Тук споделям едно любимо мое стихотворение на Рабиндранат Тагор, съвсем новооткрито за мен. Надявам се да донесе смисъл, окриление и вдъхновение и на четящите го.
Обичал съм те безброй пъти, по различни начини, живот след живот, век след век, винаги.
Плененото ми сърце е пяло за теб песни, дадени ти като дар, като огърлица, която си носила живот след живот, век след век, винаги.
Всеки път, щом чуя история за влюбени, за изгаряща болка, щом чуя древна приказка за обречена любов или за споделена, аз гледам към миналото и те виждам там да заблестяваш като полярна звезда в тъмнината на времето и да се запечатваш в паметта ми завинаги.
Аз и ти сме били донесени тук от потока на времето, извиращ от фонтана на вечната любов един за друг, аз и ти сме се влюбвали милиони пъти и милиони пъти сме се срещали, а сетне сме плакали на раздяла и нашата любов е остарявала и се е раждала отново.
И ето, днес я поставям в краката ти, за да спре при теб, цялата тази обич на всички мои предци и отминали дни, като едничка радост, едничка скръб, като самия живот и всичките спомени от предни любови се смесват с нашата и с песните на всички поети от миналото и бъдещето.
- Рабиндранат Тагор
