ОOбичащото сърце е нежно и чувствително. 





Но когато се стремим на всяка цена да получим нещо, ставаме безмилостни, коравосърдечни и безчувствени. Как можем да обичаме хората, ако се нуждаем от тях? Можем само да ги използваме. Ако аз се нуждая от вас, за да бъда щастлив, то тогава ще се стремя да ви използвам, ще се стремя да ви манипулирам, ще търся начини и средства да ви спечеля. Няма да искам да ви оставя свободни.

– Антъни де Мело

Тук искам да добавя, че е важно да правим разлика между нужда и желание.

Всички имаме общовалидни човешки нужди и немалка част от тях са свързани с други хора. Всички хора на планетата имаме едни и същи нужди, просто различни от тях са актуални и будни в нас по различно време. Желанието, от друга страна, е конкретния път, по който нуждата се осъществява, то е конкретно! Имам нужда от общуване и близост -> посрещам я като се видя със своя близка приятелка и се разходим в парка (например). 

Желанията не винаги се осъществяват.
Попадаме в задънена улица.
Добрата новина е, че има изход от нея! Винаги – без изключение!

Как става това? 

Когато останем силно привързани към желанието, става така, че скъсваме връзката си с нуждата. Знам, че искам нещо, фиксирана съм в това да го получа – и, ако не го получа, това предизвиква гняв, ненавист, разочарование и т.н. емоции от “негативния спектър”. Това е показател, че имаме неудовлетворени нужди – търсенето им е наша грижа. 

Тези осъзнавания ни водят към една наша коренна нужда, за която често пъти е трудно за нас, като човеци, да се събудим – нуждата да чуваме и виждаме нуждите си. Да сме свързани с дълбокото в нас. 

Тази нужда върви за ръка с още една дълбинна такава, която също може да бъде трудна за назоваване – нуждата да сме в мир с онова, което чувстваме и преживяваме тук и сега.

Тоест, казано по-простичко – когато съм гневна и разочарована, че плановете ми да прекарам време еди-къде-си с еди-кой-си не се осъществят, тоест моето желание няма да сбъдне – сега или никога дори (има и такива желания, които са ценни именно с това, че са недостижими!) да се гмурна по-надълбоко в мен и да чуя от какво имам нужда, не само какво искам. 

И тогава, например, чувам нуждите си от близост, споделеност, заедност, мекота и нежност, грижа и обич. Много са и всичките са хванати за ръце! Тогава вече мога да им намеря посока – друг път, по който да ги посрещна! Силата за това е в мен! Ако не днес, ако не тази седмица или този месец – то все пак ще успея, защото имам яснотата какви са, защото “само” това дори вече е обгрижване на моето вътрешно пространство! 

Когато имаме уши и очи за нуждите си, можем и да ги отглагаме и да сме и в спокойствието, че удовлетворяването им предстои, че ще го осъществим. Да сме в надеждата, че силата е в нас. И в мекотата и топлината на приемането на самите себе си – с всичко, което носим тук и сега.

Тук има таблици на чувствата и нуждите – ползвайки ги, можете да подкрепите себе си в откриването на това какво се случва “вътре” във вас. Можете да си направите следното упражнение – с помощта на списъците си запишете какви чувства изпитвате в момента, кои свои нужди осъзнавате като непосрещнати, като актуални и живи във вас тук и сега и си помислете дали можете да им намерите път в света – това е истинското предизвикателство!

И много често отговорите излизат от неподозирани места, а освен това и свързванията се случват с неподозирани хора – отворете очи и уши за чувствата и нуждите си, отстъпете няколко крачки назад от желанията и вижте как всъщност парченцата си идват на мястото – може да не е за ден или два, нито за месец, в същото време този подход променя хода на всичко и дава своите благодатни плодове. 🙂

И това е пак темата за вътрешното родителство,
за излизането от ролята на сърдито недополучило дете и встъпване в творческата позиция на потенциала ни!

Като човеци това е едно от предизвикателствата пред нас –

ограмотяването в сферата на чувствата и потребностите. Това е нелека задача, като учене на нов език е. Ако не запретнем ръкави, вътрешното напрежение се натрупва, изразява се под формата на различни симптоми и заболявания (заради задържаната, неизразена биоенергия в тялото ни – енергията, чиято роля е да ни тласне по посока на нуждата остава “заровена” и “потъва” в тялото), а моста към самите нас остава непостроен. От там – и към другите.