Заедно с несправедливостите, които вярваме, че сме преживели “благодарение” на тях, могат в даден момент да ни поведат по път на осъзнатост.
А някои от компонентите на този път са:
10. Осъзнаването, че родителите ни са просто хора
и като такива имат своите травми, несигурности, болки.
Дали са ни толкова, колкото са могли – а това ни носи както печалби, така и ощетяване все по някакъв начин – важи за всеки един от нас. И, разбира се, че имаме избора – да останем в ролята на сърдитото недополучило дете или да му осигурим по здравословен и адекватен начин онова, което му е липсвало.
9. Отношението им към теб е
базирано на възприятието им за себе си.
Което пък има общо с техните родители – и така назад в рода, неизвестно до къде.
8. Не можеш да ги “излекуваш”
– това зависи от тях.
Това би нарушило свободната воля на човек – всеки сам избира дали и кога да тръгне по своя личен път на осъзнаването – той няма как да бъде насилствен, а единствено пожелан и вървян с отворени очи и уши…
7. Мястото, което заемат в живота ти,
колко често ще общувате и какви теми искаш да обсъждаш с тях – това зависи от теб. Което и отново темата за границите, на която сме посветили този епизод от подкаста ни ЗаЕдно.
6. Можеш и да се чувстваш наранен/а от тях и да ги обичаш едновременно
– не е или-или.
Човешките отношения не са толкова простички – “или те обичам или те мразя”, което някои хора изричат с гордост, но всъщност е символ на емоционална незрялост и инфантилност, в която отново имаме избора да останем или не.
5. Твоята промяна в хода на психичното и емоционално лекуване
може да “извади” от тях парченца (или да ги “засили” повече), които са трудни за приемане – като емоционална незрялост, завист, ревност, желание да властват над изборите и действията ти и т.н.
4. Техните трудности – в личния им живот, брака, работата, родителството –
нямат НИЩО общо с теб и по никакъв начин не са оценка на това колко “добро дете” си. Този товар не ти принадлежи и да го качиш на плещите си е проблем за всички в семейната система.
3. Не е нужно да те разбират и да знаят какво преживяваш –
някои родители нямат този капацитет – както за себе си, така и за децата си. Това не означава, че не можеш да вървип по своя път и да се учиш на себелюбов и себеприемане.
2. Те не са отговорни за твоите избори като възрастен човек –
нито зависи от тях дали ще работиш по собственото си здраве – психично, емоционално, физическо…
1. Помни, че заедно с всички “лоши неща” свързани с тях
и детството ти, те са ти дали Живота – никой не може да ни даде повече от това – никога. Единствено можеш да избереш да го продължиш напред на свой ред.
