Как да слушам, за да чувам? (+ Таблици на Емоциите и Потребностите)

“Да слушаш, за да чуеш, е много по-различно от това да слушаш, за да отговориш.” 



Маршал Розенберг 

Как да слушаш, за да чуваш?

Е реципрочен въпрос на:
Как да се свържеш със себе си?



Ще ми се да уточня, че, ако, слушайки някого, не успяваме да останем наистина слушащи, а много ни се иска да прекъснем, за да отговорим – то това е сигурен знак, че в момента нямаме капацитета и ресурса да дадем емпатия и разбиране, да се свържем с отсрещния човек – бил той дете или възрастен.

Това означава, че самите ние имаме нужда от свързване със себе си! 

Как да стане това бързо и на момента?

Можем да опитаме, назовавайки своите чувства 
(емоции и състояния) и потребности, които разпознаваме към момента в себе си – ако правим това, ще ставаме все по-добри в него! А именно такова свързване на нивото на емоциите, които изпитваме в момента, както и на живите в нас потребности, ще ни ЗАРЕДИ С ЕМПАТИЯ.

Слагам идеи за примерни фрази към себе си в такива моменти, в които не успяваме да чуем другия и усещаме как се поражда напрежение, което ще резултира в конфликт:

“Заболя ме, защото приемам тези думи като нападки. Иска ми се да мога да открия,че те всъщност изразяват болката на човека отсреща и желанието му да задаволи потребността зад нея.”

“Ядосах се, защото много ми се иска аз да кажа нещо точно сега! Наистина имам какво да кажа и именно заради това, сега избирам да изслушам другия така, както имам нужда да бъда изслушан.“

“Напрегнах се, защото не съм съгласен/а с тези думи! И заедно с това ми се иска да разгранича думите на другия човек от себе си!”

“Разочарован/а съм, че чувам тези думи в момента! Трудно ми е да ги приема и заедно с това ми сеиска да мога да го направя с повече лекота, за да достигне до мен потребността зад тях, така че да разбера другия. Много ми е важно да виждам, че можем и да се разбираме и избирам да не се хващам за думата, а да търся посланието зад нея!”

Свързването със собствените ни емоции, чувства, моментни състояния, 

които ни водят към нашите потребности, само́ по себе си се усеща като сваляне на тежък товар от плещите!




Дори да не съумеем да задоволим потребността, която е жива в нас към момента, имаме ценната възможност да се смирим пред нея, дори да си изтъгуваме това, че няма как тя да бъде удовлетворена точно тук и сега, а ще се наложи да се сдобием с търпение, с мъдрост, с готовност да почакаме на нашия житейски път, докато можем да оберем плодовете на някои дървета. 🙂 





Някои от потребностите съм описала в тази статия, а в настоящата ще добавя таблици с емоции, чувства и състояния, които изпитваме, когато в нас живеят удовлетворени и неудовлетворени потребности, както и описани някои от основните такива. 

Първите нагледи са далеч по-опростени
и лесни за работа –

след тях надолу следват по-подробни таблици с чувства и нужди, които съм направила по-скоро, за да видим колко са много тези чувства и нужди всъщност! И че можем да се научим да ги разпознаваме на по-фино ниво!

Повече полезни ресурси по темата има и тук.

За хората, за които това търсене и себепознание
през призмата на ненасилствената комуникация представлява жив интерес, добавям списъци със значително повече нужди, които лично аз намирам за подкрепящи!

Любопитно е да видим колко много могат да бъдат! И четейки, можем да изградим речник за тях – който да ни подкрепи да ги назоваваме, за да можем след това да се задвижим към удовлетворяването им.