Когнитивното нетърпение (Cognitive Impatience) е често срещано явление в наши дни.
Някои го наричат дори „проклятието на нашата прекалено свързана ера“ – какъв е този феномен?
Неспособността да задържим вниманието си съсредоточено
върху една единствена задача – това именно е когнитивно нетърпение – термин създаден от Марк Едмъндсън, който е професор по литература и в хода на работата си осъзнава, че много студенти активно избягват да четат по-дълги и по-сложни текстове, отколкото обикновено срещат в интернет – както ни е добре известно, текствеоте там са кратки, има много цветни картинки, снимки и т.н.
“Говорите с човек. Той ви слуша. Или поне така изглежда.
Мислите, че сте свързани емоционално, че сте предали онова, което искате да му кажете. По-късно обаче откривате, че този човек не е разбрал почти нищо от казаното – Защо не можем да чуем другия, какво ни пречи?”
Парадоксално или не сме в ерата на свързването
и то действително е по-възможно и лесно отвсякога, дава ни много несъмнено, в същото време ни ограбва. Технологиите заместват все повече и до голяма степен човешкото общуване, свързването в неговата пълнота – емоционално, психично, физическо. Ето, имаме емоджита, които уж трябва да ни подпомагат да изразим емоция, но в същото време “орязваме”, така да се каже същинския жив контакт помежду си.
В психотерапията говорим за потребности, за нужди – за удовлетворяването на почти всяка наша нужда е необходим Другият човек, защото сме социални същества. Когато Другият отсъства в своята пълнота – отсъства веществено, така да се каже, то това се отразява в нас като неудовлетворение, тревожност, самота, страх, което от своя страна прави трудно или дори невъзможно умението ни да присъстваме за другия качествено на свой ред.
Въпреки донякъде илюзорната онлайн свързаност, хората са все по-отчуждени,
това пък поражда нужда от компенсации, които търсим в технологиите – не е ли омагьосан кръг всичко това? Как можем да излезем от него?
Можем да кажем, че това е непълноценна свързаност и сме склонни да затъваме в нея като в блато. Как е голям въпрос. На първо място е осъзнатостта – да осъзнаем, че сме в когнитивното нетърпение, да си дадем сметка за това.
И тук идва въпросът как да различим проблема от обикновена разсеяност?
Ако персистира, ако е постоянен и го наблюдаваме в различни области от живота си. Ако отчитаме, че е тенденция в ежедневието ни да не четем по-дълги и сложни текстове, ако постоянно сме в много задачи едновременно – пишем, слушаме, правим си кафе, ходим, говорим по телефона с някого и т.н., с други думи разпиляни сме – това води и до невротизиране в дългосрочен план, трескавост, нетърпение.
След това да се насочим към повече жива комуникация –
нещо, в което бяхме и донякъде все още сме ограничени, но за радост не напълно – имаме ход и възможност да търсим жив контакт с други хора, активното слушане и активното споделяне, по теми, които са значими за нас.
Опасността от когнитивното нетърпение не се свежда до обикновена забрава, последиците от него отиват много по-далеч.
За да ги разберем, нужно е да си обясним как работи вниманието.
Имаме първично внимание, което е неволево,
което ни предупреждава за опасности, което работи на автопилот и когато изпълняваме добре познати автоматизирани задачи.
Имаме и т.нар. вторично внимание.
То вече е волево, осъзнато избираме накъде да го насочим, служи ни за самоосъзнаване и способност за критическа мисъл, обмисляне и планиране. Когнитивното нетърпение засяга точно това внимание. Когато преминаваме от един външен стимул към друг, то вниманието ни бива привлечено само към онова, което считаме за опасно или което има голямо емоционално въздействие.
Така вниманието ни се стеснява, фокусира се върху онова, което ни тревожи, фиксира ни в него. В този момент паметта ни се пренастройва, водещо става първичното внимание, тоест нямаме дълбочина, а сме завъртяни във вихрушката на емоцията тук и сега – съответно в този момент губим умението си за критично и дълбочинно мислене и осмисляне.
Кои са основните предизвикателства при справяне с когнитивното нетърпение?
Как да се справим с него?
Важно е да кажем, че днешният ритъм и начин на живот са основните предизвикателства пред справянето. Животът, поне в големите градове, изисква от нас това разпиляване, отвсякъде сме бомбандирани с информация и дори има такъв модерен страх – страхът да не пропуснем нещо (fear of missing out), да не се случи нещо без нас, без наше знание – технологиите най-вече ни дават това усещане за контрол. В същото време има ефективни начини на справяне с когнитивното нетърпение.
Човек може да си помогне и сам тук и разбира се основното зависи от всеки от нас – зависи от промяната на навиците и привичките ни, зависи от отношението ни към самите нас и света, и разбира се има различни практики, идеи, подходи, с които може да си помогне и вкъщи, стига да има осъзнаването за проблема и желанието за промяна;
Какви са ефективните навици за внимание?
Идеи за практики, които развиват вниманието?
Един начин е изпълняването на кратка медитативна практика
с броене до 21, която се нарича шамата медитация – представлява фокус в точка на около 30 см от лицето ни – фокус, който поддържаме през цялата практика. След което вдишваме и издишваме така, както е естествено за нас в момента (не по-дълбоко или по-плитко), като броим на всеки цикъл от вдишване и издишване – и така докато стигнем до 21. Можем да повторим практиката после, ако желаем. Фокусът ни ще “бяга”, мисълта ще препуска в простанството – нормално е. Тази практика цели да го връщаме постоянно – отново и отново. Това тренира вниманието ни с времето и е изключително полезно, наблюдавам го като успешна редовна практика при няколко десетки човека в момента.
Втори начин е четене с таймер –
настройваме таймера на телефона си за 5, 10, 15 или колкото минути преценим, че можем да издържим като начало – оставяме всички устройства настрани и оставаме насаме с книгата. Отново ще се наложи да връщаме вниманието тук и сега, към страниците. Достатъчното качествена интелектуална стимулация е изключително важна – тя тренира именно и нашето вторично внимание.
Трети работещ начин е намаляване на визуалната стимулация,
ограничаване ползването на електронни устройства и стоенето пред екран – също и замислянето върху въпроси като “Какво чета в интернет? Каки източници ползвам? Ценни ли са за моето развитие? Правят ли ме по-тревожен/а? Вдъхновяват ли ме да присъствам смислено в света, да създавам?”
Четвърти начин са редовните физически тренировки –
в психотерапията говорим за преминаване през необходим дневен минимум от фрустрации и трудности – включително физически, психически и емоционални – това изгражда толеранс, умения за справяне (ако осъзнато преминаваме през тях, взимаме ценността и ресурса, които ни носят), съответно преминаването на препятствия и трудности повишава самооценката ни.
Добавям и че роблеми с концентрацията възникват също при нерационално хранене, недостатъчно сън и липса на физическа активност.
Разбира се, всичко е свързано – ние сме микрокосмос –
ако в една от системите ни настъпи промяна, то тя се отразява като ефекта на доминото и на другите. Получава се порочен кръг – всяко влияе на другото.
Антидотът е осъзнатостта – да се запитаме “Как живея?”
Как се грижа за себе си – психиката си, за тялото си, за вътрешния си свят?
По тази тема говорихме в “100% будни по БНТ”, записът можете да видите тук
________________
Тази статия е създадена въз основа на следния текст –
Cognitive Impatience: The road to stupidity