________
Обичаш ли някого, ти просто го обичаш
и нямаш ли какво друго да му дадеш,
пак му даваш обич.
Джордж Оруел, “1984”
________
Да признаем дефицитите и
раните си е признак на истинска смелост
и готовност за лекуване. В естествената психотерапия говорим за вътрешното дете – онзи конструкт в нас, който си остава неотделима част през целия ни живот. Това “вътрешно” дете носи всичките болки и травми, които сме преживели ние самите като деца – именно затова “срещата” с него, свързването с него на емоционално ниво е необходима част от себелекуването.
Когато срещнем детето в себе си, едно от важните неща е да му кажем, че е в безопасност, че е обичано, пазено и защитено от нас, дори да няма нито един друг човек, който в момента ни дава подкрепа. Терапевтичната работа по заемането на тази роля на родител, осигурява любовта, топлотата, подкрепата, вярата и напътствията, които детето не е дополучило и все още жадува.
Как да разберем дали имаме нужда да лекуваме вътрешното си дете?
Някои сигурни знаци, че все още е в травмата, страха, вината:
- Чести пристъпи на гняв – викане, хвърляне на предмети и дори склонност към насилие над друг;
- Тревожни симптоми – треперене, сърцебиене, дереализация и дисоциация;
- Тревожни състояния – паническо р-во, ОКР, хипохондрия, генерализирана тревожност и т.н.;
- Недоверие към другите, затвореност и неувереност;
- Липса на достатъчно комуникация, липса на близки и доверени хора;
- Зависимости – към наркотици, алкохол, цигари, храна, емоционална зависимост (към друг човек и/или животно);
- (Почти) постоянно чувство на вина към другите;
- Често, натрапливо фантазиране, че някой друг ще се появи и магически ще ни спаси от проблемите ни, обичайки ни безусловно като една перфектна майка – понякога може фантазията да се касае към появата на нови идеализирани и нереалистични родителски образи и/или, когато човек е преминал детската възраст да е насочена към идеализирана и нереалистична партньорска връзка;
Ако се разпознаваш тук, продължи да четеш,
а по-късно можеш да се върнеш към тази статия –
Защо съм разочарован/а от всяка връзка?
Сега ще преминем към разбирането
на още важни елементи,
с които е нужно да се запознаем, за да придобием по-добра представа за своя личен вътрешен детски образ. Това са именно 7-те вътрешни детски архетипа, които са дефинирани от д-р Никол Лепера в нейната книга, “How to do the work”.
💛Грижовният/Грижещият се:
Обикновено идва от съзависима динамика. Това означава, че на такъв човек от малък е дадено посланието на всяка цена и при всички случаи да се съобразява с другия (родител/и или хора изпълняващи тази роля, а в последствие го прави с повечето или всички хора в живота си), да няма свои собствени граници, емоции, мисли, намерения, а да попие и интегрира изцяло чуждите. Ако родителят/ите, които са създали тези убеждения в него, преживяват трудност в живота си – било то от най-малката, та до най-голямата, такъв човек чувства огромна вина и е готов на всичко, за да ги “измъкне”, тотално пренебрегвайки себе си.
Придобива чувство за идентичност и собствена стойност чрез пренебрегване на собствените си нужди. Което ще рече, че няма чувство за идентичност, а е по-скоро в ролята на обслужващ инструмент. Вярва, че единственият начин да получи любов е да се грижи за другите и да игнорира потребностите си. В терапията наричаме това и дифузия – слятост, в която такъв човек остава със своите родители (или изобщо със значими за него хора). Най-често не създава собствено семейство, а дори да го направи е склонен да пренебрегва нужите му, заради своите родители или дори външни значими хора, които са авторитети за него. Реално не продължава живота “напред”, а остава фиксиран назад в служене на родителите си. Често в тези хора има и силна садо-мазохистична компонента, повече за това съм обяснила тук. Епизод от подкаст ЗаЕдно по темата за съзависимостта (на български език) можете да чуете тук.
💛 Няколко полезни утвърждения за архетипа на Грижовния/Грижещия се:
(Напишете ги на лист като послания към вътрешното си дете)
- Имаш право на граници – аз ще ти помогна да ги поставим заедно и ще се погрижа да бъдат уважавани.
- Да казваш “не”, не те прави лош/а. Имаш право да отказваш.
- Да имаш свои емоции, мисли и намерения е най-нормалното нещо.
- Не зависиш от никой друг – аз съм тук с теб и ще те прегръщам каквото и да се случва.
- Никой няма право да те мачка и да те принуждава да правиш нещо, което не искаш.
- Имаш право да се чувстваш защитено и спокойно и аз ще ти помогна в това.
- В безопасност си с мен. Дишай дълбоко.
- Твоят живот принадлежи само на теб. Решенията в него също.
- Заслужаваш да живееш своя живот само защото си се родил/а на този свят!
___________________________________________
💙 Постигащият:
Чувства се видян, чут и оценен чрез успех и постижения.
Използва външно валидиране като начин за справяне с ниската самооценка – и има нужда то да идва постоянно и неспирно – в мига, в който го загуби или то стихне временно, което и и нормалният ритъм на живота, се преживява като загубеняк, отхвърлен, неструващ, излишен за света и необичан. Вярва, че единственият начин да получи любов е чрез постижение. Кратки са моментите, в които не гони нови и нови постижения и е склонен на сериозни жертви, за да ги постигне.
Такива хора най-често са работохолици.
Могат да са фиксирани в това да изкарват все повече пари, да имат престижна професия, да бъдат известни и/или пък да се стремят към постоянно себеусъвършенстване, което обаче нерядко е нездраво, поради липсата на качествена почивка, време за себе си, социалния си живот, семейството и т.н. Такива хора живеят в дисбаланс – както и всеки от въпросните архетипи, разбира се, като тук той се изразява в изстискване на силите до краен предел в името на постиженията и успехите. Това са и хората, които влизат в професионален бърн-аут.
💙 Няколко полезни утвърждения за архетипа на Постигащия:
(Напишете ги на лист като послания към вътрешното си дете)
- Обичам те и когато се проваляш – това е признак, че опитваш и се учиш.
- Любовта ми към теб няма да се промени, ако сега не успееш да направиш това.
- Имаш подкрепата ми точно сега, когато чувстваш, че си на дъното.
- Имаш право на почивка и това не те прави провал.
- Работата ти няма да свърши и няма да изгубиш, ако сега си позволиш почивка.
- Заслужаваш да живееш своя живот само защото си се родил/а на този свят!
___________________________________________
🤎 Неуспяващият/Неуспелият:
Неуспелият се поддържа малък, невидим и под потенциала си поради страха от критика или срама от провала. Изважда се от емоционалната игра, преди да е изиграна. Вярва, че единственият начин да получи любов е да остане невидим. Склонен е да се подлага на самосаботаж, което всъщност е много повече от това – в действителност убежденията на човека, че е нужно да си стои малък и невидим го водят към този “самосаботаж”, чиято цел всъщност е да го предпази, макар и по един деструктивен начин. Често такива хора са инертни, пасивни и въпреки че имат потенциал не го развиват, защото страхът надделява.
🤎 Няколко полезни утвърждения за архетипа на Неуспелия:
(Напишете ги на лист като послания към вътрешното си дете)
- Имаш право да бъдеш виждан/а, защото имаш какво да дадеш на света.
- Знам, че те е страх да опиташ – с теб съм в това и тръгваме напред заедно.
- Страхът от неуспеха и срама не е по-голям от нас, ето виж – заедно сме, почувствай топлината ми.
- Няма да се откажа от теб и няма да те оставя да се криеш така!
- Има смисъл от теб в този свят всеки ден – давайки, ти служиш на Живота!
- Заслужаваш да живееш своя живот само защото си се родил/а на този свят!
___________________________________________
💜 Защитникът/Спасителят:
Свирепо се опитва да спаси хората около себе си в опит да се излекува от собствената си уязвимост и слабост, преживени като опасни и нараняващи детството. Гледа на другите като на безпомощни, неспособни и зависими и извлича любовта и собствената си стойност от това, че е във властова позиция и е нужен. Вярва, че единственият начин да получи любов е да помага на другите, като се съсредоточава върху техните желания и нужди и помага за разрешаването на проблемите им. Играе силния и можещия, прикривайки ужаса от слабостта.
⚠️ Важна разлика между Спасителя и Грижовния:
При Грижовния позицията е по-скоро пасивна, нагаждаща се – той прави повече пространство за нуждите на другия, ако изобщо остави място за своите. При Спасителя позицията е по-властова, контролираща – той се стреми към това да определя живота на другите, да бъде техен водач и закрилник. И при двата архетипа става дума за вторично удовлетворяване на свои скрити под повърхността потребности – да бъдат важни, нужни, обичани, ценени.
Тук напомням и за небезизвестния триъгълник на Карпман –
триадата между спасител, насилник и жертва, които са неразривно свързани. Това означава, че човекът, приел ролята на Защитник на по-слабите (тоест на спасител) рано или късно и неусетно се подхлъзва и в другите две роли, като смело ще заключа тук, че насилникът е неговата сянка (вероятно кат един от родителите му и/или други значими фигури в детството), а жертвата е всичко, което е потиснал и проектира в другите, измествайки от себе си.
💜 Няколко полезни утвърждения за архетипа на Защитника/Спасителя:
(Напишете ги на лист като послания към вътрешното си дете)
- Няма нищо срамно и страшно в това да бъдеш слаб/а.
- Аз съм с теб в болката и страха от уязвимостта – прегръщам те!
- Обичам те и когато не можеш и не се справяш.
- Обичам те и те приемам и когато осъзнаеш, че не можеш да спасиш целия свят.
- Нека заедно прегърнем страха от слабостта – единствено тогава ще бъдем истински силни!
- Заслужаваш да живееш своя живот само защото си се родил/а на този свят!
___________________________________________
🤍 Душата на компанията:
Това е винаги щастливият и весел комедиен човек, който никога не показва болка, слабост или уязвимост. Вероятно това вътрешно дете е било засрамено от емоционалното си състояние и се е научило да прикрива през шегата. Вярва, че единственият начин да се почувства добре и да получи любов е да се увери, че всички около него са щастливи и усмихнати. И тук личи тази съзависимост към другите. Невероятно трудно е за такъв човек да остане в болката, тъгата и страха и бяга от тях най-вече през разсейването.
🤍 Няколко полезни утвърждения за архетипа на Душата на компанията:
(Напишете ги на лист като послания към вътрешното си дете)
- С теб съм и когато си тъжен/а и не ти е го шеги и закачки.
- Всяка емоция е валидна и има място и смисъл – не само радостта.
- И когато плачеш и си слаб/а съм точно тук с теб и държа ръката ти.
- Подкрепям те дори когато осъзнаваш, че не можеш да разсмееш и излекуваш всички, както ти се иска.
- Ще ти помогна да обърнеш фокуса към себе си, не е страшно.
- Заслужаваш да живееш своя живот само защото си се родил/а на този свят!
___________________________________________
🧡 Конформистът:
Зарязва всичко и пренебрегва всички нужди в служба на другите. Вероятно е моделирана саможертва в детството и ангажирана в дълбоки модели на съзависимост, подобно на Грижовният/Грижещият се – двата се припокриват немалко. Вярва, че единственият начин да получиш любов е да бъдеш едновременно добър и безкористен.
Този архетип невинаги е свързан с грижата към другия, но най-вече с невъзможността да отказва и да заявява собствени позиции, поради страха, че ще бъде подигран и отхвърлен. Дълбоко несигурен в себе си и криещ се зад маската на някой, който няма проблем с нищо… В действителност е много вероятно да няма представа какво всъщност е важно и смислено за него.
🧡 Няколко полезни утвърждения за архетипа на Конформиста:
(Напишете ги на лист като послания към вътрешното си дете)
- Имаш право да изразяваш различно мнение, ако искаш.
- Дори някой да те отхвърли, когато си честен/а, аз съм тук с теб и ще те чуя и валидирам.
- Приемам изборите ти и не те упреквам за тях.
- Твоят живот си е твой живот – не е играчка за някой друг.
- Чувам те, слушам те. Гледам те, виждам те.
- Ти имаш значение за мен – точно ТИ!
- Заслужаваш да живееш своя живот само защото си се родил/а на този свят!
___________________________________________
💚 Възхищаващият се:
Трябва да има човек или гуру, който да следва.
Вероятно се появява от вътрешна детска рана, нанесена от родител, който е бил възприеман като свръхчовек, без грешки. Също вярва, че единственият начин да получи любов е да отхвърли собствените си нужди и желания и да гледа на другите като на модел за подражание, за да се научи как да живее. Такъв човек принизява себе си, собствените си умения и качества, сравнявайки се с някой значим за него друг, който бива идеализиран.
💚 Няколко полезни утвърждения за архетипа на Възхищаващия се:
(Напишете ги на лист като послания към вътрешното си дете)
- Имаш своя стойност, само защото си тук и дишаш.
- Дори да нямаш “достатъчно” постижения това не определя човешката ти стойност.
- Подкрепям те в твоята уникалност – ти си единствен/а по рода си и света има нужда от теб!
- Никое парченце от пъзела не е като друго – ти си също толкова ценно парченце, колкото и онези, на които се възхищаваш!
- Ценен си/ценна си, само защото те има тук и сега!
- Заслужаваш да живееш своя живот само защото си се родил/а на този свят!
___________________________________________
Всеки вътрешен детски архетип има общо с другите
по това, че е роден от прекъснати връзки и неудовлетворени емоционални нужди.
Ние играем роли в нашите вътрешни семейни системи.
Роли, в които сме моделирани, които са ни възложени и поети от нас несъзнателно, за да оцелеем в средата, в която сме.
Така те се превръщат в неизказани разкази за живота ни.
Поведения, които са били обусловени чрез многократно повтаряне, което е довело до дадените убеждения за себе си и живота. Такива “сценарии” и разкази са записани в самата тъкан на нашето битие, плътно вплетени в начина, по който виждаме всичко и всеки около нас.
Много от чертите, които наричате своя личност
или начин на съществуване, са всъщност такива разкази от ранно детство. Въпреки че не е започнало от нас и не е наша вината, то как ще живеем с тези модели вече зависи изцяло от нас. Цената е твърде голяма, за да оставим раните си неадресирани, неосъзнати.
За да излекуваме напълно сърцето на вътрешното си дете,
нужно е да се помирим с миналото. Докато не признаем и не назовем раните си, те ще продължат да крещят болезнено за внимание. нужно е да бъдем любопитни з начините по които реагираме или не реагираме на хората и ситуациите в живота си. Като възрастни, неотработената травма създава неадаптивни (още нар. маладиптивни) механизми за справяне, за да се избегне още повече болка.
Най-често срещаните са:
- Удовлетворяване на хората:
След като удовлетворите исканията и нуждите на важните за вас хора, стресът и напрежението (временно) изчезват. - Гняв или ярост:
Ако можете да хвърлите емоцията върху някой друг, оставате с усещането, че сте я “освободили”. Всъщност е точно обратното – генерирате още от същото + гнева и яростта (или пък игнорирането, дори загубата) на другия. Повече по тази тема говоря тук. - Дисоцииране:
“Напускате тялото си” по време на стресиращо събитие, за да не “изживеете” травмата отново. Има хора, които живеят предимно от място на дисоциация и с трудност се свързват със себе си – в естествената психотерапия работим успешно и с преодоляването на това състояние.
Уточнявам, че дисоциацията е защитен механизъм и като такъв има своето място в живота ни – това не го прави “лош”. В същото време, ако сме в постоянна или почти постоянна дисоциация, това определено би ограбило живота ни.
В заключение ще напиша, че по темата има още тепърва да се пише и говори – ще продължа, защото нуждата е огромна за голяма част от хората, решили да тръгнат по пътя на себелекуването. В настоящата статия надграждам работата на д-р Лепера, като допълвам архетипите и давам работещи утвърждения, които са важни за работата с всеки от тях. Цялостна психотерапевтична работа е необходима, ако силно резонирате с някое от описанията.
Ако искате да се свържете с мен, използвайте формата за контакт в блога ми (достъпна само от настолен компютър), в който блог също ще откриете още интересни и полезни материали, непубликувани тук. Можете да ми пишете и в Messenger на Ines Raycheva.
