Майчината рана – рана от поколенията назад

Т.нар. в съвременната популярна психология “майчина рана”
се състои от вярванията/убежденията и от неразрешените травми, които наследяваме от своите майки – а те на свой ред са наследили от техните майки. Това е безкрайна тема и днес по-скоро ще се спра на няколко важни въпроса, които да си зададем, за да разширим осъзнаванията си, както и ще дам пример с някои често срещани убеждения, плод на родови травми – убеждения, които безкритично и автоматично сме понесли на своите плещи, от лоялност към онези преди нас.

Начинът, по който една майка възприема себе си
в този свят и убежденията, които поддържа живи в себе си влияят пряко върху общуването ѝ с нейните деца – в крайна сметка те интернализират (поемат в себе си) и самото отношение (то най-често става отношение от тях към тях), и убежденията – така децата на свой ред преживяват себе си в света.

Много от нас, без да го съзнаваме, развиваме фалшиви

(т.е. неистинни в живота ни тук и сега) вярвания за света, наследени от майката – вярвания, които всъщност отразяват поколения болка – поколенчески вярвания, които принадлежат на нашите предци. Това не означава, че майките ни са виновни – в повечето случаи това, което ни дават идва от полето на любовта, но тъй като и те са просто хора и поради това не могат да се справят с всичко, което носят, го предават напред – така, както и ние заедно с цялата ценност и благодат на живота предаваме на децата си и (част от) своите травми.

Ето защо осъзнатостта тук е толкова важна –
в противен случай живеем и действаме така, сякаш тези убеждения са „истински“ тук и сега в живота ни, изкривявайки реалността, лишавайки ни от (възможността да изградим) ресурси за справяне с неизменните за живота трудности.

Докато сме в процеса на себеопознаване и промяна
на старите и досега привични модели, разбираме, че нашите коренни вярвания не са по необходимост реални – не са това, което сме ние: те са просто мисли.

__________________

Ето примери за някои убеждения/вярвания,
които може да идват от т.нар. “майчина рана”:

🔶 Имам нужда от чуждото одобрение и приемане/валидация;



🔷 Стойността ми идва от това да съм продуктивен/а и зает/а;



🔶 Хората ще ме харесват само, ако изпълнявам дадена роля – ако съм грижовен/а, миротворец, носещ целия товар върху себе си;



🔷 Някои части от мен са прекалено драматични/чувствителни;



🔶 Светът е страшно място и за да оцелея е нужно да се боря и съревновавам с другите;



🔷 Срамувам се от тялото си, трябва да го крия;



🔶 Ако някой ме нарани/предаде/изостави, това означава, че нещо не е наред с мен;



🔷 Какво мислят хората за мен е по-важно от това, което чувствам;

__________________

Ако се разпознавате в някои от тези убеждения, задайте си тези въпроси и си отговорете писмено на тях – не бързайте, дайте си време:

1. Как майка ми говори/говореше за тялото си и телата на други жени?
   
   
   
2. Доколко майка ми се фокусира/ше върху това, което мислят другите хора, вместо да задоволи собствените си нужди?
   
   
   
3. Приемала ли е твърде лично поведението на други хора към нея?
   
   
   
4. Срамувала ли се е от части в мен или от определени емоции, които съм прояввал/а (ти си твърде чувствителен/а, не се ядосвай, бъди добро дете;)
   
   
   
5. Какви послания ми даде тя за света и хората?
   
   
   
6. Тя слага/ше ли здравословни за нея и ясни граници, на които държи/ше?
   
   
   
7. Как се свързва/ше тя с мен и с другите хора?
   
   
   
8. Майка ми показва/ше ли ми любов в определени моменти, след което я оттегляше в други?
   
   
   
   
   

Всички носим болката на майките си под една или друга или форма и по един или друг начин – това е болката на предците ни.

Лечебна Медитация – МОЯТ РОД,
която ви препоръчвам да чуете, ако се откривате в статията:

🟣 Прекъсването на предаването на травмата от поколенията
е свързано с процеси на осъзнаване (които обикновено текат с години и по-скоро продължават през целия ни живот), благодарност към това, че ни е даден животът (това не изключва изпитването и на други чувства!), както и състрадание и любов към майките, които са отгледали децата си в свят без почти никаква емоционални подкрепа, интелигентност и грамотност.





__________________

⚠️ Разбира се не можем да кажем със сигурност кое идва от майката и кое от бащата – в психотерапията работим с архетипи, с образи, с разкази – с лични преживявания, с усещания и всички те имат своето място и могат да служат за подобряването на качеството на живота на човека – а могат да бъдат и зловредни и късащи връзката с реалността и със заземяването – всичко зависи от това как се ползват и дали терапевтът може да ги ползва по смислени за клиента начини.
__________________

Още полезни статии по темата:

🟢 Думи към моите родители – Практика/Визуализация

🟢 Няколко послания към вътрешното дете:

🟢 Гневът и обвиненията към родителите

🟢 Кой е моят детски архетип? Лекуване на вътрешното дете