Ето и един пример:
Обикновено когато човек се почувства обиден, ядосан, уплашен, той вдига стена срещу другия, с който общува. Това води до “затваряне на сърцето”, каквато метафора ползваме в терапевтичния процес – съответно до намаляване на уязвимостта, която човек е склонен да покаже.
Уязвимостта е спойка за отношенията и в близките такива е от особено значение да присъства – това не означава, че е константна, а по-скоро променлива. Този феномен с поставянето на “стена” често се случва, защото сме пропуснали да споделим нуждите си по-рано – и да поставим граница навреме. Границата не изключва присъствието на уязвимостта, дори я кани.
Усещането за ясна вътрешна граница е като да казваме истината на своето сърце, да почитаме себе си и да останем верни на усещанията в тялото си, което е храм на предавана през вековете мъдрост. Границите могат да бъдат физически, психични, емоционални и др; Като основното правило при поставянето им е
“Какво ПРИЕМАМ и НЕ ПРИЕМАМ АЗ” –
границата не е контрол и власт над другия, не е и ограничаване на неговия живот и избори! Границата съхранява и пази този, който я поставя и касае самият него. За да бъдем по-стабилни и спокойни, самите ние е нужно да регистрираме какво преживяваме и чувстваме – едва тогава да споделим границите и нуждите си на глас.
По този начин споделеното може да бъде прието с любов (обикновено, поне ако и другият се учи да бъде съзнателен за вътрешните си процеси), успявайки да избягаме от динамиката на съзависимост, в която стоим до партньора (или който и да е друг) като малко дете, неумеещо да се погрижи за себе си.
Ясен индикатор за неизлекувани емоционални рани е както липсата на адекватни на нас и ситуацията граници, така и на тенденциозното слагане на стени към всички или повечето хора, с които общуваме. Защото това поставя сериозни въпроси – аз ли си избирам среда, в която хората около мен тенденциозно нарушават и не чуват моите граници (възможен сценарии)? Или аз ли продължавам да робувам на стари модели, които отдавна не са актуални, но аз ги живея тук и сега?
Това, че сме имали родител или друга фигура в живота си на човек, който е стъпквал границите ни, не означава, че и тук и сега продължава да бъде така. Не означава, че още сме малкото беззащитно дете, което има единствения избор да не присъства в тялото си (дисоциира), затваряйки се, защото не може да противостои на Големия Друг.
Само че това “залепване” между преди и сега се явява голямата спънка тук – и именно с него работим целенасочено в психотерапевтичния процес.
Мой клип по темата може да гледате тук:
Някои от статиите в сайта, които ще ви насочат в процеса на повече съзнателност са:
🟣 Как да спра тревожността си? (упражнения за нервната система)
🟢Това подкрепя ли ме или ме потиска?
🟣 Как да слушам, за да чувам? (+ Таблици на Емоциите и Потребностите)
🟢 Какво стои зад думите ти всъщност?
________________________
Добавям тук и мой пост от преди време, свързан с уязвимостта:
Уязвимостта е сила
само, ако сами избираме да бъдем уязвими.
Когато осъзнато позволим на тялото и ума си да влязат в режим “уязвимост”, това може да подхрани разбирането, свързването, интимността в отношенията, независимо от тяхното естество.
За да се случи това, обаче, ни е необходима подправката ДОВЕРИЕ – дали в себе си, дали в отсрещния човек – дали и двете.
С някои хора и в някои ситуации уязвимостта не е място.
За което може да има много причини – понякога хората, с които общуваме, буквално може и да не са заслужили да видят тази страна от нас – може в миналото да са ни дали сигнали, че не е безопасно да сме слаби и разкрити пред тях.
Да се насилим да бъдем уязвими, когато не сме готови за това, може да доведе до силен гняв, страх, омраза, несигурност, реактивност…
Уязвимостта е твой избор – не нечий друг.
И можеш да “тренираш” разпознаването на вътрешния си компас и към какво те насочва той в различни ситуации и с различни хора – дали да се покажа уязвим/а, слаб/а или напротив – да издигна бариера, да се отдалеча, да напусна сиуацията?
Имаш право на избор!
Отговорът е вътре в теб, няма нужда друг да го валидира освен самият/самата ти.
