Now Reading
Виждам ли стойността в отношенията си?

Виждам ли стойността в отношенията си?

Всяко взаимоотношение е стойностно самó по себе си – често пъти, обаче, ние, хората сме вгледани в липсата – “това не ми стига във връзката ни, онова искам да е различно, не съм доволен/а” – влизаме в безконечното робуване на собствените ни очаквания и капризи – за да си го признаем, обаче, също е нужна зрялост.




И това се случва по пътя на емоционалното порастване, което е абсолютно необходимо, ако не искаме да сме залепнали цял живот за оста жертва-насилник, в която единият е в ролята на детето и е малкият и слабият, а другият силният – единият е съзависим, а другият антизависим, недопускащ (вътре в себе си обаче също зависим към тази болна динамика).



_______________
🟣 В края на тази статия има няколко въпроса,
на които всеки може да си отговори.
Има и упражнение, както и клип, който я допълва.
_______________




Така, за огромно съжаление пропускаме да видим ресурса,


който даденото взаимоотношение ни носи – и който ние отдаваме в него. Някои отношения ни носят стойностни разговори, други забавление, трети сексуално изразяване, четвърти пътувания и приключения, пети подйрепа, шести спокойствие и споделеност, седми ценни познания и т.н. Да, някои от тях се припокриват и един човек може да ни дава повече, както и ние на него – “повече” не е равно на “всичко”, обаче.



Само че ние искаме всичко.
И всичко от един-единствен човек.







И когато не ни го даде, просто защото е НЕВЪЗМОЖНО – сме ядосани, разочаровани, тръгващи си и сърдити, с разбити сърца…
Това е една от основните причини във връзките нараства напрежението и неудовлетворението с времето – защото става ясно, че другият човек не може да носи непосилната роля да ни прави щастливи и удовлетворени, грижейки се за всяка наша потребност, камо ли желание!




Това отношение към света, връзките, към другите хора изобщо
(с всеки в живота ни сме в някакво отношение) е по детински нарцистично и незряло. Това е фаза на израстване, която в здравия случай сме оставили зад себе си. А когато не сме е изключително болезнено – за нас, и за другите. Когато сме се сраснали със своя детски образ и се идентифицираме с него в живота си, няма как да променим каквото и да е – няма как да израснем, да се погрижим за себе си и да се свържем и изградим ресурси за продължаване на Живота напред! Просто оставаме недоволни, фрустрирани, болни и невротизирани деца в телата на възсратни.




Приоритизираме интимните връзки


Всички познаваме или пък сме били в ролята на човека, който влизайки в интимна връзка забравя за целия останал свят, за приятелите си, хобитата, дори мечтите и стремежите си – всичко това е останало в сянката на Единствения/Единствената!



Това е рецепта за болка и страдание в дългосрочен план!
Неведнъж са идвали такива жени в кабинета ми (по-рядко мъже), носещи убеждението, че партньорът им е длъжен, а те остават в ролята на сърдито момиченце, което тропа с крак и изисква.




Тук идва моментът на ученето да сваляме очакванията си.



Да, нормално е да има очаквания – естествено е те да липсват в отношенията майка-дете – там имаме безусловна любов. Във връзките между зрели хора би следвало да има условна любов – това са именно границите. Правото на лични граници, правото да си тръгна, да отхвърля и да не приема другия или постъпката му или начина му на живот и т.н.





В същото време когато отношението ни към другия е изтъкано от очаквания, съответно от разочарования, които в недоволството си ние отявлено демонстрираме, то това вече сериозно натежава. Нещо, което нерядко казвам в кабинета си е – “твоите очаквания са съвсем разумни спрямо една връзка – това не ги прави постижими за партньора ти тук и сега.” Влагаме ресурсите си в неудовлетворение и атака към другия – подсещайки го за неговата собствена недостатъчност. А това може да е работеща стратегия в тактически план – другият прави каквото искаме от позицията на вина, болка, страх, но в стратегически е губеща, изстискваща и изтощаваща – защото е безлюбна “стратегия”.





🟣 Читателю, спомни си някой такъв човек в живота си –
изискващ, дори арогантен, като малко дете пред витрина със сладолед. Спомни си себе си в тази роля, ако я разпознаваш. И почувствай в тялото си реакцията на тази картинка. Та, това е толкова енергоемка позиция!





Всяка връзка е ценна – не само интимната.




Затова тук именно психотерапията (като един възможен инструмент, не и единствен!) ни подкрепя да се “отлепим” от своя емоционално недополучил и поради това фрустриран детски образ и да прогледнем с очите на зрелия човек, който е интегрирал в себе си убеждението, че никой с нищо не му е длъжен. Нито родителите (напротив – ние им дължим живота си!), нито колегите, нито партньора – никой! Длъжни сме на себе си да се погрижим за себе си, защото това, което ни е липсвало вече не може да дойде изцяло отвън така, както когато сме били деца.




А гневът и недоволството “идват” в нас
именно заради очкванията ни, които пропадат –
колкото и да ни обича другият човек.
Защото неосъществяването им не означава
липса на любов, на желание
или на взаимност.




____________________________________


Наскоро споделих в групата, че

Много години ми трябваха да видя отвъд позицията на


обидената и неразбрана тийнейджърка-непораснало дете, която се сърди на всеки човек, който не действа спрямо очакванията ѝ. Да успявам да стъпвам и в други свои роли и позиции – по-израснали, мъдри, съдържащи и обгрижващи своите емоции и реакции, а не хвърляйки ги навън като изригващ вулкан, за който другите са виновни. Всъщност това е част от поемането на лична отговорност – процес, който се учи и не е лек.




Да се запитаме днес колко ни е важно всъщност


ситуациите и хората да са удобни, да са очаквани и да са такива, каквито ни се иска? Честно да си отговорим – как реагирам в предизвикателни ситуации – когато ме отхвърлят, обиждат, накърняват, наказват с отношението си и т.н.




Много лесно може да бъде,
когато отсреща ни зачитат и обичат


и когато ни го показват. В същото време в моментите на сблъсък виждаме до колко сме израснали всъщност – до колко сме обидените деца, тропащи с краче и до колко сме възрастните, които асертивно и категорично, с реципрочна на отсрещната енергия (това не значи по същия начин!) заявяват позиция и отстояват себе си.




Учим се и продължаваме да се учим,
а животът продължава да


ни праща такива ситуации и хора – от които или можем да вземем изключителна ценност или да се запънем като магаренце на мост и инатливо и обидено да не помръдваме.





Затова съзнателно избирам да
видя отвъд раненото си

вътрешно дете и да разпозная какво друго има в мен. Обичам работата с вътрепсихичните ни части – изключително силно и дори веществено ни свързва с други аспекти в нас – така успяваме да се оттласнем от ролята на раненото и уплашено дете, защото, ако сме залепнали за нея няма кой да се погрижи за това дете.




Нека бъдем по-осъзнати като
проследим именно това

Когато преживявам нараняване, болка, изоставеност, унижение, предателство – какво се случва в мен? Превръщам ли се в малкото уплашено дете от преди 15, 20, 30, 40 години? Мога ли да почувствам в себе си и друга своя роля – на вътрешния родител, на вътрешния закрилник, на зрелия човек? Роля, която ми напомня, че самият/самата аз нося ресурси и умения за справяне и всъщност не съм онова малко дете вече.




Избирам днес да видя

Именно една такава моя зряла вътрепсихична част – която умее с топлота и грижа да подхранва, която е тук за мен. Избирам да си спомня нежните прегръдки и думи на обичани от мен хора и да си дам усещането за защита като вдишвам и издишвам бавно и дълбоко, слагам ръка на корема си, погалвам се по лицето и оставам с уважение към болката и трудността си.




____________________________________


💜 Днес имам няколко въпроса
към вас, които могат да ви помогнат да разширите осъзнаването си за самите себе си, връзките си, света:


🔷 Как реагирам, когато не получа това, което искам❓

🔶 Какви са моите очаквания и как ги комуникирам –
към партньора, колегите, децата и т.н.❓

🔷 Мога ли сам/а да разпознавам чувствата и нуждите си
и да се погрижа за тях❓

See Also

🔶 На колко години се чувствам тук и сега❓

🔷 Кое е ценно за мен в този живот❓
Кое ме подхранва да бъда спокоен/спокойна❓
Тук визирам хора, места, животни, предмети и т.н.

🔶 Разпознавам ли ценността на хората около мен
или по-често виждам в тях какво НЕ правят
и какво НЕ са❓





____________________________________



💜 И едно упражнение:


На лист хартия напишете поне 5 близки до вас човека – и до името на всеки от тях какво ви дава. Какви ресурси ви дава този човек? Може би не умее да слуша и да присъства, но пък ви разказва за интересни свои преживявания, които иначе са далечни от вас. Може би не умее да говори за любовта си към вас – но ви я показва (статия по темата – Кой е твоят любовен език?)


🔷 Друга полезна статия по тази тема е – Защо съм разочарован/а от всяка връзка?




____________________________________

🔶 Тук давам ценни насоки, които ще са ви от полза в темата:






_____________________

Ако искате да се свържете с мен, 

използвайте формата за контакт в блога ми 
(достъпна само от настолен компютър), в който блог също ще откриете
още интересни и полезни материали, непубликувани тук.
Можете да ми пишете и в Messenger на Ines Raycheva.




Благодаря за отделеното време! 

















Copyright 2020 Ines Raycheva. Designed by NIVOA DESIGN

Scroll To Top