Раната или както казваме в психотерапевтичния процес
“травмата от изоставяне” възниква в детството, когато някой важен за нас човек си тръгне – физически и/или емоционално – а ние нямаме ресурса да се справим с това. Не можем да “наместим” във вътрепсихичния си “пъзел” случилото се, няма кой да ни обясни и подкрепи адекватно в това, като понякога причината е, че и другият/другите възрастен/и може да са травмирани от раздялата/загубата и на свой ред да нямат ресурса да я преработят с детето.
Така обичайно (и сякаш няма да е прекалено да
кажем закономерно) човек формира в себе си (несъзнавано) убеждението, че “нещо с мен не е наред и затова Х си тръгва и ме изоставя”. Това е и рецепта за развиване на т.нар. несигурен стил на привързаност, характерен за който е страхът, че не сме в безопасност, не сме достойни и не заслужаваме да получаваме любов – повече за това има в тази статия – Кой е моят стил на привързаност и защо е важно да знам?
През раната от изоставяне оставаме в ролята на деца –
емоционално недополучили и недохранени. Това ни възспира и от израстването ни в гледната точка, която заемаме спрямо нашите родители – вместо като пораснали хора да видим на свой ред тях като обикновени хора с техните недостатъци, наранявания, травми, приемайки ги като именно такива (това не значи непременно да сме съгласни с тях, убежденията или постъпките им!), ние оставаме непорасналите деца, отчаяно нуждаещи се от техние любов и одобрение.
Повече за този процес казвам в този клип:
“Носим си” тази рана навсякъде с нас,
като тежка торба с камъни.
И особено много личи в интимните връзки,
когато отчаяният копнеж по получаването на любов, одобрение, и изобщо грижа за нуждите ни “лъсват”, а ние сме отново в същата роля – на малкото зависимо от мама и татко дете, стоящо с отворени обятия и плачещо да получава. Когато това не се случва преживяването е равносилно на бавна смърт, понякога дори съпътствано с физическа болка, освен с емоционална!
______________________
Как да разбера дали имам рана от изоставяне?
Някои признаци са:
🔹 Чувстваш се привлечен/а и започваш връзки с хора,
които имат нужда да бъдат “поправени”, спасени, а на теб ти е (привидно) комфортно с ролята на спасителя, който обгрижва;
🔸 Стоиш във връзките, дори когато си нещастен/а,
защото се страхуваш да ги напуснеш;
🔹 Опитваш да поддържаш връзка с бивш партньор,
който ясно е показал, че не иска; (това да поддържаме връзка с бивши партньори може да бъде здраво, стига да е желано и от двете страни)
🔸 Когато някой не прояви интерес към теб,
особено ако си привлечен/а към него, го приемаш лично, обръщаш го към себе си (“на мен нещо ми има/не ми достига”), отказът/липсата на интерес усещаш като смазващи и “изсмукващи” силата, радостта и желанието за живот;
🔹 Срещайки се с нови хора първо се питаш дали
те са те харесали и ще те искат в компанията си, преди да се обърнеш към себе си и да провериш как ги усещаш ти, дали самият/самата ти ги искаш в живота си;
🔸 Не умееш да отказваш и да си автентичен/а към себе си –
съобразяваш се от страх да не бъдеш сам/а;
🔹 Често си в дисоциация, нямаш връзка с
усещанията в тялото си, с емоциите си, не си даваш сметка за нуждите на тялото си и го претоварваш/не се грижиш качествено за него;
______________________
Какво можем да направим?
Как да си помогнем?
Като за начало това е работа с вътрешното дете –
така че е нужно да отделим време да седнем някъде на безопасно и удобно място, където никой няма да ни безпокои и издишвайки по-дълго, отколото вдишваме, коремно, бавно, с една длан на корема, усещайки го как се надига и спуска, да си представим това вътрешно дете –
🔶 Как изглежда то тук и сега?
🔷 Какво прави?
🔶 Как се чувства?
🔷 Какво ни казва?
🔶 От какво има нужда?
Срещата с това вътрешно дете е от ключово значение –
както и неговото почитане, приемане и обичане. След като сме го срещнали, чули, видели, прегърнали (тук можете да прегърнете и погалите тялото си сами) можем да му поговорим на свой ред – с любящи, спокойни думи, които внасят сигурност в нас. Тук са ценни изрази като:
🔴 Тук съм с теб, чувам те и те виждам.
🟣 Всичко е наред сега, когато съм тук –
гушкам те и с мен си в безопасност.
🔴 Усещай ме, дишай с мен,
грижа се за теб и ще продължа.
🟣 Няма да те оставя –
нашата връзка е по-голяма и по-дълбока
от всеки страх на света!
🔴 Обичам те независимо от всичко –
обичам те с всичките ти несъвършенства,
провали, страхове!
🟣 Приемам те точно каквото си тук и сега!
______________________
Разпознаването на чувствата и нуждите,
за което често пиша и говоря, е ключово също – това е вратата към себегрижата и порастването. Докато сме в очакването, че друг ще ни обгрижва и сме завсими от него, сме си деца – а залепвайки за детския образ, няма кой да се погрижи за нас – защото забравяме или отказваме да приемем, че вече ние сме си И родителя. За разпознаването на чувствата и нуждите основополагаща е тази статия – Как да слушам, за да чувам? (+ Таблици на Емоциите и Потребностите)
И, за да не се повтарям,
това са отделни статии
със стратегии за себепомагане,
които може да опитате още днес и
да намерите онези от тях, които работят за вас:
🔸🔹 Кой е моят детски архетип? Лекуване на вътрешното дете
🔹🔸 Процеса на работа с травмата
🔸🔹 Защо не мога да се променя? | Упражнения по осъзнатост
🔹🔸 Няколко послания към вътрешното дете
🔸🔹 Как да спра тревожността си? (упражнения за нервната система)
_____________________
Ако искате да се свържете с мен,
използвайте формата за контакт в блога ми
(достъпна само от настолен компютър), в който блог също ще откриете
още интересни и полезни материали, непубликувани тук.
Можете да ми пишете и в Messenger на Ines Raycheva.
Благодаря за отделеното време!
