Now Reading
Децата – Егоисти! Как да постъпим?

Децата – Егоисти! Как да постъпим?





“Детето ми е истински егоист! Иска всичко за себе си, не споделя с никой… Така е било винаги, сега е на почти 4 и още му е трудно да споделя! Обяснявам му, че не може всичко да е за него, но…”






Вероятно вече милиярди пъти съм чувала подобни въпроси, споделяния, възмущения, порицания и т.н. Особено на детските площадки, в детските градини и училищатата валят на килограм… “Как може, та ти искаш всичко! Това е егоистично, да не си единствен! Защо не можеш да споделяш?!”



В същото време по-голямата част от хората, които идват при мен на психотерапия, казват подобни на тази реплики: “Имам чувството, че не заслужавам нищо… Сякаш не съм достатъчно добър/добра, че да получа! Сякаш нещо не ми е наред, счупен/а съм…”



Дали има връзка между двете, как мислите?Когато се роди едно бебе, то много бързо свиква (в идеалния случай), че мама откликва на неговите потребности, когато се разплаче. Веднага се появява отнякъде и гушка, успокоява, говори, храни, преобува – създава му максимален комфорт, дава му приемане и обич. Надявам се, че са изключение майките, които биха отишли при новороденото си бебе и биха му креснали: “Хайде стига, бе, егоист, млъквай! Само с теб ли ще се занимавам?” Не звучи съвсем адекватно, нали?



Разбира се, пораствайки, децата се научават да обгрижват себе си все по-самостоятелно. Започват да разбират, макар често трудно, че вече никой (дори мама!) не търчи след тях след всяка сълза или измрънкване – те опитват, вече съзнателно да манипулират (за разлика от бебетата, при които плаченето далеч не може да се нарече манипулация). С други думи започваме да “късаме връзката” на всепозволеността – на детското всесилие! Някои неща наистина започват да се променят в детския свят…



Как да стане това по ненасилствен начин,
по любящ начин?
Как да им отказваме, без това да ги наранява,
обижда, унижава?






Това, което правя аз и виждам, че работи е в следствие на прилагането на метода на Маршал Розенберг – Ненасилствена комуникация. Написах тези четири принципа, които измислих наскоро и смятам, че са достатъчно прости и ясни. Те, разбира се, се отнасят не само към децата, а са общочовешки.




  1. Ти наистина заслужаваш всичко, което искаш!
  2. Това, че заслужаваш всичко не значи, че ще го получиш – тук и сега или изобщо.
  3. Имаш правото да продължиш да искаш всичко, което искаш и да вярваш, че го заслужаваш – наистина е така.
  4. Имаш правото да си ядосан, тъгуващ, напрегнат и т.н., защото в момента не получаваш онова, което смяташ, че заслужаваш.




NB! В същото време важно пояснение е, че всяко емоционално преживяване има място – не и всяко действие! Признаването и почитането на дадена емоция НЕ ОЗНАЧАВА, че приемаме ВСЕКИ начин на демонстрирането ѝ! Тук следват насоките от възрастните – например с покана като “Предлагам ти да ти покажа как по друг начин можеш да изразиш гнева си, защото с този не съм съгласен/а и не мога да ти позволя да ме удряш.”


Ще дам и примери, които ползвам аз в работата си с деца.


  1. Когато сме на място, на което очевидно няма как да получа нещо, аз казвам, че МНОГО искам да го получа – например в гората казвам, че много искам да имам банан СЕГА! Продължавам с “Мога ли да имам банан сега? Не?! Но аз много искам! Какво мога да направя по въпроса? Мога да продължа да искам банан, мога да си позволя да ми е мъчно и да тъгувам, че нямам… И заедно с това да не го получа тук и сега.”




  2. “И аз много искам тази количка, наистина е много интересна и си мисля, че бих се забавлявала с нея – разбирам те! Имаш право да искаш тази количка и да ти е мъчно, че не я получаваш. И заедно с това сега друго дете си играе с нея – можеш ли да приемеш това, че няма как да я получиш сега? Иска ли ти се да намерим друг начин да се забавляваш?”




  3. “Много ти се искаше първа да стигнеш до люлката ли? Ядосана си, защото не успя ли? Защото друг ти я взе под носа? Да, разбирам, че много ти се иска да се люлееш, защото е наистина забавно и приятно! И заедно с това сега люлката не е свободна – можем ли да потърсим друг начин да се забавляваме, докато се освободи?”




    В този текст съм дала някои важни уточнения за въпросите, също и повече примери.





Ползването на такива изрази не означава, че “проблемът” ще е решен на секундата и няма да възникне отново – нека не живеем с тази илюзия.



Тук ключовото е друго:


Свързването с детето на нивото на неговите емоции и потребности!




Списък с емоциите и потребностите има тук – клик.






Даването на коренно различно послание – вместо “Ти си лош да правиш това, спри, чувствай се виновен и засрамен!”, новото е “Да, разбирам те – имаш право да се чувстваш, както се чувстваш и да искаш, каквото искаш – и това далеч не значи, че ще го получиш на момента.”. Такова отношение променя цялата енергия, цялата комуникация!



See Also

Тоест едновременно:



  • стопяваме илюзията за всепозволеност
  • подкрепяме детето
  • свързваме се с него 
  • и му даваме посланието “ти заслужаваш!”
  • така то се чувства обичано и разбрано, вместо лошо, неразбрано, грешащо и виновно.



Така, с времето, постепенно, детето се научава:



  • че няма как да има всичко на момента
  • че и другите деца имат като неговите преживявания
  • че те самите имат правото да имат неща за себе си.



Искам да напомня, че децата градят своята самооценка през отношението на значимите възрастни към тях – родители, роднини, учители. Това отношение, е ключово за начина, по който те ще се преживяват в света!




Заедно с това посланията, които те улавят в общуването
на нивото на думите, са всъщност само 7% – останалото се корени в невербалната комуникация! Думите, които подбираме, обаче, са значими за начина по който мислим, а начина по който мислим, е значим за начина, по който се чувстваме. Ако казваме “Хайде стига си ревал и си искал тази играчка – само глупости правиш!” – едва ли даваме любящи и приемащи послания на нивото на невербалната комуникация също.



Дайте емпатия първо на себе си!








Това, което пиша в почти всяка статия за ненасилствената комуникация, е че първо имаме да дадем емпатия на себе си – едва след това на който и да било друг! Не мога да налея вода в чашите на другите, ако моята кана е празна, нали?



Начинът, по който се отнасяме с децата е пряко свързван с начина, по който се отнасяме към самите себе си – веднага си проличава.





Няма как да сме винаги емпатични и разбиращи, приемащи и любящи – не сме свръхчовеци. И заедно с това, ценно е да осъзнаем, че можем да се върнем назад – да дадем обич и човещина както на себе си, така и на децата. Тук съм дала пример с дете, относно как може да стане това – Как да общуваме безконфликтно?
































View Comments (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Copyright 2020 Ines Raycheva. Designed by NIVOA DESIGN

Scroll To Top