Нека започнем с това, че всеки от нас има травми!
На езика на психотерапията травмите формират характера ни. В тези контекст и смисъл са неизбежни.
Да, ако не са едни, ще са
други и мисълта, че можем да предпазим
децата си от всичко е илюзия.
Нереалистичен сценарий е.
Достатъчно е да сме достатъчно добри родители – което включва на първо място
доброта и уважение към себе си.
Децата ги попиват естествено!
Днес, без да съм изчерпателна докрай, напомням за темата за ОТХВЪРЛЯНЕТО.
Отхвърлянето може да изглежда по
някои от следните начини (но не са̀мо):
- Отделено е от родителите си/майка си
преди да навърши 3-години и поверено на
някой, който не удовлетворява нуждите му.
*Добавям: Ние сме племенни същества. Естествено е да растем сред много хора, не само с родителите си! В идеалния случай детето е добре да бъде с майката до 3-годишната си възраст, това не значи, че е травмирано, ако родителите поверяват грижите за него на друг временно – за часове или дни. Стига този друг да е добре познат на детето, то да е свикнало с него, да се е доверило и човекът да откликва с топлота на нуждите му през повечето време.
- Някой от родителите е починал/тръгнал си е без да поема грижи за семейството повече, докато детето е било малко.
- *Опитът ми показва, че тук не можем да посочим конкретна възраст – това е различно за всеки, зависи и до колко средата е била подкрепяща за детето и другия родител в този период.
- Спрямо детето е упражнявана каквато и да е форма на нacилиe.
- * Това смазва себеоценката, създава почва за тревожни и депресивни състояния. Ако детето има подкрепа от някой възрастен в такава среда би се справило значително по-леко.
Не подценявайте човешката гъвкавост
и адаптивност, човешката психика.
Можем да се лекуваме от всякакви рани – вътрешни и външни!
Стига да ги видим първо и да поемем
отговорност за живота си, тоест да ПОРАСНЕМ.
Нищо от това, което ни се е случило в миналото не е нужно да ни спира да живеем добре ДНЕС.
Дете, което носи раната на ОТХВЪРЛЯНЕТО
Се превръща във възрастен, който отхвърля пръв, защото вярва, че със сигурност ще бъде отхвърлен.
Често се случва несъзнателно – като силен вътрешен порив да намери причини защо не иска някой да е част от живота му…
Под това стои невъзможността да разбере себе си ясно, да се изрази, както и недоверието, че ще бъде разбран.
Се превръща във възрастен, който постоянно е нащрек да не бъде отхвърлен. Подбира всяка дума внимателно, свръхкритичен е към детайлите, често вижда причини в себе си, поради които вярва, че ще го отхвърлят.
Се превръща във възрастен, който изпитва неудобство да допуска другите близо до себе си. По-спокойно му е да ги държи на емоционална (нерядко и физическа) дистанция.
Се превръща във възрастен, който е контразависим – това е другата страна на монетата на съзависимия човек. Всъщност отново е зависимостта да няма нужда от никой. Така се чувства в безопасност в краткосрочен план – в дългосрочен има разрушителни ефекти…
… Защото самотата не е естествено състояние за никой от нас. Ние сме общностни същества. Имаме нужда от обмен, близост, от хора, които ни ИЗБИРАТ и ОСТАВАТ с нас!
Се превръща във възрастен, който има избягващ или смесен (нарича се още “дезорганизиран” или “тревожно-избягващ” стил на привързаност.) Тоест едновременно копнее по близостта и бяга от нея, защото се страхува от отхвърляне.
Се превръща във възрастен, който избягва да признава чувствата си и да показва загриженост, поради страха от уязвимост – “да съм уязвим/нуждаещ се от другия е жалко и ще ме отхвърлят”.
Този модел означава, че части от нас са били отхвърляни, когато сме били деца. Имаме да видим кои са! Например били сме отхвърляни, когато не сме се справяли добре с някоя задача.
Тук са темите за стиловете на привързаност, съзависимостта, уменията за саморегулация (самоуспокояване) и пълноценна грижа за себе си.
Това, което не сме получили като деца, можем да си дадем и да поискаме и получим от други хора – близки, приятели, партньор, терапевт; като вече пораснали хора.
Не подценявайте човешката гъвкавост и адаптивност. Можем да се излекуваме от всякакви рани – вътрешни и външни! Стига да ги видим първо и да поемем отговорност за живота си, тоест да ПОРАСНЕМ.
Нищо от това, което ни се е случило в миналото, не е нужно да ни спира да живеем добре ДНЕС.
