Now Reading
Какво стои зад думите ти всъщност?

Какво стои зад думите ти всъщност?


Ключов въпрос, който да задаваме на себе си (на първо място.)



Най-често (вероятно няма да сбъркаме, ако кажем “винаги”) зад гнева и яростта се крие страх – страх от уязвимост, от отхвърляне и изоставяне, от провал…


Зад изискванията и очакванията към другите (а и към нас самите) също можем да причислим именно тези страхове. През изискването сме силните, можещите, тези които са “по-високо”.


Какво всъщност се случва в мен?


Ето това е още един въпрос, който да си зададем в ситуация, в която избираме атаката към другия! И вместо да нападна, мога ли да призная поне пред себе си, че всъщност ме е страх? Мога ли да отговоря често на въпроса си от какво ме е страх? Че другият ще ме остави? Че ще спре да ме обича? Щита на нападението, както го наричам аз, дава усещането за защитеност и “спасяване” от “разпад”. С други думи тук можем да видим убеждения като “Ако съм уязвим/а ще бъда смачкан/а”, “Ако покажа слабостта си, ще изглеждам като глупак/глупачка”, “Ще ме изоставят, ако видят, че се страхуам” и т.н.


Обичам да напомням, че лепилото в отношенията е уязвимостта, която е неразривно свързана с доверието. А то е на първо място към себе си.



Уязвимостта е сила


само, ако сами избираме да бъдем уязвими.Когато осъзнато позволим на тялото и ума си да влязат в режим “уязвимост”, това може да подхрани разбирането, свързването, интимността в отношенията, независимо от тяхното естество. За да се случи това, обаче, ни е необходима подправката ДОВЕРИЕ – дали в себе си, дали в отсрещния човек – дали и двете.


С някои хора и в някои ситуации уязвимостта не е място.


За което може да има много причини – понякога хората, с които общуваме, буквално може и да не са заслужили да видят тази страна от нас – може в миналото да са ни дали сигнали, че не е безопасно да сме слаби и разкрити пред тях.Да се насилим да бъдем уязвими, когато не сме готови за това, може да доведе до силен гняв, страх, омраза, несигурност, реактивност…


Уязвимостта е твой избор – не нечий друг.


И можеш да “тренираш” разпознаването на вътрешния си компас и към какво те насочва той в различни ситуации и с различни хора – дали да се покажа уязвим/а, слаб/а или напротив – да издигна бариера, да се отдалеча, да напусна сиуацията?


Имаш право на избор!


Отговорът е вътре в теб, няма нужда друг да го валидира освен самият/самата ти.


See Also

Думите градят мостове помежду ни – или рушат вече създадените. Думите могат да са врати – но и стени – и това кое ще поставим пред себе сие изцяло наш, личен избор…



Нека си позволяваме ситуации, особено с близките си, в които да говорим през себе си – през собствените си чувства и преживявания, в които да заявяваме нуждите си, и в които да бъдем в готовност да чуем и човека отсреща. Насоки към този процес съм дала тук – както и в цялата секция ННК в блога ми, която предстои да бъде пренесена и тук.









Copyright 2020 Ines Raycheva. Designed by NIVOA DESIGN

Scroll To Top