… Да, “добри” в кавички.
Лоши към себе си. Затова често задавам въпроса “Сега като постъпваш така добър/честен/любящ ли си към себе си?”
“Добър” и “честен” са етикети и ги ползвам само, ако човекът отсреща преди това е казал думи като “Няма да е честно/добре (и прочие), ако направя това!”
Най-често хората, които имат трудност с ГРАНИЦИТЕ, казват тези думи, когато е НУЖНО да ги поставят. Защото се появяват тези три погрешни убеждения или още “изцеждащи истории”, за които ще прочетете надолу.
Към Изцеждаща история #1 добавям следното:
“Имам право да поставя своята граница казвайки “не” и не съм длъжен/а да правя нещо, в което не вярвам, нещо което би означавало да жертвам себе си!” Всъщност да правим за другите това, което изобщо не искаме е най-прекият начин да намразим и тях, и себе си!
Към Изцеждаща история #2 добавям това:
Отговорен/а съм за СВОИТЕ думи и действия, което е РАЗЛИЧНО от това да отговарям за чувствата на другия! Има хора, които нито умеят да слагат граници, нито да ги уважават (най-често вървят ръка за ръка). Някои от тях могат да се обидят дълбоко и при репликата “Не ми се излиза сега, имам нужда да си почина вкъщи” и да се приемат за отхвърлени, вместо да чуят чуждото “не” като невъзможност на самия човек да бъде наличен тук и сега.
Към Изцеждаща история #3:
По пътя на себегрижата и осъзнатата работа със себе си научваме нещо важно, а именно: “Уча се да приемам себе си с всичко, което съм и чувствам, че ако аз съм любящ/а към себе си, това тежи повече от чуждото отношение към мен!”
С други думи обичам да напомням и следното: “Кое избирам сега – връзката с МЕН или връзката с ДРУГИЯ?” В здравословните отношения това НЕ е нужно! Ако се налага да се стигне до тук да избираме – значи в момента или по принцип се случва нещо, което имаме да видим и адресираме!
Защо изцеждащите истории са ПОГРЕШНИ убеждения?
Служили са ни в някакъв момент – да, несъмнено!
Вероятно сме били отгледани в среда, в която се е изисквало от нас да се подчиняваме и не сме усетили какво е да става волята ни, да имаме лични граници и да бъде общувано с нас с уважение.
Тоест ТОГАВА тези убеждения са ни съхранявали!
ТОГАВА са били актуални! Сега ни костват личния мир и изграждането на живот, такъв какъвто искаме да бъде. Защото като деца сме ЗАВИСЕЛИ от възрастните, а сега имаме СИЛАТА и СВОБОДАТА да живеем качествено различен живот!
В който да сме съзнателни спрямо убежденията, които поддържаме и да можем да създаваме такива, които ни окриляват и подкрепят, а не такива, които ни СМАЗВАТ и изцеждат!
Запитайте се какво чувствате, докато си разказвате тези истории? Безсилие, гняв, отчаяние, тъга, мъка, напрегнатост? А в тялото какво се случва, как реагира то? А как реагира, ако ги заместите с примерите, които дадох?
Статии, които да Ви подкрепят тук са:
Как да си помогна сам? Наръчник за важни умения по осъзнатост
Защо не мога да се променя? | Упражнения по осъзнатост
Когнитивните изкривявания (Видео)
Когнитивни изкривявания 2 (Видео)
