В настоящата статия споделям трите фактора, благодарение на които децата се чувстват сигурни, включително да развият сигурен стил на привързаност – те са описани от Даниел Сийгъл и Тина Пейн Брайсън в книгата “The Whole-Brain Child”. Там ги наричат четирите “S” – Safe, Seen, Soothed, Secure.
Това включва детето да не чува викове и крясъци, което пък означава родителите да съумяват да спорят помежду си с уважение и емпатия.
Отварям една скоба тук, на която държа: “Спор” не значи “скандал” и ми е мъчно, че второто е нормализирано от немалко хора – сякаш е съвсем в реда на нещата. Всъщност е форма на емоционално насилие и апелът ми е сериозно да се запитаме искаме ли да усвоим нови начини, по които да се отнасяме към себе си и другите – и така, живеейки в упреци, скандали, обиди и вини, дали е добре – и за нас, и за цялата екосистема, от която би следвало да сме част?
Не ми се иска това напомняне да е повод за преживяване на вина – а по-скоро да е посока на движение към качествено нов начин на живот. Никога не е късно за промяна, вярвам в това безрезервно!
Тук добавям нещо важно в общуването с деца (още от бебета), а именно да им споделяме подробно какво виждаме и усещаме ние за техните преживявания – така с времето ги учим да умеят това. Разбира се, това е добре да се случва най-вече под формата на въпроси:
С примери като:
“Преди малко се ядосах и ти дръпнах шишето от ръката, а ти се разплака, защото се разстрои/уплаши. Съжалявам за това, което направих, искаше ми се да имам повече търпение към теб и да реагирам различно.”
“Ядосваш се сега, че се налага да излезем от басейна ли? Иска ти се още да стоим вътре, защото е много забавно ли?
Чувала съм тук родители и учители да отвръщат: “Е, то е ясно, защо да го казвам?!” Ясно е за нас. Децата имат да се учат да назовават как се чувстват – това е от една страна. От друга страна им показваме разбиране, а това гради “моста” помежду ни още по-стабилен.
Друг е въпросът и колко точно е ясно за нас и до колко и ние сме култивирали в себе си умението да разпознаваме чувствата и нуждите си – което е ключово умение в живота и го прави много по-вкусен, цветен и ароматен!
И още един пример в позитив:
“Забавно ти е сега като татко те носи на раменете си ли? Толкова е интересно да виждаш света отвисоко, нали?”
Нека го подкрепим в това да чувства спокойствие, доверие, стабилност – да вижда, че сме с отворени обятия и сме ЗАЕДНО в трудността, а не сме ПРОТИВ него, когато сбърка и не се справя!
Децата, които живеят в среда, в която очакват да бъдат смъмрени и да им се прочете поредното “конско”, се затварят и стават все по-малко споделящи и съдействащи! Тук е важно родителите да се запитат:
“А аз как съдействам на детето си?
Дали чувам това, което е важно за него или съм по-привързан/а към това, което е важно за мен (съответно което смятам аз, че е важно за него)?”
Да бъдем нежността и подкрепата в трудното –
това е голям дар –
да сипваме още сол в раната и да наказваме, когато за детето ВЕЧЕ е трудно, е смазващо. А за съжаление това е най-честият пример, който виждам и чувам около себе си. Мечтая си за свят (и вярвам, че към него вървим!), в който да можем да чуваме себе си и да се чуваме един друг отвъд думите и да виждаме нуждите отвъд постъпките.
Така можем да зачетем случващото се и в нас, и в другите като израз на дадена НУЖДА – и, ако този израз не е в резонанс с нас, можем с такт и търпение да насочим към друг (това е посоката към децата ни) или да се отдръпнем и дистанцираме – това е посоката към други възрастни, с които, поне в момента, не намираме общ път и разбирателство.
Да бъде защитено, видяно и успокоено – това води до усещане за Сигурност в детето.
И не говоря тук за съвършено детство и съвършено родителство!
С този текст ми се иска да предам посланието не за стремеж към невъзможно съвършенство, а за полагане на здравословни усилия за себегрижа. Съзнателното родителство не е дар само за детето, то е такъв и за родителя.
Иска ми се сериозно да ги виждаме и почитаме тези теми, не да ги неглижираме. За да е по-радостен и лек животът най-често имаме трънлив път да изминем! А радостният и лек живот не е константа. По-скоро е част от всички нюанси, които се менят постоянно и имаме да ги почитаме и уважаваме и тях, колкото и да ни се иска да е друго на моменти!
Ние сме възрасните и ние избираме
поведението си съзнателно. Пожелавам си да водим децата с обич, зряла отговорност и мъдрост!
Други статии за лична подкрепа са:
Как да си помогна сам? Наръчник за важни умения по осъзнатост
Това подкрепя ли ме или ме потиска?
Наказание и Награда – трагичната игра
