Гмуркаме се днес в любим мой процес, наречен КО-РЕГУЛАЦИЯ.
Какво означава това?!
Процеса на саморегулация, тоест умението да ИЗБИРАМЕ своите поведения, така че да са уместни спрямо ситуацията, вместо да сме ИМПУЛСИВНИ, се постига НЕ чрез дисциплиниране през правила, ограничения, заплахи, наказания, а чрез…
- ко-регулация *
Това ще рече чрез ЧУЖДА подкрепа!
Докато сме малки деца, това е най-основното, което всъщност обобщава останалите ни нужди!
Защото да ни бъде помогнато да се изправим, да се нахраним, да ни сменят пелените, всичко това задоволява наши нужди, дава ни близост и регулира нервната ни система.
Ако сме отгледани от достатъчно (не идеално и съвършено, а достатъчно!) търпелив, грижовен и откликващ ни възрастен (още по-добре, ало са няколко), постепенно се научаваме да ОБГРИЖВАМЕ себе си! И да го правим устойчиво, надеждно, любящо!
Родителството касае най-вече това да БЪДЕМ ЗАЕДНО С децата в преживяванията им, не толкова да им обясняваме, да ги спасяваме от емоциите им и да удовлетворяваме всяка нужда.
Това ще рече, че ЖИВОТО ни присъствие тук и сега, фокусът ни, вниманието, са най-ценните дарове за децата!
И за всички живи същества.
Силата на връзката
Помежду ни, е пряко свързана с влиянието, което имаме едни върху други. Не силата на контрола, който можем да упражним!
А връзката се гради
С уважение, любов, такт, чуване, отразяване (виждам всичко в теб тук и сега и те приемам точно такъв, какъвто си!). Това са задължителни елементи.
Да подкрепим децата да
са в стабилност и сигурност, това означава терминът “ко-регулация”. Така те се научават постепенно да го правят сами за себе си. Да управляват поведенията си и да укротяват емоционалните си реакции.
Ако им забраняваме,
засрамваме и хокаме, това, което ще постигнем, е да спрат да ни ЧУВАТ те. Да правят на пук, да се затворят емоционално за нас.
За ко-регулация
Са ни нужни тяло, глас и дъх – чрез нашите собствени успокояваме детето. С прегръдка, галене, държане за ръка, плавно дишане и стабилен глас.
Също пеене, издаване на различни звуци, по-бързо движение като тичане и скачане. Собствената ни увереност се вдъхва в тях.
Естествено невинаги ще сме в достатъчно добра форма и не е възможно – нуждата е да обръщаме внимание на собствения си вътрешен Център, ако искаме да предадем силата му и навън.
Това ще рече спокойни родители=спокойни деца.
Нервната ни система, телата ни се синхронизират, безупречен компас са, даже да ни е трудно да го осъзнаем тук и сега.
Мое участие в един майчински подкаст
Детето НЕ се държи лошо… (откъс от “Избухливото дете”)
Наръчник за саморегулация на емоциите
