Настоящият текст е откъс от прекрасната книга “Дзен консултиране” на дългогодишния психотерапевт Свагито Либермайстер.
В рамките на дори една и съща връзка смисълът на думата любов
може да се променя според нивото, за което говорим. На биологично ниво любовта се свързва със секса, чувствеността и физическото удоволствие. На емоционално тя означава интимност, доверие и чувство на близост. На психологическо ниво любовта е споделянето на сходни интереси, например другият ти харесва дори без да има физическо привличане. На духовно ниво любовта се свързва със срещата между две човешки същества отвъд личното; от това пространство можем да кажем, че обичаме човек, когато неговата вътрешна тишина и присъствието му ни докосат и усещаме дълбоко чувство на единение с него.
Всяко ниво на любовта е свързвано с определени нужди
и когато нуждата на едно от нивата е задоволена, в съзнанието ни обикновено се появява необходимостта от следващото, по-високо ниво.
На биологичносто, емоционалното и психологическото ниво любовта е връзка, базирана на даването и получаването. Имаме нужда да получим нещо от другия човек и в замяна даваме друго. Тоест, когато изричаме “Обичам те”, всъщност казваме: “Имам нужда от нещо от теб и в замяна съм готов да ти дам друго.”
Проблемите обаче възникват, когато желанието да получаваме стане по-силно,
когато искаме от другия повече, отколкото сме готови да върнем.
Тогава започваме да се държим като малки деца и се отнасяме към партньора си като към родител. Следователно нуждата ни от другия човек трябва да бъде нужда на възрастен. Може да е трудно да покажем нуждите си, но е важно, тъй като в подобни моменти ставаме по-искрени и от нас се изисква да признаем колко важен е другият човек за нас. Това признаване ни кара да бъдем по-отворени и това обикновено помага и на другия човек да се отвори към нас.
Само ако сме осъзнати за нуждите си
и сме готови да ги изразим,
можем да получим това,
което искаме.
Също толков важно е обаче да си позволим да усетим какво е това, което можем да предложим самите ние. С други думи, в една балансирана връзка е нужно да помним динамиката на даване и получаване, за да не се държим като изискващи деца, а като възрастни, осъзнали нуждата да получават и способността да дават.
Истинският проблем не е любовта; истинският проблем е осъзнатостта.
По време на терапевтичен сеанс лечебната работа често има за цел да помогне на човека да придобие едно по-дълбоко разбиране за любовта, затова нека да разгледаме някои погрешни разбирания за любвта, които мнозинството хора преживяват.
1. Човек чувства, че тъй като обича някого, трябва да направи нещо за него
Например да облекчи товара му или трудностите, все едно любовта е вид задължение или дарителство. В действителност това е намеса в живота на другия човек и съответно е в противовес на любовта, тъй като по този начин личните граници не са уважени.
Пример: Единият партньор е болен у дома, а другият се чувства виновен, понеже иска да излезе да потанцува. Ако здравият си остане вкъщи, се чувства като в капан и негодува; а ако излезе, има чувство на вина и мисли, че е егоистичен.
2. Човек си мисли, че тъй като обича някого, има право да изисква нещо от него
Като че ли да кажеш “Обичам те” означава, че другият ти е длъжен с нещо. Това противоречи на любовта, тъй като отнема свободата на другия.
Пример: Жена казва на съпруга си, че ако той я обича, няма да замине на планираното бизнес пътуване. Тоест, той ще докаже любовта си, ако си остане у дома.
3. Човек говори за любов, докато в действителност се опитва да манипулира другия
За да получи това, което иска.
Пример: Класическият случай, за който всички знаем: мъж, който се опитва да придума жена да правят секс, като ѝ казва колко много я обича.
4. Човек преувеличава нуждата си да бъде обичан
И не вижда колко много е обичан в действителност.
Пример: Шекспировият Отело, който не вижда колко много го обича неговата жена Дездемона.
5. Човек вярва, че любовта може да дойде само от един определен партньор
Пример: Това е една от основните причини, поради която много хора остават в нелюбовни връзки дълго време и не намират мотивация да ги прекъснат.
6. Човек може да отрече нуждата си от любов.
Това преструване обикновено прикрива истинска нужда от любов; под фасадата на независимостта този човек се страхува да покаже нуждата си пред другите, може би дори и пред себе си.
Пример: Почти всички ергени или мъжете тип плейбой попадат в тази категория.
7. Човек може да отрече собствената си способност да обича и да преувеличи потенциала на другия
Зад подобно отношение човек може да иска много силно връзката да продължи и да не може да признае способността си да бъде сам и удовлетворен.
Пример: Жена вярва, че ако изгуби партньора си, ще изгуби всичката любов, след което обаче осъзнава, че в действителност чувства много повече любов от хора, които не са ѝ близки, отколкото от партньора си.
Както личи от примерите по-горе, човек може да обърка любовта със собствените си предразсъдъци
или сляпо да вярва на това, което казва другият.
Когато стане въпрос за любовта, която получаваме, често вярваме повече на това, което партньорът ни казва, отколкото на собствените ни възприятия за действителността. Това показва колко отчаяно искаме да бъдем обичани дори и само за да чуем думите “обичам те”. От друга страна, когато преживеем истински момент на любов, може да не сме готови да го приемем и да кажем на другия, че това не е истинска любов.
Това са само някои примери за често срещани неразбирания по отношение на любовта, които се появяват по време на терапевтични сеанси.
