Публикувам мой отговор на анонимен въпрос в БАЕП – ако и Вие имате нужда от насока, можете да го зададете в групата ни.
Отговорът очертава някои ключови положения около това как да постъпим, когато хората около нас дават примери на децата ни, с които не сме съгласни.
”Здравейте! Имам въпрос относно поставянето на здравословна граница, с която и двете страни да бъдат доволни.
Проблемът е следният: Имам много добра и щедра свекърва, която прекалява с подаръците за внучето си. Всеки път, когато излязат на разходка, тя й купува по нещо – било то фиби, ластици и т.н, а през другото време отделно и поръчва от разни сайтове. Всички неща на детето са от нея. Когато кажа на дъщеря си, че не можем да купим това, което иска, тя ми отговоря: “Ще кажа на баба и тя ще купи.”
Как да поставя граница без тя да се чувства виновна, обидена или да бъда грешно разбрана, защото наистина е много добра жена и много ни помага.
На пръв поглед фибите и ластиците изглеждат дребни подаръци, но дете на 2г. не прави разлика между подарък за 1лв и за 10лв. За него все си е подарък (материална прищявка). Благодаря за разбирането!”
ОТГОВОР:
Здравейте!
По принцип границите касаят нашите действия, не чуждите, нито емоционалните им реакции и възприятия – така че тук говорим за забрана. На което по принцип вярвам, че родителите имат право, тоест имат право да решават какво да получава и какво не детето им, как да се храни и т.н…. Тук все пак виждам друг казус, който ще опиша даже да събуди някои съпротиви у Вас, вярвам, че ще е от полза.
Какъв е Вашият проблем с това, че бабата купува? Според мен ще си помогнете, ако разровите тук. Казвате, че е защото детето казва, че ще каже на баба да му купи. Това може би поставя дилемата лош-добър – баба е добра, защото купува, а мама лоша, защото отказва. Според мен това е в основата тук, с която Вие имате трудност.
Напълно естествено е децата да получават различни примери на различните места – аз приветствам това! И тук бих обяснила (не веднъж, а ще се наложи много пъти) – “Разбирам, че ти се иска да ти купя тази гривна (примерно), тя много ти харесва май, а?” – тук бих ползвала подхода “дай му го във въображението” – тоест да си представи как я има, как я носи, какъв цвят най-много би ѝ харесала, да я нарисуваме, изрежем и т.н. Като бих добавяла (макар че след този подход те често забравят, че нямат нещото, това е цялата му идея, че го “получават” във въображението си) “Знам, че ти се иска и все пак ще ти откажа. Баба решава да ти купува разни неща често – при нея е така, знам. При нас е различно. Ние знаеш ли какви неща можем да правим заедно? Я да видим как сега можем да се забавляваме!”
Тоест бих насочвала вниманието на детето към това, което МОЖЕ, към това, което е окей за Вас. Не в посока контрол над действията на другите – това не е плодотворна посока от моя опит.
Така че казусът по-скоро в моите очи е Вашата трудност да кажете “не”, докато бабата казва “Да” и страхът Ви как това ще рефлектира върху отношенията с дъщеря Ви, вероятно и дискомфортът, че Вие я фрустрирате отказвайки, а баба ѝ не. Наистина е дискофмортно, особено на фона на това, че получава каквото поиска от баба си.
Сигурно няма да се съгласите с мен, може даже да Ви подразни тази перспектива – предлагам Ви да си дадете време да я прочетете и осмислите. Не Ви съдя или упреквам, а вярвам, че можете да си вземете много от случващото се, може да разберете самата себе си по-добре.
Дъщеря Ви няма да Ви обича по-малко заради отказа да ѝ купувате неща. Стига отказът да е поставен спокойно и с уважение. Това е лидерството в родителството – границите да се поставят в отношенията стабилно и категорично. Но границите, пак казвам, не са контрол над действията на другите. Колкото и да ни се иска…. Не сте лоша задето Вие отказвате, а бабата не. И това няма да навреди на дъщеря Ви – просто ще види различни модели, което така или иначе е неизбежно в живота.
Успех!