Не е ваша работа да „събуждате“ членовете на семейството си, партньора или приятелите си. Не е нужно да ги карате да видят това, което не са готови или не могат да видят сами.

Вътрешната работа е лична отговорност и е връзка с най-висшето ви Аз. Това е пътят, по който можете да се доверите на тялото си, да поставите граници идващи от любов и да почитате своята истина.

Доверете се, че всеки си има своите собствени моменти и върнете фокуса върху личния си растеж. Не можем да спасим никого, освен себе си.

Когато искаме да „събудим хората“

или „да им помогнем да видят работата, която тепърва им остава да свършат“, сме поканени да разгледаме внимателно какви нужди не са удовлетворени във връзката ни. Защото когато искаме да „събудим“ някого, всъщност се надяваме да го променим по някакъв начин – а искаме да променим някого, само когато очакваме, че има какво да ни даде.

Може би още признание. Още любов, одобрение, свързване, интимност. Всичките са нужди, които заслужаваме да удовлетворим. Но не е нужно някой да се променя, за да обичаме себе си, нито е нужно да караме някой друг да върши вътрешната си работа, за да започнем да вършим нашата собствена.

Когато една връзка не е удовлетворяваща, когато не се развива, съвсем естествено искаме да помогнем на другия човек да види какво може да промени. Изглежда очевидно за нас, че ако другият промени Х, то ние ще можем да бъдем щастливи заедно.

Но не става така. Всеки от нас върви по собствените си пътеки, живее според собствената си времева линия. И не можете да избирате времето за себелекуване и израстване на друг човек.

Можете да изберете какво ще позволите и какво не.

Можете да изберете вашите граници и да отстоявате това, което заслужавате.
Заслужавате да удовлетворявате нуждите си от свързване, интимност, любов, заедност.

Понякога можем да се свързваме с хората само от разстояние, защото не са готови да присъстват във връзката по начин, който би работил за нас в този момент от нашето пътуване. Понякога е нужно да пуснем другите. Понякога сме поканени да се освободим от преценките си и да приемем хората такива, каквито са, да ги обичаме там, където са, и да въплъщаваме любов, състрадание и доброта.

Само че това не означава да влизаме в ролята на изтривалка.

Това не означава да се излагаме на опасност. Само вие усещате и знаете дали връзката ви позволява да растете или не. Доверете се на мъдростта на тялото си и потърсете подкрепящи водачи, които могат да ви помогнат да се свържете с Учителя в себе си.

~Автор на целия текст,
който реших да преведа,
е Sheleana Aiyana.