Хората, които те изоставиха,

са изоставили на първо място себе си.

И още няколко думи, които ВЪТРЕШНОТО ни ДЕТЕ има нужда да чуе:

• Това как възрастните се отнасят с теб има общо с отношението им към самите себе си.
  
  
• Не си виновен/а.
  
  
• Твоята роля не е да удовлетворяваш чуждите очаквания.
  
  
• Това, че някой минимизира болката ти, не я прави по-малка.
  
  
• Това, което ти се случи не беше честно.
  
  
• Имаш таланти и умения – вярвам в теб!
  
  
• Дори когато не знаеш, не можеш, не се справяш – аз съм с теб!
  
  
  

Вътрешното ни дете е ЕДИН от аспектите в нас,

и то такъв, който има нужда от подкрепа, любов, грижа, внимание, топлина. Не е негова ролята на борбеността и справянето, стягането, стискането на зъби и т.н. Не е то тази част в нас, която поема отговорност и е зряла. Неговата роля е да се радва, да играе, да е любопитно, безгрижно и да си показва явно и гласно, когато нуждите му не са удовлетворени.

Ролята на родителя в нас е да бъде справящия се, отговорния, адекватния, развиващия се, разбиращия и т.н.

•