Вкопчването във връзка, която няма бъдеще, е свързано с базисно наше вярване (“рана” възникнала в първите години от живота ни), че не сме достойни и достатъчно добри за да бъдем Избраните, че ще бъдем самотни, неразбрани и изоставени и няма как някой да обича и иска точно нас.
В терапевтична среда може да се търси
корена в детството – обикновено откриваме, че не ни е било показвано колко сме ценни всъщност – ценни, само защото сме живи на този свят и дишаме! Не ни е било показвано, че присъствието ни е незаменимо – че на наше място няма как да има някой друг, няма как да бъдем изместени и не е нужно да се състезаваме с другите, за да получим и ние внимание и любов.
🔶 Поне така сме го преживели, дори през призмата на родителите ни да е било друго – тоест това е нашата вътрешна реалност. 🔶
Липсата на внимание и валидация тогава
се проявяват тук и сега като отчаяното желание (на всяка цена!) да създадем връзка с някой – неслучайно, обаче, с този някой се оказва, че нямаме бъдеще – някой, който не ни пасва, с който се разминаваме или пък не вижда и не разпознава стойността ни – точно както в детството. На подсъзнателно ниво такива преживявания са опит да “преработим” отминалите ситуации, които са останали като незатворени рани.
Този някой може да изпитва любов към нас
и да ни я показва така, както може и колкото може – в същото време усещането, че не сме удовлетворени във връзката и не сме на една страница става все по-осезаемо. А нерядко става дума и за откровено невъзможна връзка – в която визията ни за бъдещето се разминава, на различни житейски стъпала сме и т.н.
Например: връзка с женен мъж/омъжена жена, връзка с човек, който вече има деца и не иска повече или пък изобщо не желае да има, а ние искаме – или обратното; връзка с десетилетия по-възрастен/млад човек, с човек от друга държава, който няма намерение да сменя местообитанието си и т.н., вариантите тук са още много.
🟣 Как можем
да си помогнем? 🟣
На къде е посоката на работа със себе си?
Първата и най-важна стъпка е да си
позволим да потъгуваме по необходмия край на тази връзка, което от своя страна отваря пространство да се настроим към новото, от което имаме нужда – най-често това е време за себе си и със себе си, осъзнато време за саморефлексия и себепознание. Хората в безперспективни връзки най-често бягат от собствените си травми и болки и определено да си позволят тази среща с тях самите е голям дар, който могат да си дадат!
Нормално и важно е да си позволим
да скърбим по загубата на отношенията, както и по загубата на фантазиите за бъдещето, които сме уповавали на тях. Това значи да се учим да не изтласкваме темата отново и отново с каквото друго ни падне – срещи с нови хора, алкохол, храна, филми и т.н, само и само да не сме насаме с нас самите. В същото време не значи и да си стоим в болката и самосъжалението и да не напускаме дома си, потъвайки в депресивни състояния, самосъжаление и самообвинения.
Това е ключово умение за живота изобщо – да си позволим да преживеем емоциите си тук и сега – ключово е и за възрастните, и за децата.
Понякога пътят не е навън, а е навътре –
в смирението и в приемането, че нещата не се случват така, както очакваме и както ни се иска и заедно с това са такива, каквито са – че едновременно не искаме да направим нещо, но и е нужно и важно да го направим!
Важната подправка тук е да си дадем време за това – на себе си, на другия човек. (На децата си, когато те са в ситуация да изтъгуват и да продължат напред, дори за най-баналните и ежедневни примери.) Време за изразяване на емоцията, за скърбене, за тъжене, за ядосване и т.н. По този начин освобождаваме заряда и в крайна сметка можем и успяваме да продължим напред – иначе оставаме там където сме.
🔶 И преди съм писала тук, че емоциите са врати към нуждите ни – въпросът е да минем през тях, а не да стоим на прага. 🔶
Ако си позволим да скърбим,
след това естествено идва ред и на споменатото горе отваряне на пространство за новото – тоест за пренастройването и преориентирането – на къде искам да поема от тук нататък? Кое е важно в една връзка за мен и без кое не мога? Това е процес, който отнема време и е важно да уважаваме собственото си темпо, да чуваме чувствата си и нуждите, към които те ни водят.
Това е много по-важно, отколкото да останем в света на преценките и мислите кое как ТРЯБВА да става!
Всеки от нас заслужава отношения,
в които може да се довери, да бъде почетен в тях, видян и чут. Ако това ви звучи нереалистично, задайте си следните въпроси:
🔴 Какви са убежденията, които се разкриват за мен в тази връзка?
Например: С този човек съм, защото никой друг няма да ме обича;
🔵 Какви са уроците, които научавам за себе си в тази връзка?
Например: Нужно е да се уча да бъда по-зрял/а емоционално и да се грижа за своите чувства и нужди, вместо да разчитам на другия като малко дете за това;
🟡 Какви са историите, които си разказвам за преживяното?
Например: Ето, не ставам за обичане, никой няма да иска глупак/глупачка като мен, завинаги ще бъд/а сам/а;
🟢 Кои са идеите, които приемате за верни, но не са в съответствие с това, което искате?
Например: И така ми е добре, нищо, че той/тя е женен/омъжена и няма да иска повече деца с мен, какво толкова, аз не искам чак толкова много да имам деца;
🟠 От какво се нуждае вътрешното ви дете от вас, за да ви се довери да го водите, така че неговите отдавнашни нужди да бъдат посрещнати от някой, който наистина иска и може?
Например: Да почувства това вътрешно дете, че не е само – че е подкрепено и обичано от вас самите, че вие самите откликвате на нуждите и чувствата му, обгрижвате го и не чакате за това някой друг магически да се появи и да оправи всичките ви проблеми и да ви обича като родител;
Всяка връзка изисква усилия, за да бъде поддържана,
изисква осъзната работа по себе си, адекватни преценки кога, какво искаме и можем да дадем на другия, както и какво е важно за нас да получим. Реципрочните инвестиции в отношенията и съвместимостта са от значение – мантрата коло са важни компромисите не е нещо, с което аз лично бих се съгласила и съм благодарна на ненасилствената комуникация, че ми отвори очите за това.
🔶 Не на компромисите! 🔶
Това не означава да сме егоцентрични деца,
които тропат с крак, ако не получат своето, а точно обраното – съзнателни възрастни, които могат да си говорят честно – както със себе си, така и с другия. Тоест задават си въпроси като:
🔶 Сега, ако направя това за другия, жертва ли ще е или искам да го направя?
Ако да правим жертви в името на другия
и връзката е тенденция, то това със сигурност, подчертавам със сигурност, ще я унищожи рано или късно! Ще унищожи сърцето и душата на връзката, независимо дали на повърхността я поддържаме по навик! Затова тук адекватната комуникация е важна – мога ли и искам ли да направя това за теб? И ако не го направя, това не означава, че не те обичам, а че обичам и себе си, и теб. И че почитам и твоето право на избор и няма веднага да скоча в защита и сърдене, а ще се уча да те чувам, отвъд ранимото си его, което приема всичко лично!
Ако правим за другите каквото и да е насила,
в последствие ги караме да си платят по един или друг начин – набираме горчилка, неприязън, неудовлетворение – “аз направих толкова много за теб, а ти?!” Тази мисъл все по-лесно изскача на повърхността – и все по-често, докато накрая тотално не ни отдалечи.
За да излезем от този порочен кръг
с безплодните връзки е от изключително значение да се учим да разпознаваме своите собствени чувства и нужди – първи стъпки в тази материя може да направите с тази статия – Как да слушам, за да чувам? (+ Таблици на Емоциите и Потребностите). Това ни дава и усещането за граници, подкрепя ни да се свържем със сиката ни – скоро очаквайте тук да публикувам наръчник по темата с много напоителни примери, ценни откъси от книги и конкретни и ясни стратегиии за справяне.
Друг важен момент е да вземем
с пълни шепи наученото, да си представим как то ни насища и как го приютяваме в себе си и честно да си отговорим – имам ли нужда от още? Нима не взех урока си от тези отношения? Ако продължа да бъда в тях това от любов ли ще е или от страх?
Всичко това ни води до умението да
обгрижваме качествено и адекватно себе си тук и сега – така излизаме категорично от ролята на недополучилото малко момченце/момиченце, което очаква любовта, възхищението, грижата на мама/татко и е отчаяно, когато това не се случва! Докато сме в този си образ, всяка връзка ще бъде пълен провал – рано или късно, просто е неизбежно.
⚠️ Това са някои от главните осъзнавания,
които имаме да правим, ако темата ни е актуална – промяната е възможна, а аз все пак напомням – дайте си време за нея, защото няма да стане за ден, за седмица или за месец!
___________
🔷 Ако искате да се свържете с мен,
използвайте формата за контакт в блога ми
(достъпна само от настолен компютър), в който блог също ще откриете
още интересни и полезни материали, непубликувани тук.
Можете да ми пишете и в Messenger на Ines Raycheva.
Благодаря за отделеното време!
