Ако те допусна близо ще разбереш,
че съм ДЕФЕКТЕН.
Рано или късно ще бъда изоставен/а от човека, който обичам.
Ако не спра близостта сега, ще видиш, че НЕ СТАВАМ. Че съм лош човек.
Това са част от убежденията, които тласкат човек да бяга от близост и интимност. Това е травмата от отхвърляне и маската на бягащият човек. В настоящият текст ще сложа откъс от книгата “Преоткрий живота си”, който изследва точно тази житейска настройка. За в бъдеще ще публикувам още от т.нар капани/схеми, в които попадаме.
Алисън: Тридесетгодишна. Чувства се недостойна за любов.
Алисън изглеждаше уплашена, когато влезе в офиса ни. Очевидно не ѝ беше удобно да говори за себе си. Опитахме се да я облекчим. След известно време я попитахме защо е дошла. Тя ни отговори, че е потисната.
АЛИСЪН: Предполагам, че доста се подценявам. Винаги си мисля: „Защо някой би искал да бъде с мен? Има човек, с когото излизам от няколко месеца. Почти една година всъщност. Казва се Матю. Онзи ден му се обадих и оставих съобщение на телефонния му секретар. В очакване той да се обади, продължих да мисля: „Знам, че няма да се обади, той повече не иска да ме вижда“. Като че ли ме е разкрил или нещо такова. Сякаш чакам момента, в който ще ме разкрие. После, дори когато се обади, през цялото време си мислех: „Той не иска да говори с мен, иска да затвори телефона.”
ТЕРАПЕВТ: Трудно ти е да повярваш, че го е грижа за теб. В хода на разговора разбрахме, че Алисън смята да се омъжи за Матю: „Преди няколко седмици ми предложи да се оженим. Наистина е добър с мен. Знам, че трябва да съм луда да не се омъжа за него“. Но по някаква неразбираема причина тя се страхуваше от идеята за брак.
АЛИСЪН: Може би просто досега не съм имала добри връзки. Последният човек, за когото мислех да се оженя, не беше най-прекрасният човек на света. Всъщност той ме малтрети- раше емоционално. През цялото време ми триеше сол на главата за какво ли не.
ТЕРАПЕВТ: Но не изглежда Матю да е такъв. Точно обратното.
АЛИСЪН: Да, знам. Той е различен. Мисля, че просто се страхувам да позволя някой да се доближи до мен. А Матю е човек, който се опитва да се доближи до мен. Ето затова Алисън беше дошла на терапия. Тя имаше „криза на интимността“.
Елиът: Четиридесет и три годишен. Идва на терапия със съпругата си по повод на брачни проблеми.
Първото ни впечатление за Елиът бе за човек със строг самоконтрол. По време на сесията зърнахме мимолетно някакъв студен гняв в дълбочина. Елиът беше дошъл на терапия със съпругата си Мария по повод на брачните им проблеми. Елиът и Мария бяха женени от седем години и имаха дете. Мария току-що беше разбрала, че Елиът има любовница. Заплашила да го напусне, освен ако не се съгласи да дойде на терапия.
На първата сесия Елиът ни каза: „Наистина не мисля, че аз трябва да съм тук“ и „Ако ме питате, смятам, че тя е тази, която има проблеми“. Като че ли очакваше от нас да работим с него, за да разрешим нейните проблеми. По време на сесията Елиът беше критичен към Мария и към нас. Беше трудно да се свържем с него. Той пазеше дистанция.
След като им обяснихме за терапията на житейските капани, Елиът каза: „Звучи невероятно просто“ и „Това ли е всичко за тази терапия?“. Знаехме, че ни тества, и му го казахме: „Искаш да си сигурен, че можем да се справим с теб“. Той искаше да види дали ще може да ни подчини – да ни накара да се отбраняваме. Когато видя, че не може, спечелихме известно уважение от негова страна.
Въпреки че се чувствахме раздразнени, ние останахме емпатични. Знаехме, че дълбоко в себе си Елиът е уплашен от нас. Страхуваше се, че можем да го опознаем истински.
Емоцията, която най-много се свързва с житейския капан „Дефектност“, е срам. Срамът е това, което чувствате, когато се разкрият дефектите ви. Бихте направили почти всичко, за да избегнете това чувство на срам. Затова правите всичко възможно да запазите своята дефектност скрита. Чувствате, че вашата дефектност е някъде вътре във вас. Тя не е видима. По-скоро е нещо в същността ви – чувствате се напълно недостоен за любов.
За разлика от житейския капан „Социално изключване“, който се отнася до повърхностни или видими характеристики, капанът „Дефектност“ е вътрешно състояние. Докато обикновено разпозна- ваме сравнително бързо дали някой има житейския капан „Социално изключване“, капанът „Дефектност“ не е толкова очевиден. Със сигурност това е един от най-честите житейски капани, но нерядко е труден за откриване.
Тъй като въображаемият ви дефект е вътрешен и невидим,
вие още повече страдате от ужаса да не бъде разкрит. Почти половината от нашите пациенти имат „Дефектност“ като един от своите първични житейски капани. На повърхността обаче тези пациенти изглеждат много различни. Всеки се справя с чувството на срам по различен начин.
Някои нямат увереност и проявяват несигурност (капитулация).
Други изглеждат нормални (бягство).
А трети изглеждат толкова добре, че никога няма да повярвате, че имат такъв житейски капан (контраатака).
Алисън е пример за капитулация пред преживяването си за дефектност. Тя е в контакт с усещането си, че в същността си е дефектна.
АЛИСЪН: Винаги съм чувствала, че нещо дълбоко в мен не е нар наред. Никой не може да го види, но аз ще изживея целия си живот, без някой да ме обича.
ТЕРАПЕВТ: Когато мислиш за някого, който те обича, как се чувстваш?
АЛИСЪН: Това ме кара да се умилквам. Алисън усещаше, че в нея има нещо – някаква тайна, която, ако бъде разкрита, ще я направи напълно неприемлива. Тя не можеше да каже каква е тази тайна. Алисън имаше силното усещане, че каквато и да е тайната ѝ, тя не може да я промени. Тя е нейната същност. Най-доброто, което може да направи, е да я крие и да се опитва да отлага неизбежния момент, в който някой ще се приближи достатъчно, за да я извади на бял свят.
Тя дълбоко вярваше, че никой не би могъл да се интересува от нея.
Непрекъснато подценяваше доказателствата, че хората я харесват и искат да са с нея.
АЛИСЪН: Казах на Матю, че не искам да отида на сватбата на брат му.
ТЕРАПЕВТ: Защо го направи? Мислех, че искаш да отидеш.
АЛИСЪН: Да, но знаех, че Матю всъщност не иска да ходя.
ТЕРАПЕВТ: Не те ли попита дали искаш?
АЛИСЪН: Да, но просто знаех, че не ме иска там. Тя преувеличаваше и доказателствата, че хората не я харесват и я отхвърлят. Дори с нас се опитваше да изопачи онова, което казваме, за да заключи, че не ни е грижа за нея.
ТЕРАПЕВТ: Дали е възможно да направим срещата следващата седмица с един час по-рано?
АЛИСЪН: Имате предвид, че не искате да имаме сеанс? Ако е така, няма проблем. Искам да кажа, ако имате някаква работа.
ТЕРАПЕВТ: Не, изобщо не е така. Разбира се, че искаме да имаме сеанс. Просто искаме да знаем дали е възможно да го преместим с един час. Алисън се самонаказваше. В различни моменти сме я чували да казва:
„Аз не съм добра“,
„Аз съм тъпа“,
„Аз съм безполезна“,
„Не съм добра в нищо“,
„Нямам какво да предложа“.
В началото на терапията мисленето ѝ бе изпълнено с иронични забележки към себе си. А в хода на терапията имаше няколко изключително болезнени момента, когато самокритиката ѝ се превръщаше направо в омраза към самата нея. В тези мо- менти тя се преживяваше като „гнусна, отвратителна личност“. Житейският капан „Дефектност“ на Алисън я правеше твърде уязвима във взаимоотношенията.
Другият човек във връзките ѝ имаше изключително много власт да я нара- нява. Тя нито се предпазваше, нито се защитаваше. Елиът пък беше в противоположния край на спектъра. Той показваше характеристиките на неуязвимост. Никой не можеше да го докосне. Той беше разработил толкова ефективен стил за справяне чрез контраа- такуване, че повечето хора въобще не подозираха, а и самият Елиът до голяма степен не осъзнаваше собственото си дълбоко чувство на срам.
Елиът е пример за крехък нарцисист. Нарцисистът е човек, който не може да прояви емпатия, а непрестанно обвинява другите за проблемите и има силно убеждение, че винаги е привилегирован. Хора като Елиът са развили този нарцисизъм, за да се борят срещу основното си убеждение, че никой никога няма да ги обича или уважава. Сякаш казват на света: „Ще бъда толкова взискателен, ще действам толкова отвисоко и ще стана толкова специален, че никога няма да можете отново да ме пренебрегвате или критикувате“.
Нарцистичните личности пазят по всякакъв начин своята егоцентричност. Елиът наблюдава как бракът му с жена, която обича, се разпада, но не можеше да признае, че той има проблеми. По-скоро би изгубил всичко, отколкото да рискува да стане уязвим. Това се случва често. Докато чувстват опора зад гърба си, нарцистичните хора няма да се променят.
Заплахата от изоставяне е едно от нещата, които понякога мотивират нарцисиста да се промени.
Такъв беше случаят с Елиът.
МАРИЯ: Независимо от това колко ме нараняваше и без никакво значение колко много ме болеше – на практика той нищо не променяше. Плачех непрекъснато, а той продължаваше да се вижда с онази жена. Едва когато видя, че действително го напускам, се съгласи да преустанови връзката си с нея. И Елиът, и Мария имаха житейския капан „Дефектност“.
Той контраатакуваше подлежащия си срам чрез нарцисизъм, докато тя капитулираше пред чувството си за липса на стойност.
Той я отхвърляше, а тя беше жертва на отхвърляне. Заедно те отново възстановяваха първоначалната си драма на отхвърляне от родителя. Ако имате житейския капан „Дефектност“, най-вероятно сте някъде между двете крайности, представени от Алисън и Елиът. Може би си позволявате да сте прекомерно уязвим в някои области, но не и в други. Имаме много такива пациенти.
Те идват с готовност да говорят за живота си, но когато възникнат определени теми, започват да ги заобикалят. Тези теми ги карат да се чувстват засрамени или дефектни.
За пациентите е сравнително необичайно да дойдат, знаейки, че се чувстват дефектни. Повечето пациенти маскират или избягват по някакъв начин тези преживявания, защото е твърде болезнено да усещат силната омраза към себе си и срама, свързани с този житейски капан. Без да го осъзнават, те се стремят да игнорират чувството си на срам. Идват на терапия, оплаквайки се от други неща – например от проблеми в отношенията или депресия.
Може да преживявате хронична липса на щастие, без да можете да си обясните причината. Не осъзнавате, че депресията ви е функция на негативния възглед, който имате за себе си. Чувството за малоценност и гневът към себе си са основни прояви при депресията.
Може да усещате, че сте били потиснат през целия си живот – един вид лека
депресия, която тлее във фонов режим.
Ако основният ви стил за справяне е бягство, е възможно да имате зависимости или
компулсии. Пиенето, наркотиците, претоварването с работа и преяждането са начини
да избегнете болката от убеждението, че сте без стойност.
Житейският капан „Дефектност“ се поражда от чувството, че не сте обичан или уважаван като дете.
Многократно сте били отхвърлян или критикуван от единия или от двамата си родители.
АЛИСЪН: Прочетох в една книга, че целта на живота на жената е да вдъхва любов. Ви- наги ми се е струвало, че това е нещо, което не мога да правя. Да вдъхвам любов. Дефектността е глобално преживяване. То е усещане, че не сте достоен за обич. Чув- ствате се толкова дефектен или неадекватен, че дори вашите родители не могат да ви обичат или да ви ценят за това, което сте. Със сигурност сте чувствали, че вашият родител е бил прав да ви критикува, да ви обезценява, да ви отхвърля или да не ви дава любов. Чувствали сте, че го заслужавате, и като дете сте се обвинявали. Всичко се е случило, защото вие сте били безполезен, неадекватен, повреден и дефектен.
По тази причина вероятно не сте се ядосвали за начина, по който са ви третирали. По-скоро сте се чувствали засрамен и тъжен. Житейският капан на Алисън до голяма степен е резултат от критичността на баща ѝ. Много отрано той ѝ е дал да разбере, че е разочарование за него.
АЛИСЪН: Просто не бях по никакъв начин тази, която той искаше. Чувствах, че всичко при мен не беше, както трябва. Седяхме на масата и когато не говорех, той ме критикуваше, че не говоря. Когато говорех, ми казваше, че съм много скучна. Тя беше инкорпорирала в себе си критичността на баща си. Гледната точка на баща ѝ за нея се беше превърнала в нейна собствена гледна точка за себе си.
АЛИСЪН: Продължавам да се чудя защо Матю иска да се ожени за мен. Нямам какво да му предложа. Аз съм толкова незряла. Просто нямам нищо, с което да задържа интереса на един мъж. По никакъв начин не съм специална. Моят външен вид е посредствен, умът ми е посредствен. Аз не съм голяма личност.
ТЕРАПЕВТ: Чий е този глас? Чий е гласът в главата ти, който казва всичко това?
АЛИСЪН: Е, това е Ерик. Бившият ми приятел.
ТЕРАПЕВТ: Има ли и друг?
АЛИСЪН: (Пауза.) Това е гласът на баща ми. Подобно на Алисън вие сте интернализирали гласа на своя критичен родител и той е станал част от вас. В известен смисъл гласът на вашия критичен родител е вашият жи- тейски капан – този глас, който непрекъснато ви критикува, наказва и отхвърля в ума ви.
Срамът може да е доминирал в детството ви.
Всеки път, когато дефектността ви е била разкрита, вие сте се чувствали засрамен. Този срам ви е пробождал дълбоко. Той не е бил свързан с повърхностни неща. По-скоро е бил заради същността ви.
АЛИСЪН: Спомням си, когато бях тийнейджърка, веднъж прекарах целия следобед в че- тене за едно политическо събитие, аферата „Уотъргейт“, мисля. Исках да говоря за това на вечеря. В момента, в който отворих уста, той каза: „Това ли е всичко, което можа да измислиш да кажеш по темата?“.
ТЕРАПЕВТ: Как се почувства?
АЛИСЪН: Чувствах се извънредно засрамена, че се опитах да бъда интересна, а се прова- лих толкова зловещо.
ТЕРАПЕВТ: Да, като че ли си се разкрила, че искаш да бъдеш нещо, което никога не можеш да бъдеш.
АЛИСЪН: Какво е било то?
ТЕРАПЕВТ: Обичана от него. Можем да попитаме защо бащата на Алисън е бил толкова студен и отхвърлящ. Една неоспорима възможност е той самият да е имал житейския капан „Дефектност“. Той обаче се е справял с житейския си капан чрез контраатакувано.
Бащата на Алисън я е поставял по-долу и я е карал да се усеща дефектна, за да се чувства той самият по-добре. Превърнал я е в изкупителна жертва. Може би в Алисън е виждал отражението на собствената си дефектност. Смятаме, че това се случва доста често. В много случаи самите родители имат проблеми с дефектността и ги предават на децата си. Така житейският капан се предава през поколенията.
Всеки път, когато дефектността ви е била разкрита, вие сте се чувствали засрамен. Този срам ви е пробождал дълбоко. Той не е бил свързан с повърхностни неща. По-скоро е бил заради същността ви.
АЛИСЪН: Спомням си, когато бях тийнейджърка, веднъж прекарах целия следобед в че- тене за едно политическо събитие, аферата „Уотъргейт“, мисля. Исках да говоря за това на вечеря. В момента, в който отворих уста, той каза: „Това ли е всичко, което можа да измислиш да кажеш по темата?“.
ТЕРАПЕВТ: Как се почувства?
АЛИСЪН: Чувствах се извънредно засрамена, че се опитах да бъда интересна, а се прова- лих толкова зловещо.
ТЕРАПЕВТ: Да, като че ли си се разкрила, че искаш да бъдеш нещо, което никога не можеш да бъдеш.
АЛИСЪН: Какво е било то?
ТЕРАПЕВТ: Обичана от него. Можем да попитаме защо бащата на Алисън е бил толкова студен и отхвърлящ. Една неоспорима възможност е той самият да е имал житейския капан „Дефектност“. Той обаче се е справял с житейския си капан чрез контраатакувано.
Бащата на Алисън я е поставял по-долу и я е карал да се усеща дефектна, за да се чувства той самият по-добре. Превърнал я е в изкупителна жертва. Може би в Алисън е виждал отражението на собствената си дефектност. Смятаме, че това се случва доста често. В много случаи самите родители имат проблеми с дефектността и ги предават на децата си. Така житейският капан се предава през поколенията.
Родители, които пораждат житейския капан „Дефектност“, обикновено са наказващи и критични. Възможно е да има физическо, емоционално или сексуално малтретиране. Капаните „Дефектност“ и „Злоупотреба“ често вървят ръка за ръка. Макар че е въз- можно детето, с което е злоупотребено, да чувства, че това е несправедливо, и да е гневно, без да се чувства дефектно, това се случва рядко.
Много по-често детето поема отговорността и чувства вина и срам. Много деца намират някакъв начин да компенсират чувството си за дефектност. Това е мястото, където житейският капан започва да се смесва с капаните „Привилегированост“ и „Неумолими стандарти“.
Множество хора, израснали с критикуване и чувство за дефектност, компенсират, като се опитват да бъдат по-силни в някоя област. Те си поставят високи стандарти и се стремят към успех и висок статус. Може да действат арогантно и с чувството, че са привилегировани. С пари и признание те се опитват да успокоят вътрешното си чувство за дефектност.
Точно това се е случило с Елиът. На повърхността той изглежда много успешен. Собственик е на популярен нощен клуб, посещаван от звезди. Всяка вечер е в клуба, прaвейки услуги на важни хора. Той решава кой да получи маса, безплатни напитки, покана за ВИП стая. С очевидна радост разказва как е отказвал специални услуги на знаменитости. Усещането за дефектност обаче все още стои там отдолу.
ЕЛИЪТ: Само един човек ме е накарал да се смутя в клуба. Това беше… [мъж – популярна филмова звезда]. Той се разлудува, сякаш притежаваше клуба, и аз реших да го поставя на мястото му. Показах му една наистина посредствена маса. Отдалечавайки се, се извърнах, а той се взираше в мен с изпепеляващ поглед.
ТЕРАПЕВТ: Какво почувства в този момент?
ЕЛИЪТ: Чувствах се така, сякаш можеше да погледне вътре в мен. Като че ли изобщо не можех да го заблудя. Сякаш бях измамник. Усещането, че всичко може да рухне, е винаги в Елиът. В това се състои крехкостта на неговия нарцисизъм. Неговата персона може да се срине, показвайки внезапно вът- решната му личност, за която той смята, че е без стойност. И двамата родители на Елиът са били непрекъснато критикуващи и унижаващи. Нещата са били още по-трудни поради факта, че те са боготворили по-големия му брат.
ЕЛИЪТ: Моят проблем беше, че ми беше много трудно да следвам брат ми. Той имаше по- добър външен вид, беше по-умен и по-забавен. С мен се отнасяше като с боклук. Също както родителите ми. Той ме тормозеше, а те се смееха. Винаги имаше най-доброто, а аз оставах с празни ръце. Е, сега той далеч няма всичко. Сега аз го имам, а той е нищо.
Дефектността често се формира вследствие на сравнения с предпочитан брат или сестра.
По-големите братя и сестри често насърчават този житейски капан. За тях е лесно да бъдат по-добри във всичко, защото са по-големи. Те са по-умни, по-бързи, по-силни или по-компетентни. По-големите деца често критикуват по-малките си и не чак тол- кова талантливи братя и сестри. Унижението е било важна тема в детството на Елиът. Недостатъците му са били обект на подигравка отново и отново.
ЕЛИЪТ: Спомням си, че веднъж баща ми щеше да вземе мен и брат ми да играем мач. Тогава брат ми се разболя. В деня, когато трябваше да отидем, се облякох и чаках до вратата. Бях развълнуван. Баща ми слезе, погледна ме и ме попита къде мисля, че отивам.
Казах: „Да играем а той отвърна, че трябва да е луд, за да отиде на мача само с мен. Никога повече не му показах, че искам нещо от него. Елиът се научил да скрива истинските си мисли и чувства.
Истинската му същност се превърнала в тайна, известна само на него.
Така се чувствал по-малко уязвим и можел да поддържа усещане за гордост. Било твърде опасно да се разкрива. Всяко нещо, което правел, било посрещано критично. Разкриването на себе си означавало риск да се срамува, като най-страшният срам бил да разкрие, че иска любов. Ние плащаме висока цена за това да погребем истинската си същност по начина, по който Елиът го е направил. Това е голяма загуба, подобна на смърт.
Спонтанността, радостта, доверието и интимността са загубени и заменени със затворена черупка.
Човекът конструира фалшив Аз.
Този фалшив Аз е по-здрав и по-трудно раним. Но колкото и да е здрав отвън, дълбоко вътре все още остава болката от загубата на истинския Аз. Предимството да се изгради такава защитна черупка, е, че се чувствате добре в ежедневието.
Поне на повърхността изглежда, че се справяте добре. Но това е илюзия. Вътре в себе си все още се чувствате дефектен и необичан.
Проблемът с черупката е, че никога не се занимавате с основния проблем. Истинският Аз, който остава скрит, не може да бъде излекуван. Трябва да спрете да се занимавате с илюзията и да започнете да работите върху реалността. Много е важно да разберем, че житейският капан „Дефектност“ обикновено не се основава на истински дефект. Дори хората, които имат сериозни физически или психически недостатъци, не формират задължително този житейски капан.
Решаващият фактор не е наличието на дефект, а по-скоро как са ви накарали да гледате на себе си вашите родители и останалите членове на семейството.
Ако сте обичан, ценен и уважаван от членовете на своето семейство – независимо от вашите действителни силни и слаби страни, – вие със сигурност няма да се чувствате засрамен, дефектен или без стойност.
Възможно е да се справяте с житейския капан „Дефектност“, като напълно избягвате дългосрочни интимни връзки. Може изобщо да нямате връзки или да имате само краткотрайни такива, или да имате множество връзки.
Чрез избягване на дългосрочно обвързване вие сте сигурни, че никой няма да се приближи достатъчно, за да види вътрешните ви недостатъци.
Друг начин, по който може да избягвате интимността, е като поддържате връзка с някого, който не иска да бъде истински интимен. Въпреки че се срещате е него, вие водите паралелен живот, в който никога не ставате твърде близки.
Елиът имаше поредица от връзки през целия си брак; той винаги се срещаше с поне още една жена, а понякога и с две. Само веднъж обаче бе срещнал жена, която смятал, че може да обича. Интересното е, че той не я попитал за това. Подобно на Елиът вие може би избягвате запознанства с хора, които наистина ви интересуват. Срещате се само с такива, които усещате, че никога няма да обичате.
Възможно е да имате връзка с човек, който живее на разстояние или постоянно пътува. Можете да се виждате само през почивните дни. Има много начини, по които можете да организирате взаимоотношенията си така, че да избягвате близкия контакт, от който се страхувате.
Алисън в по-голяма степен от Елиът желае да има близост; тя се среща с мъже и се влюбва. Но най-много я привличат партньори, които я критикуват и отхвърлят. Предишният ѝ приятел е бил такъв. Тя останала с него години наред, въпреки че бил неприятен и я обиждал през цялото време. Много хора, които влизат в мазохистични взаимоотношения, в които търпят да бъдат малтретирани, имат житейския капан „Дефектност“. Те всъщност смятат, че единствено това заслужават.
Когато попитахме Алисън защо е останала с предишния си приятел толкова дълго, тя каза:
„Чувствах, че имах късмет, че някой изобщо иска да бъде с мен“.
Ако имате житейския капан „Дефектност“, бъдете внимателен, когато има много силна страст. Вероятно изпитвате най-силно привличане към партньори, които ви критикуват и отхвърлят. Те засилват чувството ви на дефектност. Критичните партньори ви звучат познато, защото отразяват детската ви среда.
Силно ви препоръчваме да спрете запознанствата с партньори, които не ви третират добре, вместо да се опитвате да спечелите любовта им.
Ако създавате връзка с партньор, който ви обича и когото бихте могли да обичате, има много начини, по които можете да подсилите житейския си капан „Дефектност“ в рамките на връзката. Вашата критичност може да бъде основен проблем. Ако сте нарцистичен, може да се чувствате по-комфортно с партньор, за когото смятате, че стои по-долу от вас. Тогава не е необходимо да се притеснявате толкова, че ще бъдете разкрит, съден или отхвърлен. Елиът илюстрира този модел в брака си с Мария:
МАРИЯ: Елиът критикува всичко, което правя. Когато съм с него, чувствам, че винаги правя нещо погрешно. В индивидуалните си сесии Елиът ни разказваше за сексуалните си подвизи и у всяка жена, която описваше, имаше нещо, което не е, както трябва. Едната имала лоша при- ческа, другата – прекалено къси крака, и пр. Всъщност Елиът имаше точни специфика- ции за идеалната жена.
ТЕРАПЕВТ: Какво искаш от една връзка?
ЕЛИЪТ: Това, което искам най-много, е жена с руса коса, висока, но не прекалено; не повече от метър и седемдесет, със светлокафява кожа. Слаба и атлетична, с не много големи гърди. Искам да се облича в стил униформа. Знаеш, онзи изчистен външен вид, но с артистичен нюaнс. И искам да е успешна, но не и прекалено – да не е по-успешна от мен (смее се).
ТЕРАПЕВТ: Намирал ли си я някога?
ЕЛИЪТ: Дори приблизително не. Елиът критикуваше партньорките си, че не са изпълнили неговите спецификации. По този начин се предпазваше от това да го е грижа какво те чувстват към него. Ако имате житейския капан „Дефектност“, вие може също така да се опитвате да обезценявате партньорите си. Вярвате, че истински желаният партньор ще види вашите недостатъци и в крайна сметка ще ви отхвърли.
Човекът, когото Елиът критикуваше най-много, беше онзи, когото обичаше най- много — съпругата си Мария.
Всъщност интензивността, с която я критикуваше, беше един от признаците на неговата любов. Когато Елиът усетеше любовта си към нея, това увеличаваше стойността ѝ и той почти рефлекторно я нападаше. Може да чувствате, че всеки, който би могъл да ви обича, вероятно, така или иначе, има ниска стойност.
Това е старата идея на Граучо Маркс: „Никога няма да искам да принадлежа на клуб, който би ме приел за член“. Сякаш обичайки ви, вашият партньор прави нещо погрешно.
ЕЛИЪТ: Всяка от моите връзки е завоевание за мен. Вълнувам се от преследването, но когато най-после я спечеля, губя интерес.
ТЕРАПЕВТ: В кой момент я печелиш?
ЕЛИЪТ: (Пауза.) Предполагам, когато започне да ѝ пука за мен. Романтичните взаимоотношения са най-интимните, така че вашият фалшив Аз се движи с пълна скорост. Както казва Алисън: „Винаги се чувствам, като че ли предприемам нещо с Матю“.
Общ модел при този житейски капан е избягването да бъдете истински.
1. Опитайте се да разберете детските си чувства на срам, свързани с дефектността.
Усетете нараненото дете у себе си. Първата стъпка е отново да преживеете ранните си чувства, свързани дефектност и срам. Откъде е дошъл житейският капан? Кой ви е критикувал и засрамвал? Кой ви е карал да се чувствате непълноценен и необичан? Вашата майка? Баща ви? Брат ви? Сестра ви? Отговорът почти със сигурност е в ранния ви опит. Опитайте се да си припомните възможно най-много конкретни събития. Може да си помогнете със снимки. Може да се върнете към познати места от детството си и да използвате техниката с представи. Когато имате време, седнете на удобен стол в тъмна стая. Затворете очи и позволете на образи от своето детство да се появят. Не ги насилвайте. Просто ги оставете да изплуват на повърхността. Ако е нужно, започнете с нещо от сегашния си живот, което активира преживяването ви за дефектност.
2. Направете списък на сигналите, които показват как се справяте с дефектността – чрез бягство или контраатака (т.е. избягване или свръхкомпенсация).
Свръхкритичен ли сте към другите хора? Отбранителен ли сте при критика? Обезценявате ли хората, които обичате? Подчертавате ли прекалено много статуса или успеха си? Опитвате ли се да впечатлите хората? Искате ли непрестанно уверения? Това са начините, чрез които контраатакувате или свръхкомпенсирате. Злоупотребявате ли с алкохол или наркотици? Преяждате ли или претоварвате ли се с работа? Избягвате ли да се сближавате с хора? Затворен ли сте, когато се обсъждат лични преживявания? Свръхбдителен ли сте за риск от отхвърляне? Това са начините, по които бягате или избягвате житейския капан „Дефектност“. Изяснете начините, по които бягате или контраатакувате, за да се справите с чувството си за дефектност. Наблюдавайте се и запишете резултатите.
3. Опитайте се да спрете поведенията, осъществяващи бягство или контраатака.
Това ще позволи на вашето чувство за дефектност по-лесно да изплува на повърхността. Не можете да се справите с житейския си капан, без да сте в контакт с него. Например може да поставяте прекалено голямо ударение на успеха като начин да компенсирате чувството си за липса на стойност. Опитвате се да опровергаете дефектността си, като докажете, че сте ценен. Но проблемът е, че прекалявате. Това се превръща във вашия единствен фокус и животът ви започва да се върти около успеха.
4. Наблюдавайте своите преживявания за дефектност и срам.
Наблюдавайте ситуациите, които активират вашия житейски капан. Бъдете наясно. Направете списък на ситуациите, в които се чувствате дефектен или засрамен. Тези преживявания са маркери, че вашият житейски капан се е задействал. Ето списъка, който Алисън направи:
Направете списък на всички начини, по които се проявява житейският ви капан: когато се чувствате несигурен, неадекватен или се притеснявате от отхвърляне; когато се сравнявате с другите или ревнувате; когато сте чувствителен към слабости или сте отбранителен към критика; когато позволявате да бъдете малтретиран, защото смятате, че не заслужавате нищо по-добро. Избройте всички ситуации, които активират капана „Дефектност“ у вас.
Знаем, че ще бъде трудно.
Всички ние в живота си пилеем много енергия, за да не усещаме болезнени неща. Опитайте се да поддържате надеждата по време на този процес, като си припомняте, че признаването на тези чувства е първата стъпка към преодоляването на проблема, който ви носи голямо нещастие.
Освен това напишете оплакванията, които различни партньори са отправяли към вас. Вижте дали има оформени специфични модели. Били ли сте обвиняван многократно, че сте твърде ревнив, несигурен или свръхчувствителен? Казвали ли са ви, че искате прекалено много уверения или че твърде лесно се обиждате? Тези оплаквания може да предоставят важни указания за това как поддържате своя житейски капан.
5. Направете списък на партньорите, които са ви привличали най-много, и на онези, които са ви привличали най-малко.
Искаме да разгледате избора си на партньори. Посочете всички партньори, които сте имали. Групирайте ги – тези, които са ви вълнували най-много, и онези, които са ви вълнували най-малко. Сравнете двете групи. Били ли сте най-развълнуван от партньорите, които са били по-критични към вас? По-отхвърлящи? По-сдържани или двусмислени към вас? Били ли сте най-много привлечен от партньорите в периода преди да ги спечелите? Интересът ви спадал ли е след това? Били ли сте отегчен от партньорите, които са ви обичали?
6. Направете списък на своите дефекти и добри качества като дете и като тийнейджър.
След това избройте сегашните си дефекти и добри качества. Искаме да получите по-обективна представа за себе си. Сегашната ви гледна точка не е обективна. Тя е негативно пристрастна към вас. Вашият когнитивен стил е да преувеличавате недостатъците си и да подценявате положителните си черти. Използвайте по-научен подход. Направете списък на своите дефекти и добри качества както когато сте били дете и тийнейджър, така и сега. Ето списъка на Алисън:
7. Оценете сериозността на своите сегашни дефекти.
Когато приключите със списъка, попитайте се какво бихте мислили за някого, който има тези добри качества и дефекти. Имайте предвид, че всеки има недостатъци. Всеки има както добри, така и лоши страни.
Преглеждайте ежедневно списъка си с качества. Опитвайте се да не ги обезценявате. Отдалечавайте се от житейския капан. Това ще ви помогне да направите постепенния преход от чисто интелектуалното знание към емоционалното приемане.
8. Започнете своя програма за промяна на онези дефекти, които може да бъдат променени.
Кои от своите ограничения бихте могли да промените? Много хора намират дефектите си за ситуационни или променяеми, а не за същностно присъщи или неизменни. Започнете програма, с която да коригирате ограниченията, които можете да промените.
Често откриваме, че дефектите, които пациентите описват, са резултат от техния житейски капан, а не причина за него. Това означава, че са проявления на самия житейски капан. Както Алисън, така и Елиът установиха, че много от недостатъците им са всъщност механизми за справяне с чувството на дефектност, което са развили.
9. Напишете писмо до своите критикуващи родители.
Бихме искали да напишете писма до хората в семейството си, които са ви критикували, когато сте били дете. Не е нужно да изпратите тези писма. Всъщност най-вероятно няма да искате да ги изпратите. Важното е да се почувствате напълно свободен да изразите чувствата си в писмата.
Искаме да изпуснете гнева и тъгата в отговор на хората, които са ви третирали лошо.
Искаме да им възразите. Кажете им какво са ви причинили, когато сте били дете. Кажете им какво е да се чувствате критикуван и неутвърждаван. Обяснете защо не сте заслужавали да бъдете третиран по този начин. Подчертайте какви добри качества сте имали, които те са пренебрегвали или подценявали. Кажете им как сте мечтали да бъде.
Кажете им за подкрепата и приемането, от които сте имали нужда – какво би означавало това за вас и как е щяло да промени живота ви. Кажете им какво искате от тях сега. Не оправдавайте тези членове на семейството си и не рационализирайте критиките им. Може да направите това по-късно, ако искате. Пътят към изцелението е дълъг; накрая, когато вече не се чувствате дефектен, е възможно да им простите.
Но първо трябва да се изправите пред себе си и да изпуснете чувствата, които сте погребали. Напълно разбираемо е, че може да имате силен подтик да защитите родителите си дори ако те са били онези, които са ви наранили. Искате да гледате на родителите си като на добри хора. Така че казвате нещо от рода: „Не са знаели нищо по-добро“ или „Те самите са имали проблеми“, или „Правеха го за мое добро“.
В това писмо се опитайте да не ги защитавате, и просто се съсредоточете да бъдете честни за това какво се е случило и как ви е накарало да се чувствате.
10. Напишете флашкарта
за себе си.
Направете флашкарта, която можете да носите със себе си и да я прочитате всеки път, когато житейският ви капан „Дефектност“ се активира – както казва Алисън: „всеки път, когато гласът на баща ми започне да говори глупости в главата ми“. Бихме искали да се опитате да стоите настрана от критичния родител вътре във вас.
Има и уязвимо дете вътре във вас, което иска любов, приемане, одобрение и утвърждаване. Флашкартата ви помага да изтласкате критичния родител навън, така че здравата ви страна да даде на детето онова, което иска. В крайна сметка този процес на излекуване е свързан с обичта към себе си.
Флашкартата ви помага да си спомните, че трябва да дадете обич на себе си. Флашкартата трябва да съдържа всички ваши качества. Тя трябва да обезсили родителския критицизъм и да обясни защо нещата, които са казани в детството ви, са погрешни или не толкова важни, колкото са изглеждали. Използвайте обективни доказателства. Стимулирайте се да използвате конструктивен тон към себе си, а не наказателен. Ето картата, която Алисън написа:
Носете картата със себе си.
Използвайте я, за да правите преглед на добрите си страни. Опровергавайте непрекъснатото отричане на себе си. Това е друг начин да се преборите с чувството за срам и с убеждението, че не сте достоен за обич.
11. Опитайте се да бъдете по-истински в близките си взаимоотношения.
Алисън и Елиът са в двете крайности на житейския капан. Алисън е твърде уязвима, докато Елиът не е достатъчно уязвим. Алисън трябваше да се научи да се предпазва по-добре, а Елиът – да разкрива повече себе си. Ако сте по-скоро като Елиът, опитайте се да бъдете по-истински в близките си отношения. Престанете да се опитвате да създавате впечатлението, че сте идеален.
Бъдете уязвим.
Споделете някои от тайните си.
Потвърдете някои от недостатъците си.
Позволете на другите хора да се приближат.
Така ще откриете, че тайните ви не са толкова унизителни, колкото ги чувствате. Всеки има недостатъци.
Понякога пациентите казват:
„Но аз не знам какво е нормалното количество уязвимост, за да го покажа“.
Ако и с вас е така, решението на този проблем е да се напаснете към партньора си. Когато партньорът ви показва по-голяма уязвимост, вие също да показвате повече. Опитайте се да поддържате баланс в отношенията си. Ако имате тайни – например унизителни неща, които са се случили с вас, разкажете ги на по-близките хора. Съществува изразът: „Толкова по-болен си, колкото по-силна нужда изпитваш да скриеш най-тъмната си тайна“.
Много неща, които крием от хората, не са толкова лоши, колкото си мислим. След като ги споделим с някого, разбираме, че всъщност не са толкова срамни. Виждаме, че човекът все още ни обича, и се чувстваме по-добре със себе си. Може да сте се срамували толкова много, че винаги да сте скривали себе си. Трябва да разберете, че всъщност можете да бъдете себе си и да бъдете обичан именно за това.
12. Приемете любовта от близките си хора.
Едно от най-трудните неща за вас е да оставите хората да ви обичат. Чувствате се много некомфортно, когато се отнасят добре с вас. Това ви е чуждо. Чувствате се по-комфортно, когато ви малтретират или пренебрегват. Трудно понасяте ситуации, в които хората се грижат за вас, хвалят ви и ви подкрепят. Опитвате се да ги отблъснете или обезцените.
13. Спрете да позволявате на хората да ви третират зле.
Както вече отбелязахме, вие имате склонност да избирате партньори и вероятно близки приятели, които са критични или отхвърлящи. Изследвайте своите близки взаимоотношения към настоящия момент. Позволявате ли на хората да ви подценяват или критикуват несправедливо?
14. Ако сте в отношения, в които сте критикуващ партньор, спрете да унижавате партньора си.
Направете същото и в други близки отношения. Спрете да критикувате партньора си. Вашият партньор не го заслужава. Помнете, че не можете да се чувствате базисно по-добре със себе си, докато унижавате другите. Това важи и за вашите деца. Те са невинни и уязвими и вие ги предавате. Прекъснете веригата. Не им предавайте собствения си житейски капан „Дефектност“.
На някакво ниво вие се чувствате виновен за онова, което сте причинили на своите партньори или деца. Избягвайте да влизате в тази вина. Важното е да се промените сега.
НЯКОЛКО ФИНАЛНИ ДУМИ
Колко бързо ще промените своя житейски капан „Дефектност“, зависи отчасти от това колко наказващ е бил вашият родител. Колкото по-наказващо и драматично е било отхвърлянето от страна на родителя ви и с колкото повече омраза и насилие е било свързано то, толкова по-трудна ще бъде промяната. Възможно е да имате нужда от терапевт. Потърсете помощ за своя проблем, ако имате нужда – това не е срамно.
Промяната на вашия житейски капан включва постепенно подобряване на отношението ви към себе си, към другите и на това как позволявате на другите да се отнасят към вас. С изключение на пациентите, които се намират в отношения, свързани с истинска злоупотреба, обикновено не се налага да се правят внезапни и драматични промени.
По-скоро това е постепенен процес. Пациентите постепенно започват да се чувстват по-добре със себе си. Те стават по-малко отбранителни и по-способни да обичат. Усещат се по-близки до хората и по-ценени и обичани. Имайте предвид, че това не е краткосрочен проблем. Вие ще работите върху него години наред, но ще имате напредък на всяка крачка.
Постепенно ще приемете, че вашата дефектност е нещо, което просто ви е било втълпявано, а не нещо, което е вярно по своята същност. След като успеете да се отворите за идеята, че дефектността ви не е факт, процесът на излекуване ще започне да работи.
