Как да постъпя, ако съм в токсична среда?

Не можем да се излекуваме в същата среда, която ни е наранила!

Именно затова част от пътя на промяната е да сменим и средата – като преди това си отговорим на въпроса “как самите НИЕ допринасяме за нея?” (това не важи, когато става дума за деца – те са като “буфера”, който поема трусовете от родителите/възрастните).

🟢 Когато, обаче, сме пораснали хора, следва да видим какъв е нашия принос за т.нар. токсична среда, токсични отношения – никога затова не е виновен само другият/е! Нерядко виждам хора, които опитват удобно да останат в тази позиция – да продължат да виждат отсрещния като врага, лошия, некадаръния, манипулативния и т.н., удобно прикривайки от самите себе си собствената си роля във всичко това.

За да последва качествена и цялостна промяна,

смяната на средата е нужна стъпка – ако си алкохолик и живееш с алкохолици, то да спреш да пиеш ще клони почти към невъзможното. Ако си в среда, в която константно сменяте ролите си с другия/те – между спасител, жертва и насилник (а ако се разпознаваш в една от тези роли, то със сигурност влизаш и в другите две и да видиш този модел ще ти е от изключителна полза от тук нататък).

Това важи и за връзките!

🟣 Когато една партньорска връзка (а и приятелска, професионална също) е вече силно “увредена”, тоест хората са предимно реактивни един към друг (реагиращи несъзнателно на всичко натрупано досега, слепи за “тук и сега”), напрегнати и нападателни, най-добрият вариант е поне временна дистанция, а нерядко и окончателна раздяла.

Тогава вече е станало късно за поставяне на работещи, гъвкави, здравословно граници – ред е да сложим достатъчно простанство помежду ни, така че всеки да съумее да се самосъхрани в него. Ред е и да потърсим път към себе си, към свързване с личната ни истина, с ценностите ни, с нуждите ни. Няколко насочващи въпроса могат да бъдат:

🔶 Това взаимоотношение припокрива ли се
с моите човешки ценности и разбирания?

🔷 Отговаря ли на моята визия за
връзка/работна или учебна среда?

🔶 Кои мои нужди посрещам в това взаимоотношение?

*Винаги има такива – дори да е нуждата да има някой до нас, независимо от това, че сме крайни неудовлетворени от тази заедност. Бягството от страха е търсене на сигурност, даже илюзорна, а това пак е нужда;

И, ако се чувствате като жертва в дадена ситуация,

То тогава е нужно да работите както по умението си да поставяте граници, за което съм писала и говорила немалко и ще продължа (полезни връзки ще сложа накрая на статията), както и да се учите да се заземявате, да регулирате нервната си система и емоционалните си реакции, именно за да изградите безопасно пространство за самите себе си – това е фокусът и в психотерапия.

Другият човек или другите хора не са длъжни да се променят, да ни чуват или уважават – някои ще го правят, други никак. И всеки от тях има своята реалност и разбирания точно така, както ние имаме нашите – кой определя кое е “токсично” и кое не? Опитите това да бъде изяснено могат да отворят опасна спирала, от която да няма излизане. Имаме ли правото да казваме на който и да е как да живее?

Ако виждаме проблема само в другите, рискуваме да си останем в същата позиция – на слабост и безсилие. Рискуваме да останем също толкова невиждащи собствените си проблеми и избягващи да застанем в ролята на Творец на собствения си живот и свят – уж е по-лесно да не поемем отговорност, а всъщност е точно обратното – деструктивно е.

⚠️ Винаги в терапия напомням за РАДИУСА НА КОНТРОЛ –

до къде мога и е редно да опитвам да контролирам и къде влизам в ненужен и невротизиращ ме свръхконтрол? Да контролирам собствените си думи, реакции и поведение, е съвсем на място – да контролирам чуждите, обаче, е неуместно и безплодно и води до невротизиране и тревожност. В същото време е моя ролята да НЕ допускам каквото и да е отношение към мен и да мога да сложа тази адекватна и честна КЪМ МЕН граница, зад която да се чувствам сигурен/а!

И промяната стартира, когато ясно видим, че ние сме тези, които продължават да стоят в тази среда, в тези отношения, в тази ситуация, ние отваряме пространство за тях, отговорността е първо наша! Отговорността да изберем къде и как стоим в света – външния и нашия собствен, вътрешен.

Ако умеем да чуваме нуждите си и сме свързани с ценностите си,

то тогава и средата и хората няма да успяват да натиснат най-болезнените ни “бутони” – защото първо ще сме в контакт в себе си, ще умеем да се чуваме, да отчитаме реакциите и на тялото си, второ – ще можем да се погрижим адекватно и здравословно за себе си – тогава естествено отпада и чувството на безсилие и безпомощност, защото знаем ресурсите си и знаем как да ги ползваме – и вътрешните, и външните (и всички те са изключително важни!)

🔸 Вътрешните ресурси са уменията, които сме изградили, сред които са напримр вътрешен диалог (как говоря на себе си), умения за регулиране на тялото, нервната система (скоро ще направя и клип по темата);

БАЩИНА РАНА?

🔹 Външните ни ресурси са близките ни, дома, спорта, работата, хоби и т.н.

____________

🔴 В крайна сметка, ако сме в токсична среда,

пред нас стоят два пътя на работа – вътрешен, но и външен, и всеки посвоему важен. Затова можем да си зададем следните въпроси като за начало (можете да отговорите писмено на тях):

❓ Как аз се отнасям към себе си, как си говоря?

❓ Как аз допринасям за тази динамика на отношенията?

❓ Фокусирам ли се повече в поведението на другия, отколкото в своите действия?

❓ Заемам ли някоя от тези роли – спасител, жертва, насилник?

❓ Виждам ли, че заемам и другите в други моменти и/или с други хора?

❓ Наясно ли съм с общочовешките си ценности?

❓ Разпознавам ли нуждите си? (всъщност тук идва и дълбочината на осъзнаването, без тази стъпка тя просто не е пълна – и изобщо терапевтичната работа не е достигнала до където би могла)

❓ От страх ли оставам или от любов?

❓ Предавам ли себе си, оставайки в тази среда?

____________________________
🟡 Надолу слагам полезни материали за хората,

които искат разберат повече за границите и саморегулирането – едни от най-важните инструменти за всеки: