Така си представям училището, образованието – като на тези снимки!
Близо до естественото, природното, интуитивното в нас. Топло, общностно, плодотворно, подкрепящо. 🌱
Понеже много специален за мен човек – Татяна Захариева, ме покани да бъда лектор на тема “Образованието като терапевтичен процес” в Cosmos International School, споделям тук, с вас, част от това, по което ще мислим заедно – ако сте родител, учител, ученик… Дори и ако не сте 🙂 Сте добре дошли да създаваме идеи заедно! ❤️
❤️ Образованието на бъдещето
можем да разпознаем като грижещо се както за развитието на когнитивни умения, така и за развитието на емоционална интелигентност и грамотност, на култура за качествено общуване със себе си и света у младия човек.
💚 Образованието на бъдещето
е форма на терапевтичен процес – то има ролята да подпомогне младия човек да оцелости себе си, да се вижда не само като “мислеща глава”, но и като чувстващо същество, което има многопластови нужди – както физически, така и емоционални, духовни. Да разпознава тези нужди и да ги комуникира с другите.
💛 Образованието като
терапевтичен процес
създава широко поле за изследване и установяване и на духовни ценности – през него имаме шанса да изградим умения за взаимност, заедност, смисъл, умения за преминаване през житейските трудности, гъвкавост и адаптивност.
💜 В този смисъл това образование
терапевтира по-скоро досегашната фрагментирана представа – да терапевтираш означава да лекуваш. Да помогнеш на болното, нараненото да оздравее. И ние на колективно ниво имаме нужда от именно това – от обединяваща перспектива, в която всеки е ценен като отделна част и като елемент от цялото, в която и инфивидуалността бива уважена, а не потисната и унифицирана.
💙 Бидейки терапевтично
в този наш съвременен контекст, то в един по-нататъшен момент ще е по-скоро естествено, отколкото терапевтично – бих провокирала разглеждане на темата именно в тази много ключова посока.
💗 Някои от въпросите пред нас са:
Как можем да осъществим подобен подход?
Кои компонентни са значими в него?
Как можем да създадем условия, които да предполагат и предлагат такава съзнателна грижа?
И какво е нужно да разбираме като учители, обучители и родители, за да осъществим образование на бъдещето, което да прави здраве, вместо болест?
Защо е нужно самите ние да умеем да влизаме в позицията на зрели възрастни, метафорично видели, осветлили, прегърнали собствените си вътрешни разнородни части, обединени в здрава цялост, за да можем да предадем това и напред, след нас?
☀️ Това са философски въпроси,
които заедно с това канят на среща и терапевтичното като компетентно в дълбинното разпознаване на темите, които касаят човешкия психоемоционален свят.
✨ Каня ви да мислим и дебатираме заедно по тези теми! Да обменим опит и идеи в това колективно поле – в което всеки е добре дошъл!
Събитието е вече отминало,
ако за някой тази тема е значима, нека ми пише.
