Now Reading
Как да създам успешна съвременна връзка?

Как да създам успешна съвременна връзка?

 

Какво е различно във връзките днес?


В съвремието връзките вече са много по-сложни, отколкото са били само допреди 50-тина или 100 години.

В миналото семейната система и изобщо отношенията са били много по-строго предрешени в сравнение с тези в модерния свят – буквално идентичността на отделния индивид е била предварително дефинирана, което ще рече, че изобщо не са стояли въпроси като например:


  • Да имам ли деца?
  • Да сключа ли брак?
  • Къде ще живея?
  • Какво ще работя?
  • Кой носи парите вкъщи?
  • Кой чисти/готви/храни децата?
  • Кой взима решенията и кой се подчинява?

Всеки от съпрузите е знаел какво да очаква и изисква от другия, децата са имали своето ясно дефинирано място и нищо от това не е било подлагано на въпрос – не е било нужно да се обяснява “Какъв е смисълът да ходя на църква всяка неделя?”, например – това се е правело, защото така трябва, защото така са ни казали, че трябва.



Имало е ясно определени норми на поведение,
 като основният регулатор е бил самото общество – “Какво ще си кажат съседите, ако направим това?”. Случващото се в отношенията между хората е било до голяма степен добре известно именно в това саморегулиращо се общество.



Днес е много различно –
 нямаме идея какво преживяват съседите ни, а често дори и най-добрите ни приятели във връзката си, в живота си – могат да се разелят още утре, а ние изобщо да не сме го очаквали. Днес отношенията между хората в социума не са толкова близки, неразривни – дори не общуваме със съседите си – това е все по-масово, до степен, в която е норма. Има много повече пространство, възможност да напуснеш, да прекратиш отношения, от което не следват порицания и негодувания, а напротив – счита се за свободна воля и човешко право. 



Всичко, което преди е било правило, сега е преговор.

  • Кой ще ходи на работа – само единият или и двамата? 
  • Кой ще остане с бебето? Освен майчинството, все по-популярно става бащинството;
  • Ти ще миеш чиниите, а аз ще сготвя; 
  • Ще имаме ли деца? Готови ли сме за деца? Искаме ли деца изобщо?
  • Дали точно това да работя или да не напусна и да намеря нещо по-добро?

Стоят въпроси, свързани с идентичността – “Кой искам да бъда? Какво искам да правя?” 
Търсенето е неспирно, докато в миналото, ако бащата е бил обущар, то трябвало е и сина да наследи този занаят – такива са нормите и очакванията – идентичността е била предрешена, наместо да е въпрос на избор и философско търсене. Разбира се това е начин на живот, който съществува и до днес в някои части на света. 



Проблемът със самотния АЗ
______________________

Реших да кръстя така това подзаглавие тук, защото ми се ще да спомена тази крехкост на днешния АЗ – тънкообидността, втъкнала се като плътна нишка в съвремието. Отвсякъде сме заринати с “грижи се за себе си”, “обичай себе си”, “избери себе си”, “самопомощ”, гладът за такава саморегулация, която не е деструктивна, наистина е огромен, а хората се чувстват наранени и стресирани, отхвърлени и неприети от все по-дребни и по-дребни неща – дори вече начинът, по който някой избира да се облече може да е обиден и нараняващ за някой друг, до степен, в която това му причинява дистрес.



Няма да давам примери тук, защото не това е смисълът на тази статия – основното в този параграф е, че тази крехкост и чупливост на Аз-а в немалка степен са породени от неговата отцепеност, от силното желание за автономност, която автономност, обаче, понякога може да постави човека като самотна лодка в океана – вълните го отнасят. Както ще повторя и по-надолу – качеството на отношенията, които имаме с другите, определя качеството на живота ни. Непосилно е в дългосрочен план качествено да саморегулираме опустошителни емоции, когато ни липсва човешкото свързване, топлотата, близостта, доверието, емоционалната сигурност –

когато няма пространство за теб самия в нечии друг свят.



Социалният контрол
______________________

Винаги е съществувал, просто днес се проявява с пълна сила през социалните мрежи. Очакванията в интимните връзки и в работата са непосилно високи и именно въпросните социални мрежи създават и надуват до пръсване балона на тези нереалистични очаквания. Защото е лесно да бъдеш всичко, което искаш да бъдеш през екрана на дигиталните устройства – освен това печелиш и редовен прилив на допамин (Какво означава това – тук.)



Днес очакваме, че интимните ни отношения ще бъдат трансформиращи, развиващи, дълбоки, смислени, наситени с гореща сексуалност, радост, хармония, приятелство, разбирателство – като, разбира се, някои от споменатите очакваме да изживяваме и в работата си. А именно тя трябва освен да ни носи пари, да ни носи и някои от отговорите на въпросите, свързани с идентичността ни (Кои сме, какво правим/създаваме/оставяме в този свят?), да намираме в нея смисъл, цел, удовлетворение, развитие.



Очакванията от
брака/интимните връзки
днес
______________________

Както написах и нагоре – всички характеристики, които очакваме да са част от интимното партньорство са непосилно много – някои от тях са другият човек да е:


  • Най-добрият ни приятел
  • Другият родител на децата ни
  • Отговорен възрастен
  • Човек, с който да пътуваме
  • Човек, с който да се забавляваме
  • Човек, с който да правим страхотен секс
  • Човек, който да ни разбира
  • Човек, с който да ни е интересно 
  • Човек, с който постоянно да се развиваме взаимно и т.н.

Ели Финкел, който е професор по социална психология, казва, че днес има връзки, които са много по-добри от онези в миналото, но за сметка на това са много по-малко. Можем да си го представим като да изкачим Еверест – гледката е невероятна, и заедно с това въздухът горе е много по-разреден, а пътят до там труден – не всеки може да стигне до върха.



Основна разлика между “преди” и “сега” е, че преди бракът е бил задължителен за оцеляването ни като отделни човеци – да не участваш в такъв е било изключение. Днес е изцяло въпрос на избор, който е свързан именно с това търсене на собствената идентичност – заедно сме, за да си помагаме един на друг, не да оцеляваме физически, а да еволюираме в по-добри версии на самите себе си през партньорството. Растем заедно, развиваме се заедно – защото се допълваме- ако наистина се допълваме. Сексуалността има различна функция – не толкова за размножаване, колкото като израз на близостта и любовта помежду ни. 



Как да създам успешна съвременна връзка?
______________________


1. Като един от белезитe на такива отношения отново ще спомена тук проф. Ели Финкел,

който говори за калибрирането на очакванията спрямо взаимоотношенията – и за склонността да искаме от един човек онова, което всъщност можем да получим от едно цяло общество – тоест през контактите с хора в работата си, от приятелствата и другите членове на семействата ни, дори от непознати или пък от хора, с които имаме общи интереси и те са ни събрали заедно в едно пространство – и как тези различни отношения имат своето място, допълвайки се.



Тоест, ключово е свързването на очакванията ни с настоящата реалност, в която се намираме – и с осъзнаването, че е невъзможно да получим задоволяването на всяка една наша потребност от партньора ни – именно затова общуваме с различни хора – всеки от които може да откликва на различни наши потребности, които резонират с техните, което ни отваря пространство за разнообазни и допълващи ни преживявания, не защото така трябва и сме задължени (което много скоро започва да натежава и огорчава), а защото е естествено.



Пример: Близък приятел може да е по-адекватен в изслушването и подкрепянето ни в момент на трудност, отколкото партньорът ни би бил – здравата реакция тук е да приемем това и да задоволим потребността си от споделеност в този момент именно с него.

2. Друг значим момент, според проф. Финкел, е правенето на нови неща заедно –

не само на добре познати и комфортни – като пътуване на едни и същи места, една и съща рутина, един и същи начин на общуване и т.н., а и поемането на риск и попадането в непознатото, което създава интензивност и възбужда искрата между хората.Ако не се променяш и не растеш, това означава, че регресираш и умираш.

Ако се променяш постоянно и интензивно, губиш стабилността си и умението да се справяш с новостите.



3. Обичай себе си, за да имаш успешна връзка! 


Да, звучи банално. Освен това не е съвсем вярно, именно затова го пиша тук. В психотерапията поставяме на значимо място темата за себеотнасянето, за вътрешния диалог със себе си –  някои психотерапевти дори се фокусират силно в тази връзка със самия себе си, твърдейки, че ако тя е стабилна и любяща, и навън ще преживяваме същото.



Това е вярно, но е непълно. Ние, като социални същества, се НУЖДАЕМ от качествено общуване и преживяваме самите себе си ПРЕЗ връзките, които създаваме с околните! Това се наблюдава много явно при децата – те мислят за себе си през онова, което възрастните посяваме в техните представи. Отнасят се към себе си така, както ние към тях! А нашето отношение е базирано на отношението към самите нас, което пък се основава на онова, което първите значими възрастни са проявили в нашите ранни дни, месеци и години на тази земя… Всичко е неразривно свързано. Важно е да напиша, че Себеоткриването се осъществява в общуването ни с другите.



Това означава, че дори да имаме стабилна и любяща връзка със себе си, тя не изключва с категоричност участието ни във взаимоотношения, които генерират силен дистрес и имат нефункционална динамика – което от своя страна ще повлияе и на самооценката ни.


Качеството на връзката ни със себе си не е константа –
а е плод неспирно преоткриване в изследването на житейските пътеки.


Това е процес, който има много общо с преживяванията ни, в които участват и другите, като именно това ни води към следващите няколко точки:


4. Кой е перфектният партньор за мен?

Заменянето на тази ключова фраза с “Какъв партньор искам да бъда самият аз?”, може да ни доведе на свой ред до намирането на подходящ. Както и въпроси като:

See Also

  • Какво правя аз за другия?
  • Какво отдавам в отношенията?
  • Как ги подхранвам?
  • Кой съм аз?
  • Какъв съм аз като партньор?
  • Какво съм правил/а досега аз във връзките си?
  • Искам ли да бъда с човек като самия мен – със самия себе си?

Са изключително отрезвяващи и, ако бъдем откровени със самите себе си, бихме отворили съвършено нови врати пред себе си.

5. Следваме ли еднакви ценности?

Един от най-значимите въпроси – дали могат целите, ценностите, разбиранията ни да се прелеят в партньорството или са толкова радикално противоположни, че това е неосъществимо към този етап от живота ни.


Като упражнение, искам ти, който четеш да си отговориш на следните въпроси:

  • По-лесно ми е да водя или ми е по-лесно да следвам?
  • Дали това, което дава смисъл и заряд в живота ми са взаимоотношенията ми с другите хора и имам нужда от по-интензивно общуване или по-скоро съм автономен човек, държащ да прекарва повече време сам?


Разбира се не е нужно да си в някоя крайност
 – изследвайки в себе си тези въпроси, ще можеш да постигнеш известна яснота спрямо това, което искаш и което би ти паснало.



Естествено тук влизат и въпросите, свързани с това искаме или не искаме да създадем и/или отгледаме деца заедно; искаме ли да пътуваме и живеем в различни точки на света или по-скоро сме домошари и имаме нужда от това домът ни да бъде нашата крепост; финансите важни ли са за нас или предпочитаме по-скромен и лишен от излишества живот; професионалното развитие стои ли на челните позиции в представите ни;



И така нататък следват още много подобни въпроси, свързани с идентичността ни – която обичайно не е непроменима константна – както и с потребностите, предпочитанията, ценностите, копнежите, мечтите.



Не е нужно те да се припокриват на 100%
 – това би било по-скоро изключение. Нужно е обаче да могат да се преплетат така, че да създадем “Ние”, освен “Аз” – да обрисуваме и своя синергична цялостност и взаимност.

6. Благодарността

Ежедневната благодарност към партньорството – независимо дали става дума за интимна връзка или такава в работата, приятелството, семейната среда – показването на благодарност с малки жестове е незаменимо. Може да са думи, може да е написването на кратка бележка, оставена до чашата с кафе – вниманието и времето, което отделяме за другия/другите, не остава незабелязано и винаги дава своите плодове.

То е свързано с умението ни да осъзнаем, че без другия/другите и ние самите нямаше да сме това, което сме – и щом всеки ден взимаме решението да продължим да участваме в дадени взаимоотношения, значи те имат своята роля и значимост за нас – значи, че през тях ние казваме “да” на някои наши потребности. 



Първобитният страх –
отлъчване от племето
______________________


Ще завърша с нещо любопитно, което ми се иска 
да задържим в съзнанието си – далеч в миналото, когато човеците сме били част от племена, излизането от общността е било немислимо – без племе загиваш – обречен си на смърт. Още от тогава носим този дивашки инстинкт, който не е никак приспан и днес – тревогата, че може да бъдем отхвърлени. Нищо, че и да ни се случи това днес, е съвсем реалистично да намерим десетки и стотици други хора, с които да се сближим, а е възможно и да живеем на другия край на света, и дори да станем отшелници пак бихме оцелели. 



Именно този инстинкт продължава да движи немалко хора
 да остават във взаимоотношения – независимо от техния характер – които са крайно неудовлетворителни. Този страх може да бъде парализиращ и едновременно с това все повече хора се освобождават от него! Вярвам, че това е огромен напредък, който може да ни подхрани да избираме и поддържаме отношения, в които действително допринасяме за взаимното си израстване и добруване, наместо да сме в такива, защото така трябва, защото “какво ще кажат съседите?” и няма ли да ни одумват твърде, ако се разделим…



Качеството на отношенията,
които имаме с другите,
определя качеството на живота ни.



Не просто отношенията ни със самите нас – а отношенията помежду ни – двете са неразривно свързани.


Всеки може да прецени за себе си дали “разхлабването” на връзките между хората, увеличаването напространството, което остава скрито и недостъпно, са предимства или недостатъци… Живеем в Новия свят и в него правилата се променят динамично – това снема сигурността до известна степен и заедно с това отваря многобройни възможности, които не са свързани с правила, а с творене.

Настоящият текст е вдъхновен от изследването ми върху терапевтичния опит и работа на Естер Перел.



View Comments (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Copyright 2020 Ines Raycheva. Designed by NIVOA DESIGN

Scroll To Top