тук и сега), в него се натрупва дълбоко чувство на липса и дискомфорт. Гневът в тийнейджърските години често е реакция на това, че детето се е чувствало “невидимо” за своите родители през цялото си детство.
Как да променим емоционалното поле в общуването с детето?
За да се справим със съпротивата, Толе съветва да се върнем към собствената си същност при общуването с детето:
- Пълно внимание: Нека отделяме моменти, в които просто слушаме или наблюдаваме детето, без да му даваме задачи или да го поправяме.
- Безсловесно присъствие: Понякога дори само един миг на безмълвно, чисто внимание променя цялото енергийно поле в дома.
- Разграничаване на условната любов: Истинската любов е внимание без условия. Когато даваме това внимание, спираме да подхранваме конфликта и създаваме пространство, в което съпротивата на детето естествено започва да се разтваря.
Всичко, което казваме на децата, е вторично.
Първично е състоянието на съзнанието, от което говорим. Ако искаме децата да бъдат по-спокойно и възприемчиво, първо е нужно ние да внесем спокойствие и присъствие в “емоционалното поле” на дома.
Осъзнатото родителство:
Работа с “Болковото тяло” и прекъсване на родовите цикли
Екхарт Толе за емоционалните изблици и израстването на родителя
След като установихме, че присъствието е най-важният фактор, Толе разглежда как да действаме в моментите на активен конфликт и какво всъщност означава да си “осъзнат родител”.
Работа с “Болковото тяло” при децата
Толе въвежда концепцията за “Болковото тяло” (Pain Body) – натрупаната емоционална болка, която понякога “превзема” децата под формата на гняв, инат или силно раздразнение. Това “болково тяло” действа по същия начин и при възрастните и е много любопитна тема във философията а Толе – за нея бих писала в друга статия.
- Наблюдение, а не борба: Когато те са е в плен на такъв изблик/криза, родителят не трябва да се опитва да го спре със сила или логика в самия момент- вместо това, нужно е да “наблюдава” и опитва да присъства, доколкото е възможно за него на този етап.
- Техниката на “рисунката”: Толе предлага интересен подход за по-малките деца: след като бурята отмине (след часове, ако е малко или на следващия ден, ако е по-голямо – на поне 4-5 години), попитайте детето: “Какво беше това, което те завладя? Как изглеждаше този гняв?”. Предложете му да го нарисува. Това създава дистанция между детето и неговата емоция – то започва да разбира, че емоцията е нещо, което минава през него, а не е самото него.
Смисълът на осъзнатото родителство
Толе подчертава, че “осъзнат родител” не означава “съвършен родител”!
Всеки родител прави грешки и това е неизбежно – да си задаваме въпроси и да търсим осъзнаване на грешките си, както и нови подходи към себе си и другите, е това, което е постижимо и реалистично. Толе отбелязва, че в неговото поколение концепцията за “осъзнат родител” на практика дори не е съществувала -родителите са били напълно управлявани от егото си и са предавали същата дисфункция, която самите те са получили от своите родители. Това ще рече – управлявани от досегашните модели и слепи за последствията, които те имат върху взаимоотношения и най-вече върху психичното и емоционално здраве на всички замесени.
Прекъсване на веригата на неосъзнатост
Когато пишем, че “повечето родители в миналото са били в капана на своето его”, това още означава, че са виждали децата си като притежание или като инструмент за задоволяване на собствените си нужди – не като отделни човешки същества с техни отделни нужди и стремежи. И тук категорично нямам предвид да нямаме здравословни граници спрямо децата или да не изискваме и очакваме от тях – въпросът е в мярата, в конкретиката – до колко, какво, кога.
Децата, както всички живи същества, заслужават уважение – те не са нещо, което трябва да се подчинява на заповедите ни – и огледално отразяват отношението ни към тях! Ако едно дете се бунтува и отхвърля родителя си, поне моето лично мнение е, че е получавало многократно същото от родителя си!
Връщам се към Толе и неговият съвет да не обвиняваме родителите си за техните грешки – той казва, че те са действали спрямо нивото на съзнание, което са имали тогава. Осъзнатото родителство днес е акт на прекъсване на тази верига. Ние сме част от новото поколение хора, които съзнателно се опитват да не вливат собствената си болка и его в живота на децата си. И тук добавям следното, което писах в друга публикация:
Приемането е възможно само от позиция на вътрешно ИМАНЕ! На грижа за нуждите ни по други начини – което включва и какво даваме на себе си, и какво искам и давам навън. Ако умирам от глад и живея на улицата, едва ли ще мога просто да приема това и да спра да търся храна и подслон – мога обаче да търся как да посрещна тези нужди, спрямо възможностите, които животът предлага тук и сега – те си остават валидни мои нужди! Но начините, по които ги посрещам, могат да варират.
Тоест – нуждите, които родителите ни не посрещат, имаме да идентифицирате и потърсим от другаде, когато вече сме зрели хора – родители на самите себе си на първо място. Може би са приемане, грижа, разбиране, подкрепа… Приемането и съзнаването, че нуждите ни не зависят от конкретни хора, е много освобождаващо и подкрепящо. Ще сложа статия по тази тема долу.
Предизвикателството като път към просветлението
Отглеждането на деца е един от най-трудните духовни пътища – Екхарт признава, че децата са “огромно предизвикателство”, но точно това ги прави съвършени учители – те ни връщат в настоящето, точно тук и сега и ни канят по всякакви начини да бъдем по-присъствени.
Когато детето е “трудно”, то всъщност ни дава възможност да практикуваме съзнателно присъствие в най-интензивната му форма. Ако можем да останем спокойни и присъстващи в центъра на детската буря, израстваме духовно повече, отколкото ако медитираме в самота или четем безброй книги.
Нещо важно, с което ще завърша този текст:
Няма значение колко пъти сме се проваляли досега – всеки момент на общуване с децата е нова възможност да излезем от “ролята” и да се срещнем с тях на нивото на тук и сега – на нивото на чувствата и нуждите, както казваме в ненасилствената комуникация, вместо на нивото на етикетите, преценките, заповедите, обидите. Това е най-големият подарък, който можем да направим към тях и към нас – да ги видим такива, каквито са, отвъд техните оценки в училище, “непослушно” поведение и съпротива.
