ТИ ли създаваш събитията
или те създават ТЕБ?
Най-опростено представено има два типа хора:
- Такива, които вярват, че повечето неща в собствения им живот зависят от тях;
- Такива, които вярват, че почти нищо (или дори абсолютно нищо!) не зависи от тях.
Тази концепция обикновено се разделя в две категории:
вътрешен и външен локус на КОНТРОЛА. Ако човек има вътрешен локус на контрол, той приписва успеха на собствените си усилия и способности – обикновено това е и човек, който очаква да успее, а от там е и по-мотивиран и по-склонен да учи от онова, което живота му поднася. Човек с външен локус на контрол обикновено е склонен да приписва успеха си на късмета или на съдбата, съответно е и по-малко вероятно да положи усилията, необходими за себеразвитие. Също е и по-склонен да изпитва тревожност, заради убеждението, че не контролира живота си.
Това обаче не означава, че вътрешният локус на контрол е „добър“, а външният локус на контрол е „лош“ – говорим за континуум, в който хората обикновено не са в едната от двете абсолютни крайности.
ВЪНШНИЯТ ЛОКУС на контрол представлява това:
- Убеждението за липса на контрол над живота
- Убеждението, че всичко се случва, защото Животът е “такъв”, защото хората са “такива”
- Несвързаност със собствената автономност, независимост
- Липса на чувство за лична отговорност
- Нуждата друг да казва какво да бъде направено, каква позиция и мнение са “правилни”
- Неумение да се отстояват границите, както и да се зачитат чуждите
- Често изпадане в безпомощност пред препятствия, влизане в ролята на жертва
ВЪТРЕШНИЯТ ЛОКУС на контрол представлява това:
- Поемане на отговорност за собствения живот
- Увереност в уменията и преценките си
- Усещане за сила, спокойствие, стабилност
- Поемане на отговорност за думите и постъпките си
- Честност, откритост и смелост
- Умение да се отстояват границите, както и да се зачитат чуждите
- Според изследванията това са хората, които постигат повече успехи на работното си място, в по-добро здраве са, както и са по-щастливи
Вътрешният локус на контрол е пряко свързан със зрелостта, със заземеното интерпретиране и присъствие в социалната реалност. И обратното – външният локус на контрола показва басизна незрялост и неумение на човек да бъде АВТОР на собствения си ЖИВОТ. От там нататък всеки аспект от живота е осакатен – буквално.
Вие имате по-скоро външен или по-скоро вътрешен локус на контрол?
Прочетете твърденията по-долу (които са преведени от тази статия) и изберете твърденията, които най-добре описват възгледа ви за живота.
Вярно ли е, че:
- Често чувствам, че почти нямам контрол върху живота си и какво се случва с мен.
- Хората рядко получават това, което заслужават.
- Не си струва да си поставям цели или да правя планове, защото могат да се случат твърде много неща, които са извън моя контрол.
- Животът е игра на късмета.
- Хората по принцип имат малко влияние върху събитията в света.
Ако твърденията по-горе в общи линии отразяват възгледа ви за живота, тогава вероятно сте по-склонни да имате външен локус на контрола.
Вярно ли е, че:
- Ако работите усилено и се ангажирате с дадена цел, можете да постигнете всичко.
- Няма такова нещо като съдба.
- Ако учите здраво и сте добре подготвени, можете да се справите на изпитите.
- Късметът има малко общо с успеха; това е най-вече въпрос на отдаденост и усилия.
- В дългосрочен план хората са склонни да получават това, което заслужават в живота.
Ако твърденията по-горе в общи линии отразяват възгледа ви за живота, тогава вероятно сте по-склонни да имате външен локус на контрола.
Ако сте склонни да имате по-скоро външен локус на контрола, може да се запитате дали искате да бъдете в ролята на пасивен наблюдател, който просто се носи в потока на живота. Осъзнаването на ролята, която заемате е първата крачка в посока на промяната.
Разбира се, искам да уточня, че да имаме “усещането за контрол” ползвам в контекста на стабилност, доверие и отговорност – а не на невротичен контрол, който всячески опитваме да не “изтървем”. Второто е по-скоро символ на неувереност и страх и, ако те са сковаващи и инвалидизиращи е най-подходящо да потърсим специализирана подкрепа в лицето на психолог или терапевт.
На въпроса в първото изречение на статията – разбира се, че и двете. Не сме богове и не се стремим да сме – не всичко зависи от нас. В същото време през разумността се учим на спокойно поемане на отговорност.
