“Най-висшата форма на интимност, която можем да намерим, не е нито докосването, нито оргазмът, а е разбирането.
Няма по-голяма интимност от тази на двама души, които могат заедно да разгадаят мистерии, които никой друг не би могъл дори да разбере.”
Наскоро срещнах този цитат от човек на име Улф Хаукенес. Той пише, че да бъдем напълно разбрани в дълбочината на нашата същност – това е истинската интимност и основа за огромен растеж. Нужно е да можем да се гмурнем заедно дълбоко в съзнанието, за да може интимността ни да достигне невероятни висоти.
Всъщност това е важно за партньорство от всякакъв характер – за партнирането изобщо. Ако в това партниране, било то интимно или не, липсва дълбочина и синхрон, то остава на повърхността – да, разбира се, че може да “сработи”, въпросът е колко дълбоко удовлетворение носи.
В противен случай, добавя към по-горния абзац Хаукенес, стигаме до застой в партньорствата – когато единият или двамата партньори очакват, че другият ще посреща нуждите им, ще ги обгрижва и удовлетворява – тогава интимността се проваля. Аз бих добавила, че това се случва във всяко взаимоотношение – не е ролята на който и да е друг да ни “дундурка” – да е винаги разбиращ, присъстващ, любящ, благ, мил и т.н.
А, разбира се, че интимността се проваля – няма как тя да съществува в отношение родител-бебе, каквато динамика се събужда всъщност, докато поддържаме убеждението, че партньорът е длъжен да еди-какво-си и, ако не го направи, нашият свят се срива (и за това е виновен той)! Изключително често срещам това убеждение в работата си – и съм го преживявала в живота си, също.
Бих казала, че претапянето му до по-смислена и зряла визия за отношенията ми донесе лекота и значително повече гориво да продължавам напред – като човек, като жена, като приятелка и партньорка, като професионалист. Няма нищо по-ограничаващо от живеенето в образа на зависимо дете-жертва, а да добавя, че е страстоубийствено дори няма смисъл – такова е и за двамата в дългосрочен план.
“Търсете не толкова някой, който примамва окото, а търсете някой, който примамва ума. Който запалва търсенето на духовно и интелектуално богатство.
Тогава духовното сърце се чувства изпълнено. Тя може да е зашеметяваща, и да, това е прекрасно, но красивият ѝ ум е нещо, което ценя повече от прекрасни очи и перфектно тяло. Ум, способен и желаещ да пътува отвъд границите на човешкото съзнание, докато се разширяваме отвъд небесния свод.”
Вярвам също, че “вътрешното” ни привлича – това, което човек носи отвъд временното – тялото е “под наем”, както наскоро чух да казва един (за мен) нов, но вече любим духовен учител Джак Корнфийлд. И това, което е “под наем” не може да бъде устойчив магнит – то е част от играта, в която сме вплетени като хора и е ценно като такова само по себе си. Както написах по-нагоре също, обаче, като че ли не носи нито трайно, нито дълбоко удовлетворение.
И като казвам “привлича” нямам предвид само интимно – а във всяко отношение, може да е в приятелско, в професионално. Това “вътрешно”, което не е съвсем описуемо с думи – даже никак, остойностява и дава “дух” (с и без кавички!) на цялото. И пътят тръгва от там – отвътре-навън – винаги, защото вечното го е имало винаги (затова е вечно), а временното (тялото, ума, мислите, чувствата) са вторични, те следват, има ги “заради”, а не “основно”.
Да поканим някой във вътрешния си свят, може и вярвам, че е много по-специално от това да го поканим в тялото си – и би следвало второто да остава именно на второ място. И тук ми се иска да добавя също, че затова психотерапията ни кани дръзко към срещата със себе си, а и към срещата с всеки друг – защото е именно потапяне, дори гмуркане, в личните ни, непознати до този момент дълбини – които се оказва, че са и колективни, но за това друг път.
🔶 Реших да напиша тези редове, за да поставя темата за интимността
(в смисъл на близост, не непременно на сексуалност) – на преден план за всеки, стигнал до тази статия – и да задам няколко въпроса:
❓ Какво място заема интимността в твоя живот?
Отдаваш ли ѝ почит като си позволяваш
да бъдеш уязвим/а пред някой друг? А пред себе си?
❓ Кои качества са истински важни за теб
при избора на партньор?
❓ Кои качества/умения/осъзнавания
имаш нужда да развиеш, за да бъдеш
по-добър партньор на самия/та себе си?
❓ Как би описал/а и/или нарисувал/а
и/или изтанцувал/а партньорството със самия/та теб?
🟣 Друга полезна статия по темата за уязвимостта е: Слагаме стени, когато за границите вече е късно
