Наблюдавам как това дръвче расте в последните две години.
Малко по малко – от привидно една пръчица,
стърчаща от земята, вече има и листенца. Замисли ме днес как този принцип е въплътен навсякъде в живота – заедно с това, че днес опитваме да му “бягаме”, да го надхитряваме уж… Искаме бързи резултати, бърз “ефект”, не ни се чака, всичко трябва да дойде тук и сега.
Растежът и Търпението са приятели.
Най-добри.
_________________
Дай си време. Бъди търпелива.
Ако нямаш отговор, ако е трудно сега – дай си време.
Думи на един от любимите ми учители Свагито Лийбермайстер.
_________________
🌱 Дай му време на това дръвче да порасне.
Дай си време в ученето на себегрижа и себелюбов. Дай си време в работата с нервната си система. Дай си време в психотерапевтичния процес. Дай си време в отношенията. Бъди търпелив/а към себе си, когато не се справяш. Бъди търпелив/а към себе си, когато не можеш и не знаеш. Когато си в безпътица и болка.
Трудно ми е било и на мен винаги с търпението,
в същото време в процеса на психотерапия – моя собствен, в който аз съм на диванчето, се уча на него. Уча се и в медитация, и с домашните си любимци, със семейството си. Уча се и през ролята си на терапевт – усещането след като човекът, с когото работя участва активно в този процес, и стига до момента, в който бере плодовете на търпението и на разширилата се осъзнатост, себелюбов, себеприемане, смисъл – е наистина неописуемо. Нетърпението и детинското желание (което има във всеки от нас!) тук и сега, веднага да има промяна, за съжаление не е добър предиктор за успешността на психотерапията.
Това, което наблюдавам е, че за хората,
които са реактивни и оценъчни, е изключително важно да се учат на майндфулнес практики и медитация, защото им е трудно да влязат в процеса на виждане, преработване и интегриране на травматичния опит, на свързване с тялото и дълбинни промени, а не само на рационално ниво, от ума.
За всеки от нас – и за всеки от нас, терапевтите, психолозите, остават теми, за които нямаме ресурс и сила да “преработим” в момента в живота си – остават болки, които носим със себе си и това е абсолютно нормално! Както Габор Мате каза “Не ме интересува дали травмата може да бъде излекувана напълно – за мен важното е, че ставам все по-обичащ се и внимателен към себе си с всеки изминал ден.”
Това е фокусът.
Крачките всеки ден – така, обръщайки се назад след шест месеца, след година, две – разликата е огромна, смислена, разчувстваща.
Наскоро една клиентка ми каза
“То не било толкова трудно да реагирам по нови начини в ситуациите!”
Не е.
Когато го градиш крачка по крачка, дишайки, осъзнавайки и с много внимание, нежност, търпение, такт към себе си.
🌱 Да се пришпорваш и да си в постоянни изисквания и неудовлетвореност към себе си и другите, е още една част от болката, част от травмата, от неврозата.
_________________
И да преполиваме дървото всеки ден,
то няма да порасне по-бързо – само корените му ще изгният.
Отглеждай се с любов.
