“Инес, здравей!

Чета и гледам нещата, които пишеш и говориш и откривам себе си постоянно! Много съм ти благодарна! Имам въпрос… Защо ми е трудно да се променя? Защо не го правя? Знам толкова много на теория, работя с психотерапевт и пак… Не става! Сякаш вече и не вярвам, че мога, отчаяна съм. Моля те, посъветвай ме!”

Това писмо ме замисли, че е дошъл момент,
в който да обърна специално внимание на темата с трудността при промяната. Да, има я винаги – да излезем от досега привидно удобното, макар и в дългосрочен план вредно и деструктивно за нас живеене, е многопластов процес. Днес няма да го опиша и изчерпя докрай – в същото време, обаче ще ви запозная с основни и наистина ключови причини, поради които промяната не се осъществява – ако им обърнем внимание искрено, отговорно и търпеливо, то и животът ни с осезаеми темпове се променя. Достатъчно много пъти съм наблюдавала този процес – както в себе си, така и в хората, с които работя, за да знам, че постижимо.

1. Живот на автопилот

💬 Или още: Живея в кочинка, но си е моята!

Въпреки че мислим, че ние взимаме решенията, които взимаме,
всъщност през повечето време поведението ни се състои от досега утвърдените в живота ни модели, които продължаваме да повтаряме безсъзнателно. И тези модели се превръщат в навици. Когато поведението ни е навик, това означава именно, че го правим без да се замисляме, без да прилагаме себекритичност. Подсъзнанието управлява тези навици вместо нас, но това си има своята цена – а именно, че пропускаме наистина да вземем решение тук и сега как искаме да постъпим, както искаме да изберем, кое е добро за нас, кое ни разрушава и т.н.

С прилагане на практика по осъзнатост (още наречена “майндфулнес”)
можем да се настроим и да изберем различна реакция във всяка дадена ситуация. Реакция, която не идва от раненото дете в нас, не идва от място на страх и стремеж към защита, или пък на “бий се или бягай” режим на нервната ни система. А идва от място на стабилност тук и сега, на адекватно и заземено поведение, в което сме в контакт както с вътрешния, така и с външния свят.

Ако се чудиш дали работиш
на автопилот, задай си следните въпроси:

❓ Често ли съм потънал/а в мисли?

❓ Често ли съжалявам за емоционалните си реакции спрямо другите? (Независимо дали си премълчавате и преглъщате или реагирате бурно).

❓ Чувствам ли, че наистина искам да постъпя различно, но не успявам?

_____________________


🟢 Упражнение по осъзнатост 1🟢

Сложи аларма на телефона си през деня – два-три или повече пъти, нека тя ти напомни за следното упражнение: Провери какво се случва в тялото ти в този момент – къде има напрежение, болка, дискомфорт или пък отпуснатост, спокойствие. Ако усещаш напрежение – поеми въздух и издишай два пъти по-дълго, нека е коремно дишане. Съчетай това упражнение с масаж на външната част на ушите и по врата. Това активира блуждаещия нерв и отпуска тялото почти мигновено. Кажи си наум “В безопасност съм тук и сега. Със себе си съм.” Можеш да добавиш и бавно раздвижване на ставите. По този начин се учиш да присъстваш в тялото си, което може да е изключително трудно и дори плашещо за някои хора – в тези случаи подхода е по-комплексен и изисква цялостна психотерапевтична работа.



Още няколко полезни ресурса към тази точка:

🔶 В клипа, към който има линк тук обяснявам майндфулнес и как можеш да го прилагаш на практика, независимо къде се намираш.
🔷 Статия за раненото вътрешно дете можеш да прочетеш тук.
🔶 Работа с нервната система – полезни насоки и упражнения.

„Първата стъпка, за да отидете някъде
е да решите, че повече няма да стоите
на мястото, на което сте.”

_____________________

2. Избора на комфорта пред
нужната промяна

💬 Или още: Нямам време сега!

Не е достатъчно да сме нещастни, болни, отчаяни и т.н.,
за да започнем да правим различни от досегашните си избори. За да претопим навиците си, изграждайки нови, нужно е да разберем също, че те са ни служили по много начини. Ако сме на автопилот (живеейки в мислите си, дисоциирани от себе си – от емоциите и чувствата, нуждите си и импулсите на тялото), не можем да усетим празнотата в брака си, да посрещнем очи в очи истината за работата си, която мразим, или пък отдалечаването, което чувстваме със семейството и/или приятелите си.

Помага ни да изпълняваме ролите си в този свят, без да се сблъскваме с чувствата, които идват “в комплект” с тях. Само, че истината е, че това своеобразно бягство от оставането тук и сега в това, което е, такова, каквото е, е много по-трудоемко и енергоемко отколкото посрещането му, приемането му и интегрирането му в нас.

За да променим каквото и да е, нужно е да го приемем и прегърнем (което е плавен процес, свързан и с работа с ума, и с тялото заедно) – а немалко от нас избират системно да го отхвърлят и отблъскват (през заемането с всевъзможни и по-маловажни задачки, “цъкането на телефона” и т.н.), защото привидно е по-лесно, защото убеждението “нямам време сега” е много удобно и изкушаващо. Това в крайна сметка води и до появата на тревожна симптоматика. Простичко казано бягството НИКОГА не е печелившия избор и в един момент сме грохнали и съсипани именно от него… Е, тогава рязко плащаме цената на илюзорния комфорт.

„Научете нов начин да мислите,
преди да овладеете нов начин да бъдете.”
– Мариан Уилямсън

_____________________


🟢 Упражнение по осъзнатост 2 🟢

Като продължение на горното упражнение по осъзнатост и като следваща стъпка добави следното: Върни се назад в отминал момент, в който не си реагирал/а както в последствие смяташ за адекватно и здраво.

Задай си въпроси като:

❓ Какво се случваше в мен тогава?

❓ Какво ме провокира да реагирам така?

❓ Какво се крие зад това мое поведение?

Виж събитието като на филм, бъди наблюдател.
Превъртай напред, връщай назад, слагай го на пауза и виж детайлите. Представи си по какъв различен начин би могла да се развие ситуацията, какво различно ти би могъл/а да кажеш и направиш (или съответно да не кажеш и не направиш). Не е късно постфактум да отработваме ситуациите в себе си – това ни дава ресурс за бъдеща промяна. За това упражнение се изисква сериозна доза осъзнатост обаче.

Фокуса му е да ни подкрепя в удържането на себе си, в съзнаването на собствените ни първични импулси и импринти (заложените вече “програми”, по които действаме), както и в това да се учим да реагираме като зрели възрастни, а не като обидени дечица, които искат да отмъщават.

3. Запознай тялото с ума

💬 Или още: Само с теория няма да станат “нещата”!

Няма пропаст между ума и тялото, макар като съвременни хора да забравяме това. И много повече ползваме когнитивните си умения, отколкото тялото, което за много от нас се е превърнало в превозна количка за главата. Седенето по цял ден, липсата на качествено движение и храна, достатъчно вода и честото разтягане и адекватна грижа за тялото са точно това. Здравата психика без здраво тяло е химера – да, човек може да е функционален в ежедневието си, но това не го прави психически и физически здрав! Тук българите сме царе – продължаваме да функционираме и да сме в ролята на инструменти за изкарване на пари и какво ли още не, но не и да присъстваме адекватно в собствения си живот!

Нужно е да избираме физическото и психическото си здраве всеки ден. В противен случай ги предаваме, минаваме с онова убеждение, за което писах и горе – “нямам време сега”. А кога?

_____________________

🟢 Упражнение по осъзнатост 3 🟢

Вместо “нямам време” сложи “не е важно”. Съответно вместо “нямам време да се погрижа за себе си” репликата ще звучи като “не е важно да се погрижа за себе си”. Тази промяна в думите може да има отрезвяващ ефект и да е посято зрънце в посока на промяната.

След което избери начин, по който искаш да движиш тялото си в момента – ходене, тичане, йога, тай-чи, танцуване – каквото пожелаеш и можеш тук и сега. Вложи наученото в първото упражнение по осъзнатост – бъди буден/а за това, което се случва в тялото ти, докато го движиш. Усети кожата си, допира на дрехите и обувките, допира на тялото със земята. Усети дъха си, слушай внимателно – какво се случва около теб точно в този момент, какви звуци достигат до ушите ти? Наслади им се, различи ги един от друг, слей се с тях и танцувай в ритъма на живия живот, който е точно в този момент в теб и около теб.


Дай простанство в ума си на осъзнаването, че точно тук и сега нищо друго не ти трябва, за да почувстваш живота! И може това да се случи само в един кратичък момент – но той е магичен. Не е нито добър, хубав, нито лош или грозен, просто е – отвъд категориите на ума ни.

Как можем да помогнем на
тялото и ума си❓

Умът се нуждае от правилно хранене, от редовна медитация, дори да е кратка, от практика по осъзнатост, от себерефлексия и дълбоко коремно дишане, както и упражнения за нервната система, каквито съм дала тук.




Тялото се нуждае от достатъчно физическо натоварване всеки ден – имаме безкрайно много (и безплатни!) опции спрямо индивидуалните си нужди и възможности. Чрез редовна работа с тялото развиваме интуицията си, усета си за самите себе си и ситуациите, в които се намираме, защото през тялото се заземяваме. То започва да ни показва кога е уморено или кога се нуждае от повече натоварване. С редовни осъзнати практики умът ни казва кога е стресиран и кога балансиран.

И, да, тези насоки не са откриване на топлата вода.
Всеки, който се е интересувал от темата вероятно може да ги даде. В същото време всяка индивидуална практика е различна и с редовна осъзната работа, дори да е 5 минути на ден, с тялото и ума си ще утъпчеш пътеките, които работят за теб. Липсата на осъзната работа и с ума, и с тялото е рецепта за проблеми на всички нива (включително и в отношенията ни с другите), която повярвай ми, един ден се превръща в реалност. И ако мога да дам есенцията на написаното до тук, то е:

Каква е реалността,
която аз избирам
да създавам всеки ден
за себе си❓

Какви са стъпките, които правя всеки ден, за да я създавам❓

И на какво е символ тя – на здраве или на болест❓

🔷 Тук с Орлин говорим за мотивацията, темата ще ти бъде полезна в допълнение с всичко написано до тук.

„Не може да се лекува тялото,
без да се лекува душата.“
– Сократ