Емоцията е невербалния език, през който общуваме един с друг. Тя е в основата на обмена помежду ни – ясно е, че не само думите имат “тежест”, но най-вече как са предадени, какво е вложено.
Да бъдем емоционално достъпни в една връзка, независимо от нейното естество (партньорска, родител-дете, приятелска), означава да умеем да откликваме на емоционалните нужди и сигнали на другия човек – да го виждаме в това, което преживява и реакциите ни да са адекватни и съпричастни на него.
Така дори в моментите, в които нямаме ресурс да отразим нечия тъга, гняв, фрустрация (емоции и чувства от т.нар. “негативен спектър”), всъщност можем да заявим нуждата си от пространство и дистанция отново почитайки другия, а не игнорирайки го и бягайки от ситуацията.
Последното се случва при емоционалната недостъпност, можем още да кажем незрялост. Тогава нямаме умения и/или ресурс да откликнем да чуждите емоционални нужди, което е гарант, че не умеем да правим това и със своите.
Макар някои хора да интерпретират нарцистични и егоцентрични поведения като “себелюбов” и да мислят, че въпросният човек слага себе си на първо място, това не е точно така – ако умееха да го правят наистина, щяха да могат да присъстват качествено и адекватно на реалността и за другите.
При емоционалната недостъпност няма същинско свързване – то може да е интелектуално, но не е същинско, дълбоко – емоционално и духовно.
И така, отглеждането от емоционално недостъпни родители неизменно води до травматични последствия, които нерядко се проявяват като неспособност човек да бъде емоционално присъстващ за другите. Това води не само до невъзможност за разпознаване на собствените нужди, но също така и до трудност да се прояви съчувствие към другите.
Това, разбира се, не е правило, а по-скоро тенденция!
Линдзи Гибсън, клиничен психолог, автор на „Порасналите деца на емоционално незрелите родители“ описва в книгата четирите типа емоционално незрели родители като:
- Емоционални – люшкани между свръхнамеса и рязко оттегляне от живота на децата си;
- Свръхамбициозни – компулсивно целенасочени и винаги свръхзаети;
- Пасивни – нагласата им е да не упражняват никакъв тип намеса и да избягват всичко, което би могло да ги разстрои;
- Отхвърлящи – не желаят децата им да ги занимават с каквото и да било.
Когато единия или и двамата родители са емоционално незрели, част от последствията могат да бъдат:
🔸 Нестабилни и деструктивни връзки
🔹 Емоционална нестабилност и прояви на агресия (в смисъл на садизъм, насилие над другите)
🔸 Пропускливи или несъществуващи граници в отношенията
🔹 Постоянно/често търсене на внимание и валидация отвън (липсва вътрешни авторитет и стабилна себеоценка)
🔸 Прекомерна ригидност/скованост
🔹 Ниска устойчивост на стрес
За да бъда по-конкретна ще опиша някои от основните последствия, които се проявяват по различни начини в зряла възраст – със сигурност не се изчерпват само с примерите долу!
1. Създаването на дисфункционални взаимоотношения в зряла възраст.
Вече е известно, че моделираме взаимоотношения си въз основа на примерите, с които сме израснали. Формираме определен начин на общуване спрямо средата си – докато не изберем съзнателно да го променим/“препрограмираме” – най-често след като стане ясно, че продължавайки в добре познатото русло, връзките ни се развиват по подобни начини и са меко казано неудовлетворяващи.
2. Страх от изоставяне в партньорството.
Ако е имало дефицит на любов и грижа по време на порастването – като тук няма съвсем ясни и абсолютно категорични критерии кое е достатъчно и кое не, това може да доведе до емоционално отдръпване на децата в тийнейджърските им години. За тях става трудно да се себеизразяват емоционално и да показват уязвимост, загриженост, любов към други хора, отново защото не са го преживели със собствените си родители.
Тези неумение и трудност се проявяват и в партньорските отношения, в които тези хора най-често или не си позволяват свързване в дълбочина и същинско доверие към другия или се “залепят” за него, правейки го центъра на света си – което под повърхността е същото, макар и с привидно обратен знак. Защото за същинското свързване в партньорски отношения са нужни равенство и зрялост.
3. Формиране на гранични и нарцистични черти.
Хората, отгледани от емоционално недостъпни родители могат да развият нарцистични и/или гранични черти. И двете компоненти в характера правят свързването с другите изключително трудно, нестабилно, недълготрайно. Обикновено такива хора са склонни към егоцентрично и арогантно отношение, емоционални изблици, които също могат да доведат до вербална и/или физическа агресия. Тепърва в раздела “Личностови разстройства“ ще публикувам статии по темата.
4. Егоцентризъм.
Емоционално недостъпният родител може да гледа на собствените си желания (не нужди!) като на приоритет. Често пиша, че желанието е пътят към нуждата – и, ако останем вкопчени в него, губим връзката си с нуждата, с фундамента и с истински значимото.
Така желанията се превръщат в центъра и всъщност се създава огромен дисбаланс – детето може да се преживее дори като пречка, като ненужен товар, който спира родителя да живее щастливо и добре. Още повече, че неговите нужди остават непосрещнати. В зряла възраст някои хора пренасят това като перманентно чувство на вина и непозволяване да се свържат с нуждите си, а други остават в същия егоцентричен модел и вече като възрастни имат властта да го живеят.
5. Злоупотреба с вещества; зависимости.
Когато детето на емоционално отдалечен родител навлезе в зряла възраст, пред него се появяват все повече нови възможности за избор – за среда, запознатства, нови пътища. До този момент от живота си то е изпитвало толкова много болка и мъка, защото не е било в контакт с емоционалните си нужди, не е било видяно и чуто, че това може да доведе до употребата на различни субстанции, които да притъпят тази болка. Постепенно е възможно започването на цикъл от проблеми, базирани на все по-устойчивото пристрастяване, което често продължава, докато не се обърне внимание на основната рана(и)/травма(и) на емоционално пренебрегване.
6. Липса на идентичност и посока.
Един от основните проблеми, пред които са изправени много възрастни, живели с емоционално недостъпни родители, е липсата на устойчива идентичност – отсъства установяването на основни ценности, няма отправна точка, база, на която детето да може да стъпи, нюансирайки добро и лошо, правилно и неправилно, допустимо и недопустимо и т.н. Така човек расте без ясна представа кой е и какво място заема в семейната си система и света. Дори пораснал, е всъщност със самосъзнанието на дете.
7. Загуба на надежда, вяра и радост:
Едно от най-обезсърчаващите неща, които могат да се случат на дете, което е живяло с емоционално недостъпен родител, е загубата на надежда, на вяра, липсата на доверие както в себе си, така и в другите. Тъй като родителите му не са успели да изразят себе си емоционално, нито да имат пространство да подкрепят детето да го направи и да бъде прието с това, което е и което преживява, при него по всяка вероятност липсва усещането за подкрепа. Както и умението да я потърси, да я заяви – това бива виждано като страшно или изобщо дори не бива отразявано като възможност – детето от малко е хиперсамостоятелно и се превръща в такъв възрастен – който сякаш се справя с всичко сам, докато в същото време реално е загърбил основни свои нужди.
По тази тема съм направила и клип, който ще сложа накрая на тази статия.
8. Емоционална самота
(тази точка е цитат от книгата, чието заглавие споделих по-нагоре.)
“Емоционалната самота извира от липсата на достатъчно дълбока близост с другите. Тя може да започне още от детството и причината за нея е усещането, че си невидим за своите родители, които са твърде заети със самите себе си; може да се появи и в зрелостта, ако значима емоционална връзка бъде прекъсната. Когато е усещане, което ни преследва през целия ни живот, то по-вероятно е източникът да е чувството за отхвърленост преживяно в детството.
Израстването в семейство с емоционално незрели родители е самотно преживяване. Подобни родителите могат да изглеждат и да се държат напълно традиционно: полагат грижи за физическото здраве на децата си, осигуряват им храна и сигурност. Отсъствието обаче на дълбока емоционална връзка с тях ще остави огромна празнина, която всъщност поставя под въпрос автентичното чувство за сигурност.
Подобна емоционална самота е също толкова фундаментално болезнено преживяване, колкото е и сериозното физическо нараняване, но просто не личи отвън. Емоционалната самота е трудно уловим и твърде личен опит, който не е лесно да бъде наблюдаван или описан. Може да го наречем усещане за празнота или за захвърленост в света. Неколцина са го наричали и усещане за екзистенциална изоставеност, но всъщност в него няма нищо екзистенциално. Ако се чувствате така, то причината е просто във вашето семейство.”
Животът с такъв родител е особено трудно и поради това,
че той все пак присъства физически, но е емоционално потиснат до такава степен, че е трудно или невъзможно да се свържете с него през смисъла, емпатията, искреността, близостта.
Това не означава, че човек е “обречен” да живее по същия начин, по който е “възпитан”, който е попил, а че може съзнателно да развие други модели и умения и това си е само негова отговорност и право – които или поема или абдикира и остава в позицията на ядосано и несигурно дете.
Тук реших да сложа и откъси от книгата, които се касаят до темата какво е чувството да имаш връзка с емоционално незрели родители – запитайте се дали сте преживяли такова общуване в детството си? Дали вие, ако сте родители, проявявате някои от тези поведения? Дори и да не сте родители, можете да си зададете въпроса “Дали/ кога и с кого се държа така? А със себе си?” е също на място.
Комуникацията е трудна или невъзможна
Ако сте се опитвали в съзнателна възраст да общувате със своя емоционално незрял родител, това може да ви е накарало да се чувствате затворени или дори изключени от семейната система – сякаш нямате място, тежест, значение.
Възможно е години наред да сте се опитвали да намерите начин да се свържете, само за да се почувствате невидими и нечути отново и отново. С цялото това раздразнени, гняв, тъга, разочарование, обида, които се натрупват, е важно и необходимо да се работи съзнателно – в противен случай човек остава “затворен” за собствения си живот, за партньорствата, даже и в приятелствата – а това неимоверно се отразява и на умението (и желанието) му да бъде родител един ден.
Следва още един важен откъс от Линдзи Гибсън на тема
ОТРАЗЯВАНЕ (mirroring)
“Отразяването е форма на емпатия и свързаност, която зрелите родители спонтанно осигуряват на децата си. Чувствителни и емоционално адекватни в отклика си, те отразяват чувствата на децата си, демонстрирайки съвсем същите емоции на собствените си лица – изглеждат угрижени, когато децата са тъжни, и ентусиазирани, когато децата са щастливи. По този начин родители учат децата на емоционална интелигентност и на спонтанно емоционално общуване с другите.
Успешното отразяване от страна на родителя създава у детето усещането, че е разбрано и признато за уникална личност.
Ситуацията е различна при децата на емоционално незрели родители. Както каза един мой клиент по повод майка си: “Тя не ме познава наистина. И няма никога да ме опознае, въпреки че съм нейното дете.” Всъщност такива родители очакват обратното, а именно децата им да ги познават добре и да ги отразяват по гореописания начин.
Те могат дълбоко да се разстроят, ако децата им не се държат по начина, по който очакват. Нестабилната им самооценка страда всеки път, когато им се стори, че нещо не е както те искат. Но нито едно дете не е психологически готово да упражнява подобно отразяване спрямо възрастния.
Емоционално незрелите родители често мечтаят собствените им деца да ги карат да се чувстват добре в кожата си
и когато стане ясно, че тези деца имат свои нужди, това може да породи дълбока тревожност у тях. Крайно емоционално незрелите личности могат да използват наказания, заплахи за изоставяне или тактики на посрамване в опитите си да възстановят усещането си за контрол и самочувствието си. Разбира се, това е за сметка на достойнството на детето.”
Още полезни материали:
Ако разпознавате себе си в статията, можете да си помогнете и със следните статии – най-добре е да отделите на всяка една време и да ги прочетете в различни дни:
🔶 Как да спра тревожността си? (упражнения за нервната система)
🔸 Как да си помогна сам? Наръчник за важни умения по осъзнатост
