“Случва се човек да бъде буквално смазан от думите ви.
Или унизен от вашето поведение.
Той възприема безобидното „трудно ми е да съм около теб“ или „когато те видя, се притеснявам“ като най-тежката критика или мощен „сблъсък“. И тогава седиш и се чудиш какво си казал. И се тревожиш от факта, че изведнъж си станал ужасно чудовище за другия човек и никакви извинения не помагат.
Или се случва човек да ти каже, че си го унизил в момент, когато дори не си имал такива мисли. И пак си объркан. Как може да се случи това? Всъщност външните думи могат да наранят силно човек, само ако съвпадат с това, което му казва „вътрешният критик“.
И човек се смазва не от нечии думи,
а от собствената си вътрешна сила, насочена срещу самия него. Други хора бихме искали да обидим. Или просто да ги засегнем, но при тях не се получава. Те не отговарят на това, което казваме.
Ако някой иска да те унижи, но вътре себе си
ти не се чувстваш унизен, няма да има унижение. Защото не е вътре във вас. Следователно критиките и униженията, които получавате от другите, са просто проекция на вътрешни фигури във външния свят. С тях си струва да се работи. Вие критикувате себе си. Вие сте унижени. И ако разберете как и защо правите това със себе си, много външни неща ще се видят в различна светлина.”
- Аглая Датешидзе
_____________
Иска ми се да добавя нещо към този текст на Аглая Датешидзе – фокусът му е, че силата е в нас. Ако някой има поведение, което е нараняващо за нас – да се обърнем към себе си и да изследваме осъзнато и с топлина какво сме закачили, какво наистина ни е предизвикало. И, ако имаме нужда, да сложим дистанция с човека отвън – не е избор или-или, не е илюзорното “ако аз се прoменя, и той ще се промени, и целият свят ще се промени!”, което, за съжаление, ню ейдж философията наложи – магическото мислене – или още “всичко зависи от мен и моя вътрешен свят”.
Зависи до толкова, до колкото ние имаме избора да филтрираме какво допускаме, има право на лични граници и отговорност – и именно имаме право да се учим на тези процеси и механизми. Което не значи, че ако аз се променя, това автоматично променя другия – да, повлиява отношенията ни, защото аз избирам различен път на комуникация и това дава все някакво отражение – а не защото магически трансформирам вътрешния му свят, характера му, проблемите му.
Не е нужно да оставаме в автоагресия и/или агресия към него, обвинявайки го – имаме ход, имаме отговорност и право да действаме, да се съхраним, в същото време да си зададем въпроси и да изследваме какво стои под повърхността на нараняването, на разочарованието, на обидата ни. Тоест да действаме и в двете посоки, защото тук наистина стои риска да прехвърлим отговорността или вината върху себе си – “аз съм зле, защото се обиждам, проблемът е в моя телевизор!”, а отсреща ме мачкат всъщност, но аз го позволявам, за да “уча уроци”.
Вътрешният критик може да стане мъдър пътеводител,
ако го претопим с осъзнатост, обич и търпение – виждала съм го пред очите си, в процеса на терапевтична работа в кабинета си неведнъж – знам, че е възможно гласът на Критика да придобие други краски и да разкрие истинското си лице – той е онзи, който иска да сме добре, да сме на сигурно, да се справяме – просто не знае как да ни го покаже по друг начин, не умее.
И тогава хем вътрешно имаме този пътеводител, имаме любящата мекота към себе си, хем външно умеем да заявяваме граница с категоричност и уважение (е, понякога се налагат и стени!) и сами да слагаме цедката на това, което допускаме до себе си. По същия начин както не допускаме всеки в дома си, е редно да се отнесем и към своето лично пространство – психично, емоционално, а в днешния свят – и виртуално! Така наистина
обидата или нападката отвън можем да оставим като една прелитаща стрела, която просто минава покрай нас без да се забие.
Да изберем какво да покажем във външния свят, е и избора какво да нахраним в нас самите – дори реакцията ни във вътрешния ни свят да е автоматична, да се обаждат стари убеждения, травми – пак можем да се учим да паузираме, да слагаме буфер между стимула и реакцията и да действаме различно навън – с повече осъзнатост, с повече мъдрост и зрялост, не по детински.
По тази тема може да ви е полезен и този клип:
Можете да се свържете с мен
през контакт формата на сайта.
