Нерядко съм срещала пожелания от типа на: “Страхотен/а си, Никога не се променяй!” Но никак не съм сигурна, че това е възможно, камо ли нужно! И питам теб, читателю – наистина ли си СЪЩИЯ човек, като отпреди 1, 3, 5, 10 години? И защо би искал да си?
_______________
Както древногръцкият философ Хераклит е казал още преди Христа – “Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река. Всичко тече, всичко се променя.”
_______________
Липсата на СЪПРОТИВА към промяната е същинската адаптация.
А адаптацията е символна на самия живот, а често пъти и на здравето. Приемането на непостоянността като неотделима част от Живота и от всичко, което ни носи – включително и самия себе си
Мненията се менят.
Гледните точки се менят.
Приоритетите се менят.
Телата ни се менят.
Както за теб, читателю, така и за всеки друг!
И това не е “липса на принципи” или “липса на идентичност”.
Константи няма, що се касае до човешката природа – и Слава Богу, при това!
Животът би бил безумно скучен,
ако не можем да изненадаме самите себе си, ако не изследваме какво има зад стените на досега познатото, както и кое е онова, което до момента стои като енигматично. Същото важи и за хората около нас, и за целия свят – в момента, в който си помислим, че “всичко” ни е ясно, прозрачно, добре познато – в заблуда сме! Привидно удобна, но илюзорна по същността си
Днес приветствам ПРОМЕНИТЕ!
Каквито – такива – повечето са извън моя контрол. И се питам колко ли съпротиви градим срещу тях, как ни се иска нерядко да се вкопчим в добре познатото и сигурното, макар и знаейки, че не е нито добро за нас, нито смислено, нито полезно… И тук визирам връзки, приятелства, професионален път, визирам и собственото ни отношение към нас, към телата ни, към емоциите и преживяванията ни… Упорито тъпчем по едни и същи пътеки! Резултатът – все такъв, но в очакване на друг. Невъзможен парадокс.
И насочвам към няколко въпроса:
- Трудно ли приемам промените?
- Страх ли ме е от новото и непознатото?
- Дали не предпочитам да си живея по досега познатия начин, макар да знам, че далеч не е добър/подходящ/смислен за мен?
- Какво бих променил/а още тук и сега, ако можех с едно щракване на пръсти?
- Готов/а ли съм да действам по тази промяна постепенно, търпеливо и отдадено?
- Готов/а ли съм да открехна вратата на някои свои нови версии? И да ги поканя в живота си?
Защото зрелостта изисква от нас да приемем, че
за да получим, е нужно да дадем. И за да имаме различен резултат, то и пътят ще да е друг. А алтернативната посока от своя страна, е хванала за ръка и промяната… Която така и така идва, колкото и да се съпротивляваме – така че днес, точно тук и сега, всеки от нас има пред себе си някакви възможности – от най-малките, до по-големите и сериозни.
_______________
А ти какво избираш днес?
Готов/а ли си да открехнеш вратата на някои свои нови версии? И да ги поканиш в живота си?
_______________
