Необходима е много смелост, за да зададете фундаменталния въпрос:
„От това, което искам от Другия, какво трябва да направя сам?“
Например, ако искам другият да се погрижи за моето самочувствие, тогава моите очаквания са погрешни. Ако очаквам другият да бъде добър родител и да се грижи за мен, значи все още не съм пораснал.
Ако чакам другият да ме избави от страховете и ужасите по време на моя житейския път, значи се отклонявам от основната задача и причина, поради която съм дошъл на земята. Твърде често надценяваме Другия, само защото обезценяваме себе си.
- Джеймс Холис, юнгиански психоаналитик
🔴 Ще добавя че, точно това е есенцията на психотерапията –
да встъпим в обувките на възрастния и да се учим да вървим с тях, докато те постепенно ни станат по мярка.
Често в сесиите с хората чуваме думи като “Той не ме обича/ше достатъчно…”, “Тя не направи еди-какво-си за мен…” – опити да бъде контролиран другият, да бъде променен, да се изисква от него нещо, което не иска и/или не може да даде.
🔴 Да изберем пътят на възрастния, е да върнем “топката” към нас, да бъдем честни спрямо себе си и другия като се запитаме “А аз? Аз какво направих? И какво правя от тук насетне?”
Да поемем здравословния контрол над себе си и живота си – над своите думи, действия, посоки. Да се самосъхраним и да се погрижим за себе си, вместо да изцеждаме цялата си жизнена енергия в безплодни (и поради това невротични) опити за контрол над онова, което НЕ зависи от нас!
🔴 Ще добавя и още два цитата от Джеймс Холис:
“Изграждането на зряла личност пряко зависи от това, в каква степен човек е готов да носи отговорност за избора си, да престане да обвинява околните или да очаква от тях избавление, а също така и да признае болката, свързана с неговата самота, независимо от приноса си във формирането на социалните роли и укрепването на социалните отношения.”
“Човекът, усещащ самота, изпитва уникалното преживяване за странстване и заедно с това той осъзнава вътрешната си същност, с която може да започне диалог. Благодарение на този диалог започва индивидуационният процес. И колкото трагично изглежда отказът от тази възможност за личностно израстване! Човекът става личност, ако постоянно пристъпва към такъв диалог и постоянно осъзнава изследвайки анатомията и теологията на своята душа.”
Всеки път прехвърлянето към друг на отговорността, която е наша, ни оставя в губеща позиция. С този текст днес ми се иска за пореден път да го напомня – да напомня за ценността на това да избираме да сме в обувките на възрастния, който сам е автор на своя Живот.