В настоящия текст споделям някои важни моменти, които касаят общуването между хората – не само в романтичните отношения, макар на места да пиша именно за тях. Връзките, които имаме помежду си, тези невидими нишки, които ни свързват, най-често са ключови моменти за нас – и всяка трудност е като една светулка, която осветява още и още по пътя на Живота, който понякога е труден за вървене – стръмен, каменист, кален, а тук-там влизаме и в някоя мъгла, друг път в същинска буря...
“Диференцираното чувство е да обичаш този уникален човек заради неговата уникалност, което предполага, че си способен да видиш уникалността на другия. От освобождаването от всякакви схематични психологически оценки. Колкото повече един човек става уникален индивид, толкова повече той се индивидуизира в юнгианския смисъл на думата.
Така че освобождаването на сърцето би означавало постепенно да станеш способен да усещаш и чувстваш уникалността на другия човек и да обичаш тази уникалност.
Tова е истинската любов – обичта, която лекува или прави другия човек цялостен. Която прави другия човек да бъде самия себе си. И това няма нищо общо със сантименталността или просто да бъдеш сладникав или любезен. Точно обратното. Много е изморително да имаш постоянно бърза прецизна реакция за това какъв другият трябва или не трябва да бъде.”
- Горният текст са думи на Мари Луиз фон Франц, швейцарска психоложка, ученичка и последователка на Карл Юнг.
Към тях ми се иска да добавя, че да подкрепим другия да бъде автентичен далеч не означава да оправдаваме, извиняваме и оставаме със “затоврени очи” за неговите действия – а да си позволим самите ние да сме верни на себе си и онова, което преживяваме тук и сега. Което означава да търсим адекватни и градивни пътища да го изразяваме!
От друга страна да почетем уникалността в другия, е да можем да разпознаем и своята. Тя се състои именно в причудливите комбинации от нюанси, който е всеки един от нас – често пъти напомням една красива, според мен, метафора – през твоите очи гледат очите на Вселената! Всъщност зад очите на всеки един от нас, зад уникалния ни опит, стои уникална същност, индивидуалност, която не е била и няма да бъде отново на тази Земя по точно този начин! И именно като такава е незаменимо важна част от цялото!
Наскоро попаднах на мнение на жена в социалните мрежи, което гласеше, че психолозите прокламирали масово мотото на егоцентризма – “гледай себе си и да не ти пука за другия! Той не е важен, важен си ти!“
Това е силно изкривена, гротеска представа за себелюбов и себеуважение – между смисления здравословен егоизъм и разрушителния егоцентризъм разликата е огромна.
При здравословния егоизъм умеем да поставяме себе си на първо място в някои ситуации – да се грижим приоритетно за своите нужни, като единствени отговорни за тях (никой друг не е!), а сетне да имаме ресурс и за другите – да дадем искрено и от сърце присъствието си, подкрепата си, компетенциите си и т.н., без това да е на цената на насилие към нас самите и самоизстискване. Здравословния егоизъм предполага и здравословно свързване – от позиция на цялост, стабилни, но и гъвкави (не липсващи!) граници.
Разрушителният егоцентризъм, от друга страна, е точно това, което мнението на тази жена отразява – да поставям себе си винаги на първо място, да съм с убеждението, че целият свят се върти около мен (и ми е длъжен)! Тогава оставаме слепи за другите – а това няма как да е градивно в дългосрочен план – разделящо и дезинтегриращо е – и на колективно, и на личностно ниво. Всъщност бидейки в тази позиция, сме деца – при малките деца това възприемане на света е съвсем в реда на нещата и е част от порастването. Въпросът е дали наистина се стига до порастване. Това вече си е изцяло наша грижа.
Добавям някои важни концепции на Карл Юнг относно взаимоотношенията.
Всяка от тях заслужава отделна статия, затова за момента само ще ги маркирам тук.
Юнг вярва, че хората са привлечени от тези, които притежават качества, които им липсват, като нарича това “закон на противоположностите“. Според него ние сме привлечени от партньори, които балансират нашите личностни характеристики и ни помагат да станем по-цялостни – срещаме ги синхронично – неслучайно.
Значението на индивидуацията
На мнение е, че романтичните отношения могат да бъдат мощен инструмент за себепознание и израстване, като го нарича “индивидуация” – това включва интегриране на различните аспекти на нашата личност, за да се свържем с автентичната/цялостата си същност, в която има богатство от нюанси, форми, елементи, звуци – метафорично казано.
В този процес на психологически растеж и развитие, вървим към хармонизиране на всички аспекти на Аз-а, към по-голямо усещане за лична свобода и автентичност, както и към по-дълбока връзка с по-големите модели и структури на съществуването (за това ще пиша в друга статия). Процесът включва приемането на разнообразните аспекти на себе си, включително на сянката и на несъзнаваното и е, с други думи, реализиране на личния потенциал на човека – потенциал, който се осъществява именно през оцялостяването, а не през “премахването” на каквото и да е!
Сенчестата страна на взаимоотношенията
Романтичните връзки могат да разкрият и нашата “сенчеста” същност – частите от нас, които крием или потискаме (на края на този текст ще добавя линк към статия за сянката). Любопитно е, че можем да проектираме собствените си отрицателни качества върху партньора си или да бъдем привлечени от партньори, които въплъщават аспекти на собствената ни сянка, които не осъзнаваме напълно като част от самите нас – но, разбира се, виждаме ясно в другия!
За постигането на същинска интимност с друг човек, задължителна крачка е поемането на личната отговорност – за това, което всеки от нас внася в отношенията. Знайте, че когато някой е фиксиран в това да се оплаква от партньора си, то той не разпознава собствената си, вероятно доста плътна, сянка!
Силата на проекцията
Юнг е вярвал, че често проектираме собствените си несъзнавани желания и страхове върху партньорите си. Например, ако имаме неразрешени проблеми с родителите си, може несъзнателно да търсим партньори, които ни напомнят на тях. Както и, ако проектираме собствената си нужда от утвърждаване върху партньора си, очаквайки, че единствено той може да я удовлетвори, ще станем взискателни и прилепчиви, което неимоверно ще доведе до конфликти и напрежение във връзката.
През практиката си той твърди, че е важно да осъзнаем тези проекции и да работим върху тях, ако искаме да имаме здрави взаимоотношения. Отново говорим за отговорност и осъзнатост – за умението да разпознаваме и приемаме собствените си мисли, чувства, нужди и желания (статия по тази тема ще сложа също накрая). В същото време проекцията може да бъде мощен инструмент за себепознание и личностно израстване. Като изследваме качествата, които проектираме/прехвърляме върху другите (независимо дали “позитивни” или “негативни”), можем да получим представа за съдържанията в собствената си психика и да разкрием несъзнавани модели и конфликти, които са значими за нас.
Значението на баланса
Юнг вярва, че здравословните взаимоотношения включват баланс между различните аспекти на личността ни, включително съзнателната и несъзнателната ни същност, мъжката и женската ни енергия, рационалната и емоционалната ни страна. Той вярвал, че взаимоотношенията могат да ни помогнат да постигнем този баланс, като ни предоставят огледало за нашата вътрешна същност.
Идеите му за мъжката и женската енергия се основават на концепцията му за
АНИМА и АНИМУС.
Те са архетипните изображения на женската и мъжката енергия, които съществуват както в мъжете, така и в жените – и, за да могат хората да постигнат психологическа цялост, е нужно да интегрират както мъжката, така и женската енергия в себе си – процес, който включва и разпознаване и приемане на качествата на противоположния пол в себе си.
С други думи, когато мъжът е в контакт със своята анима, той например, е в състояние да бъде по-близо до своите емоции, интуиция и творчество. Това му позволява да разбира по-дълбоко себе си (и другите) и да бъде по-съпричастен и състрадателен във връзката.
По същия начин, когато жената е в контакт със своя анимус, тя е способна да бъде по-настоятелна, логична и целеустремена, което пък ѝ позволява да бъде по-уверена и ефективна в постигането на целите си и в съобщаването на нуждите си във връзката.
Разбира се това са само някои базисни и ясни примери, темата може да бъде дискутирана дълго и е изключително любопитна. Ако ви е интересно да знаете повече за архетипите, на края на статията слагам едно видео от поредица, която тепърва започвам.
Във всички тези концепции и идеи стои една основа – тази на обединението –
на приемането, осветляването в нас, разкриването, прегръщането. Никъде не става дума за “рязане”, махане, оттърване, изхвърляне, изгаряне и т.н. Именно това напомняне ми се иска да направя в тази статия – че посоката е не бягането от, а осъзнатия ход към – към нас самите на първо място. До колкото умеем да сме в смислен и осъзнат контакт със себе си, до толкова ще градим стабилни мостове и с другите – пък и животът ще ни среща с такива други, които и от своя бряг да могат да предложат реципрочно на това, което даваме ние.
🔸 Как да разпознаваме и приемаме собствените си мисли, чувства, нужди и желания – Човекът между Желанието и Потребността
