Отговарям на анонимен въпрос в настоящата публикация. Ако искате да зададете свой въпрос и имате няколко дни търпение да получите отговор – заповядайте във фейсбук групата ни БАЕП.
“Здравейте
От както детето ми тръгна на детска градина,после вкъщи се държи ужасно – рита,удря,вика, крещи,реве. Това продължава с часове,цяла вечер,някой път и през нощта. Било нормално,изпускали емоциите вкъщи,в детската цял ден се стягали и били кротки. Разбирам го обаче при нас като че ли надминава границите, нито яде нито спи,само пищи. А иначе дава хубава асоциация с градината,харесва мястото,персонала и децата.
Но като я вземем..не е същото дете. Няма капка спокойствие,само истерии.”
Здравейте!
Разбирам безсилието Ви.
Ще започна с нещо важно – в днешно време сме силно откъснати от инстинктите си и за съжаление и подхождаме към децата по начини, които са често неефективни. Така че нужно е да потърсим какво и как, радвам се, че го правите!
Първо ми направи впечатление определението, което ползвате – “държи се ужасно”. Какво се крие зад това? Вероятно безсилието Ви да го успокоите, разбирам това и тези ситуации за наистина трудни.
Първо имате да разпознавате това – какво се случва с Вас. Как се чувствате, какви са нуждите Ви? Бих спекулирала, че сте напрегната, тревожна, може би гневна, наред с безсилието?
Тези чувства Ви водят към неудовлетворени нужди – нужда от спокойствие, подкрепа, яснота, може би дори сила? Силата да разрешаваме трудни ситуации е също нужда. Силата да запазваме центъра си, когато другите се “разпадат” около нас.
Да чуете всичко това в себе си е важно и е пътят към даването на подкрепа към себе си. Мечтая за свят, в който си даваме сметка за това, а не пренебрегваме вътрешните си процеси, фокусирани изцяло във външни решения.
Ако умеем да разберем себе си, само тогава, твърде го съвсем сериозно, се научаваме да преведем другите през собствените им препятствия – да им съдействаме в това, да ги насочваме. А когато са толкова малки деца – да ги превеждаме изцяло, защото не умеят сами.
Децата (а и всеки от нас, възрастните) имат нужда най-вече от това да бъдат отразени, както казваме в света на психологията – видени, почувствани, валидирани, разбрани (ако е възможно, не винаги е).
Тоест дъщеря Ви има нужда да получи подкрепа, емпатия, да бъде видяна в трудното и да ѝ помогнато да се регулира, да регулира нервната си система, която е в режим на опасност! Не знам на колко години е – това има значение. Ако е след три е едни, ако е под три – друго. В смисъл на това, че за децата под три отделянето от родителите и най-близките е особено тежко. Това не означава, че е непременно травмиращо – зависи дали ин се откликва с нужната подкрепа, обич и грижа. Ако не се – колкото и жестоко да звучи, вероятно е травмиращо такова отделяне.
В ситуациите, които описвате, детето Ви преживява прилив на адреналин.
Не че се държи “лошо” – просто е превъзбудено, защото нервната му система е незряла и то НЕ МОЖЕ да се справи по друг начин, защото няма уменията за това!
Затова на първо място с търпение и постоянство я научете да разпознава, когато се ядоса/напряга силно:
- Май си ядосана сега?! Май много се напрегна!
И не добавяйте нищо повече, дайте ѝ една минута (буквално) и бъдете до нея, отразете я. Нека започне да осъзнава гнева си и да го назовава с времето, с годините, не сега – постепенно светва лампичката “А, сега съм ядосана!” Емоционално интелигентните хора умеят да разпознават и назовават емоциите си и това променя качеството на живота им, защото знаят как да се подкрепят в трудни моменти. 🙂
Едва след това можете да подходите с:
- Хайде двете с теб да отидем за малко в другата стая/да излезем ЗАЕДНО.
Подкрепете я да изкара енергията си през тялото, което ще рече да ѝ помогнете да се ко-регулира – това я учи да се саморегулира.
Което може да стане с:
Насочете я да се върти като пумпал с ръце перпендикулярни на тялото; да се търкаля на земята, да прави кълбо, да реве като лъв, да скача трупешката, да скача на един крак;
Вдигнете я на ръце и я потупайте леко по дупето няколко пъти – НЕ със сила, не е заплашителна стратегия това, а връща детето в тялото като усети контактна с тялото на възрастния – това се ползва и в момента от народа на инуитите като основен инструмент за заземяване на по-малки деца и обикновено ги успокоява и се гушват във възрастния, ако е направено спокойно и с уважение.
В тази посока са начините за саморегулация. След като я усетите поуморена, опитайте да я гушнете, леко да я потупате по гърба, или бързо да раздвижите ръката си по гърба ѝ, така че да усети плътен допир. Можете да ѝ покажете да сложи ръка на коремчето си и да вдиша и издиша дълбоко, независимо дали ще го повтори и разбере сега – един ден ще може.
И това отново и отново.
Вместо обясненията и думи, работа с тялото, за отпускане и изкарване на напрежението. Търсене на нуждите на детето също – дали има нужда да разтовари напрежението, да получи внимание и игра, прегръдка и контакт, спокойствие; Вероятно е да е сетивно претоварена и да има нужда от по-приглушена светлина, по-тихо пространство, без екрани и т.н., не знам в това отношение как постъпвате също.
Слагам изобилни материали за себепознание.
Мое участие в един майчински подкаст
Детето НЕ се държи лошо… (откъс от “Избухливото дете”)
Наръчник за саморегулация на емоциите
Трите компонента на МОТИВАЦИЯТА (как да съдействат децата)
Детето не ме чува, колкото и да ПОВТАРЯМ! Въпроси&Отговори
