Тази статия е за всички, които имат потребност от това отношенията им с другите (а и със самите себе си) да са здравословни и градивни – да носят същинско свързване и удовлетворение! Това е напълно възможно – иска се съзнателност и будност спрямо посланията, които отправяме!
В психотеревтичния контекст разбираме необходимостта от
качествено общуване – тоест от същинско човешко свързване.
За да е възможно това, на първо място стои умението да се свързваме и общуваме, да разбираме самите себе си.
В настоящия текст ще разгледаме две формули на общуване – едната е добре позната на всички нас формула, а другата ще бъде нова в живота на мнозина – тя ще изгради умение сами да ръководим живота и вярванията си, сами да сме господари на преживяванията си!
Добре позната формула:
Чувствам X, защото ти правиш Y
или
Ти ме караш да се чувствам X, когато правиш Y
Примери:
- Когато излизаш с приятелите си, това ме наранява!
- Караш ме да се чувствам много тъжна и самотна, когато излизаш с други хора, а не с мен!
- Много съм наранена, че не ме запознаваш с родителите си!
- Когато не си пишеш домашните, съм разочарован от теб!
- Когато ми викаш, това ме ядосва много!
- Защо не ми звънна? Само ме караш да се притеснявам за теб! Безотговорен си!
И още много и много в тази посока – всеки от нас има такива примери в антуража си…
Така излиза, че другите са отговорни за начина, по който се чувстваме – а това е убеждението на огромна част от хората, по мои наблюдения.
Трудността тук е, че това води до един затворен цикъл на обвинения и негодувания – породени от *негативни чувства, които всъщност са водещи към неудовлетворени потребности.
В тази статия има ценен списък с емоции, чувства, състояния и потребности! – Как да слушам, за да чувам? (+ Таблици на Емоциите и Потребностите)
*Пиша това условно – чувствата са много повече от негативни и позитивни! Те са посланници, които ни водят към живите в нас потребности, с които имаме да се свържем.
Съответно имаме избор – да продължим да живеем, следвайки тази формула и обвинявайки другите, че не са направили нещо за нас – най-вече, че не ни обичат, не ни правят щастливи и удовлетвпрени – или можем да усвоим друга формула – далеч по-градивна – с нея ще ви запозная сега.
Нова Формула:
Когато правиш Y, аз чувствам X, защото искам Z
или
Когато правиш Y, аз чувствам X, защото си мисля Z
При нея водещото е осъзнаването, че не другите ни карат да се чувстваме и преживяваме себе си по определен начин – а нашите мисли, спрямо онова, което казват или правят. Тази формула ни връща силата да бъдем отговорни за собствените си емоции и чувства, за собствените си избори – и да умеем да комуникираме това по градивен и смислен начин!
Това, което помага, следвайки тази формула, е че проверяваме какво мисли и чувства другият човек – имаме неговата обратна връзка – питаме го, изслушваме го, не бързаме да хвърляме собствените си заключения, породени от скорострелните мисли, боричкащи се в съзнанието ни. Умеем да слагаме една вътрешна спирачка и да забавим – което трансфомира импулсивността, която може да бъде деструктивна, в благодатна спонтанност.
Примери:
- Когато излизаш с приятелите си, се чувствам наранена, защото си мисля, че не ти е приятно с мен. Много ми иска да намерим нови начини да се забавляваме заедно. Как е това за теб?
- Чувствам се много тъжна и самотна, когато излизаш с други хора, защото ми се иска да прекарваме повече време заедно – за мен явно не е достатъчно времето, което споделяме сега. Искаш ли да ми споделиш какво мислиш ти по това? (В случая това потенциално ще е дълга дискусия, в която имат да се уточняват потребностите на единия и на другия – по-надолу ще обърна внимание на това.)
- Мисля си, че може моите очаквания да са различни от твоите, когато става дума за това, че не си ме запознал с родителите си. Мисълта, която се върти в главата ми, че не сме на една и съща страница, ме наранява и много бих искала да бъдем искрени един с друг по темата.
- Когато не си пишеш домашните, се чувствам разочарован, защото на мен ми е трудно да разбера какво преживяваш. Много ми се иска да поговорим кое е онова, което те спира да ги напишеш?
- Наистина се чувствам гневен в момента, защото бих искал да се разбираме, а виждам, че това няма да стане сега. Може и да кажа нещо, което звучи като обвинение и заедно с това искам да знаеш, че не ми е приятно, когато ми викаш и това не ми помага да успея да се успокоя! / Ядосвам се много, защото искам да говориш с по-спокоен тон, докато спорим!
- Когато не ми звъниш, се тревожа, защото си мисля, че нещо лошо може да се е случило. Много е важно за мен да ми звъннеш, за да знам, че си пристигнал – как ти се струва, дали можем да постигнем консенсус?
Разбирам, че за много хора този изказ може в началото да изглежда витиеват.
Повярвайте ми, с него се свиква, а подбирането на думите ни води до огромна промяна както в начина, по който преживяваме себе си, така и в отношенията ни с другите!
Ако изстрелваме каквото ни падне импулсивно, шансът да сме предимно гневни, намусени и неудовлетворени е огромен. Общуването с емпатия е магично и приятно, свързващо и нежно за всички страни. Разбира се, това не означава, че винаги можем да общуваме така! Не е и нужно! Можем, обаче, да се върнем към стара ситуация на по-късен етап и да я обсъдим – ще дам такъв пример от моя опит, и то с дете.
Един мой пример с 3-годишно дете
Детето на мои близки приятели, което е на почти 3 години, играейки си, идваше до мен и се опитваше да пуска разни свои играчки в чашата ми с чай. След един успешен опит и нова чаша чай, той продължи. В момента нямах ресурса да му кажа нещо различно от едно голямо “НЕ! Достатъчно, остави ме!”
В такова общуване няма свързване с другия, а има послание “Ох, просто ме остави на мира, дотегна ми от теб!”
Затова, когато си дадох няколко минути време да се свържа със самата себе си с въпроси като “Напрегна се, защото ти се иска да преживяваш спокойствие в момента ли? Да се наслаждаваш на чая си, без някой да ти пречи? Да можеш да общуваш с приятелите си, без да се налага да браниш личното си пространство от набези?” Отговорите може да са очевидни, и заедно с това, при назоваването на потребностите, които имаме към момента, промяната на нивото на емоциите е значима и спокойствието се настанява в нас отново! Ако опитате, ще разберете какво имам предвид. 😉
- Отидох при него и го попитах:
“Преди малко се натъжи, защото бях рязка с теб ли?”
Д.: Да.
Аз: Искаше да ти обърна специално внимание ли?
Д.: Да. (тук вече започна да се усмихва)
Аз: Искаше да ти обърна специално внимание, като заедно с това се забавляваме ли?
Д.: Да! (това беше щастливото “да” на едно разбрано дете! 🙂 )
Аз: Искаш ли да намерим начин, по който да ти обърна внимание, така че да е приятно и за теб, и за мен?
Д.: Да!
Аз: Хайде да вземем тази топка и да си поиграем с нея само двамата! Как ти се вижда тази идея?
Успяхме да постигнем консенсус около начина на забавление и да се свържем един с друг – въпреки, че аз в предишния момент не си бях дала сметка какво му е толкова забавното да хвърляш играчки в нечий чай, отчетох потребността му, след което потърсих друг път за осъществяването ѝ – път, който да е приятен и за двама ни.
- В следваща статия ще обърна внимание на това, че никак не е необходимо да се правят компромиси – винаги има път за удовлетворяване на съкровените човешки потребности (дори да не е моментален) на всички страни в общуването,и винаги има възможност за качествено свързване, в което да няма половинчати и насилени “да”-та!
