…Страх! Всички сме болни и умираме (буквално) от страх. Този страх, от който бягаме е непреработен, НЕСЪЗНАВАН. А бягството е всевъзможно – често стоене пред екран, компулсивно хранене (без да сме гладни), пушене, пиене, натрапливо, неосъзнато поведение към другите хора, също – вариантите са много.
Страхът е като една черна дупка,
която ни поглъща –
и каквото и да хвърляме в нея, тя не се стапя, не се смалява и не изчезва.
“Може да мислим, че има безопасен път.
Но това би бил пътят на смъртта. Тогава вече нищо не се случва. Всеки, който поеме по безопасния път, е толкова добър, колкото и мъртъв.”
– Карл Юнг, “Спомени, Сънища, Размисли”
Парадоксално или не, точно “безопасните” пътища ни убиват – като преди това ни невротизират, разбира се. В стремежа си да се предпазим, всъщност живеем в неспирни калкулации на евентуалното бъдеще и/или в съжаления за миналото.
Затова ми се иска днес да обърнем внимание, че Страхът е майка на:
1. Лъжата –
“Лъжа, защото се страхувам от истината, а чрез лъжата мога да имам илюзорното чувство за контрол над ситуациите, в които попадам.”
2. Тревожността –
“Тревожа се, защото нямам Вяра, нямам Доверие, нито се свързвам със стабилната основа под краката си.”
3. Притеснението –
“Притеснявам се, защото ми липсва здрава самооценка и прося одобрение отвън – дали ще ме харесат, ако направя това, ако бъда онова?! Ако изкривя себе си, нагаждайки се?!”
4. Гнева –
“Искам контрол и го искам веднага! Нямам Доверие в случващото се, искам Аз да дирижирам парада на всяка цена!” Гневът е защита пред онова малко и изплашено, треперещо вътрешно дете. (Полезна статия по тази тема има тук.)
5. Спотаеното недоволство –
“Това не ми харесва, но ако си кажа….?! Може да ме отблъснат, да ме отлъчат, да ме изхвърлят, да се изложа!”
6. Тъгата –
“Тъжно ми е, защото преди ми е било хубаво, НО го сравнявам със сега, а сега не е!”
7. Омразата –
“Мразя Другия, защото си позволява да проявява поведение, което аз не! Как смее да се държи така?! Да говори толкова много и да е такъв егоист!”
8. Ревността –
“Ревнувам партньора си, защото може във всеки момент да ме зареже заради друг/а! А аз искам да бъде само мой и да получавам безрезервно внимание!”
9. Завистта –
“Завиждам на Другия защото има това, постигнал е онова, а аз не!”
Някои уточнения:
🔶 Дали имаме стабилна почва под краката си
ЗАВИСИ в немалка степен от нас – и отношението ни към себе си и към света, който ни заобикаля! Зависи от собствената ни дефинция за стабилност, от собствените ни убеждения и “философия” на живот. Да, те са формирани от друг/и, попили сме ги. Това не означава, че не подлежат на промяна – самите ние сме мека глина в своите ръце и всеки ден допринасяме за живота си такъв, какъвто е – единствено можем да изберем да го правим съзнателно.
🔷 Илюзията за по-хубавото “преди”,
е често срещан защитен механизъм – оправдание да не живеем смело живота си СЕГА, а да се запънем на моста пред поредния житейски баир, отказвайки като упорито магаренце да го преминем! Тук чудесно се намесват упражненията по майндфулнес, за които поша в статиите си и можете да намерите през търсачката в сайта.
🔶 Можем да мразим в Другия ВСИЧКО,
което не приемаме в СЕБЕ СИ
Мислим, че някой е егоист? Дали не е, поне в известна степен, и защото не мога да приема, че грижата за мен е НА ПЪРВО място? Дали не подкрепям убеждението, че аз да съм длъжен/на да се грижа за човека Х, а той на свой ред да е длъжен да се грижи за мен? Това всъщност е съзависимост. Само от пълната си кана мога да налея и в чашата на човека Х – т.е. първо пълня собствената си кана. Това не означава, че няма моменти, в които слагаме другите пред себе си – има разбира се, човешко е, нормално е и много нужно. Въпросът е дали е тенденция да правим саможертви, а ако да – какви убеждения ни водят към тях наистина?
🔶 Ревнуваме, защото мислим, че нямаме собствена стойност,
нямаме увереност и спокойното осъзнаване, че и за нас има и ще има! Че и ние сме достатъчно харесвани, обичани, уважавани точно такива, каквито сме, без да е нужно да се сравняваме с когото и да било.
🔷 Позитивното проявление на завистта е възхищението
Мога да се възхищавам само, ако уважавам себе си, ценя труда и постиженията си и НЕ ги сравнявам с тези на Драган, Петкан и т.н., защото имам привилегията да БЪДА себе си! Признак на израстване е и да можем да благодарим на другите за начините, по които обогатяват живота – можем да черпим от тях и да го обогатяваме на свой ред – за онези с нас и онези след нас!
🔶 Страхът не ни ЗАЩИТАВА,
а ни ПРЕДАВА!
Когато е хипербола, когато е под нагнетената форма на тревожността, например.
Живот в постоянен страх не е точно живеене в пълнокръвния смисъл на тази дума – а е по-скоро болест, смърт, настъпили много преди действителните, телесните. “Живот” по тъч линията е.
Да, страхът ни ВЪРШИ работа, има своя смисъл, заземява ни, предпазва ни – когато е в своите здрави проявления. Когато стане инвалидизиращ, патологичен и хиперболизиран страх, прераснал в натрапливости, тревожност, депресивност, ОКР и други, е вече кръвопиещ паразит. А ако се опитаме да го изтръгнем от себе си, страхувайки се, борейки се, бягайки – това го храни още и още!
Как се лекува страхът?
Вярвам, че се лекуват хората, не болестите.
Така и Страхът се приема, не се БОРИ!
Приемането е липса на защита, и е разтвореност, смирение. За всичко това е нужна ЛЮБОВ. Тя е там, в основата на нашата къщичка на физическото, психическо и емоционално благополучие. Имаме ли любовта в себе си, като здрав стълб, който поддържа цялата ни същност – нямаме болест, защото имаме здраве!
🔷 Тук съм писала за разговора със страха.
Други статии, които ще са ви полезни по тази тема са:
🔶 Паник Атаките – как да се справя?
🔷 Защо не мога да се променя? | Упражнения по осъзнатост
🔶 Процеса на работа с травмата
Ако искате да се свържете с мен,
използвайте формата за контакт в блога ми (достъпна само от настолен компютър), в който блог също ще откриете още интересни и полезни материали, непубликувани тук. Можете да ми пишете и в Messenger на Ines Raycheva.
