Отговарям на анонимен въпрос в настоящата публикация. Публикуван е парафразиран!
Ако искате да зададете свой въпрос и имате няколко дни търпение да получите отговор – заповядайте във фейсбук групата ни БАЕП.
Въпрос:
Здравейте!
Пиша ви в разгара на поредния провален празник. Направих грешката да гостувам на родителите си и само след два дни се чувствам емоционално опустошена.
Контактът с майка ми е непосилен. Тя системно нарушава границите ми – от постоянни критики за възпитанието на децата ми до демонстративно пушене в стаята им, въпреки изричните ми молби. Най-болезнено е деленето на децата: тя обръща внимание само на най-голямото, игнорирайки другите две. Всеки мой опит за разговор завършва с нейната роля на “жертва“, атаки срещу изборите ми или вадене на мои грешки отпреди 15 години.
Баща ми, заради когото всъщност идвам, е мекушав и винаги заема нейна страна, за да избегне скандала. В същото време съпругът ми се затваря в себе си и се сърди на мен заради нейното поведение, което създава непоносимо напрежение в собственото ми семейство.
Най-спокойна съм била, когато не сме си говорила с нея. Ужасявам се, че повтарям модела на нейните отношения с покойната ми баба – вечни скандали и страх. Искам да запазя връзката с баща си, но цената, която плащам със здравето си и мира в дома си, става твърде висока.
Моят въпрос е: Как да се съхраня цяла в тази среда? Възможно ли е да поставя граници на човек, който не признава такива, без това да разруши отношенията с другия ми родител? И как да спра да пренасям напрежението от дома на родителите си в моята собствена връзка?
Отговор:
Здравейте!
Благодаря за доверието да пишете тук!
Чувам натрупаните болка, умора, огромно разочарование, които изпитвате в момента. Напълно нормално е да се чувствате така – в ситуация сте, която емоционално Ви “подпалва” и то по време на празници, когато очакванията за уют (дори и плахи и свити) се сблъскват със суровата реалност…
Това, което преживявате, е класически сблъсък с токсична/отровна/нездрава семейна динамика – важно е да разгледаме как да запазите себе си в този хаос.
Важно ми е да напиша, че често пъти страдаме не само от действията на другите, а и от съпротивата ни срещу реалността – упорито искаме друго заедно с опитът ни до тук, който не предполага очакването ни да се реализира… Става така, че отивате при майка си с надеждата (макар и малка), че този път може да е различно. Но тя влиза в старата си роля, а Вие – в ролята на “неразбраното дете”, която е болезнена, разбирам го и го знам от личен опит.
Опитайте за момент да погледнете на нея НЕ като на “Майка” (от която се очаква подкрепа), а просто като на един дълбоко неосъзнат човек – тя действа от своята собствена вътрешна болка и липса. Не Ви дава друго не защото не иска, а защото няма! Като да искаме милиони от човек, който няма пари за хляб – невъзможно е. Това умът ни го разбира по-ясно, но се бърка, когато “бутоните ни са натиснати” и копнеем да удовлетворим конкретни наши очаквания и желания… Ако съзнаваме собствените си изисквания и колко фрустрация и болка ни причиняват, бихме живели по-леко и осъзнато.
Когато тя Ви напада или пуши в стаята, не атакува Вас лично, а показва собственото си объркване и вътрешна липса на мир. Ако приемете, че тя е такава, каквато е, и спрете да очаквате от нея да бъде “добрата баба”, половината от товара ще падне от плещите Ви. Тя не може да Ви даде това, което самата тя няма вътре в себе си.
Тук има важно уточнение! Приемането е възможно само от позиция на вътрешно ИМАНЕ! На грижа за нуждите ни по други начини – което включва и какво даваме на себе си, и какво искам и давам навън. Ако умирам от глад и живея на улицата, едва ли ще мога просто да приема това и да спра да търся храна и подслон – мога обаче да търся как да посрещна тези нужди, спрямо възможностите, които животът предлага тук и сега – те си остават валидни мои нужди! Но начините, по които ги посрещам, могат да варират.
Тоест – нуждите, които майка Ви не посреща имате да идентифицирате и потърсите от другаде. Може би са приемане, грижа, разбиране, подкрепа… Приемането и съзнаването, че нуждите ни не зависят от конкретни хора, е много освобождаващо и подкрепящо. Ще сложа статия по тази тема долу.
Границите са друг важен аспект – не са за нея, а за Вас!
Казвате, че тя “граници не познава” и сте права – тя няма да ги постави, нито ще уважи назоваването им от Вас. Но да повтаряме едно и също НЕ са граници!. Границите са действия! Вие го чертаете около себе си, за да се защитите, съхраните.
Емоционална дистанция – това е един аспект – когато започне да Ви съди за миналото или за съпруга Ви, представете си, че думите ѝ минават през Вас като през прозрачна материя. Те не са “Вашата истина”, а нейният шум” – не влизайте в обяснителен режим. Оправданието е признание, че тя има власт над Вас. Можете да кажете: “Разбирам, че мислиш така” и сменете темата или излезте от стаята.
Физическа граница – тук идва наред излизането, разреждането на контактите – ако тя пуши пред децата, след като сте помолили да не го прави, границата не е в поредната молба, а в действие. Вземате децата и излизате навън или в другата стая. Без скандал, без панаири. Просто: “Тъй като тук се пуши, ние ще излезем на въздух”. Границата е Вашето действие, а не нейното съгласие! Тук трудността на повечето хора е да бъдат “лошите”, които си тръгват, поставят ултиматуми и дори спират контакт – ако не влезете в тази роля, обаче, ще се наложи да търпите и да се потискате, да трупате гняв и напрежение.
Относно напрежението със съпруга Ви – Вашият съпруг вероятно се чувства безпомощен. Той вижда как Ви нараняват и инстинктивно се затваря, защото не може да Ви “спаси”. Мълчанието му е неговият начин да се справи с напрежението, което се просмуква от майка Ви към Вас.
Вместо да го питате защо мълчи, опитайте да му кажете: “Знам, че тук е трудно и за теб. Благодаря ти, че си тук заради мен. Нека бъдем екип в това изпитание.” Изтеглете фокуса от майка Ви и го върнете върху Вашата близост.
Пишете за “Тихото присъствие” на баща си – Вие ходите заради баща си – това е благороден жест от грижа и обич, и в същото време нека не е за сметка на Вашето психично здраве. Можете да обичате баща си и без да позволявате на майка си да Ви разрушава.
Когато усетите, че напрежението ескалира, просто се “изключете“ – наблюдавайте ставащото като страничен зрител в театър – нека тя вдига панаири – Вие останете тихата точка в центъра на бурята. Вашето спокойствие е най-голямата Ви сила срещу нейните провокации! Това изисква практика, включително с простички медитативни упражнения на вдишване и издишване за 4 секунди, усещане на стъпалата и дланите, слагане на ръка на корема и гърдите и присъствие със себе си тук и сега. Учете се да говорите на себе си меко и любящо – Вие сте и дете, и майка на самата себе си на първо място!
Добавям практически стъпки за “оцеляване” в момента:
- Намалете времето за взаимодействие: Не е нужно да сте в една стая с нея през цялото време- азхождайте се повече, помагайте в кухнята, когато тя не е там, намерете си “задачи”.
- Спрете да се борите за правота: Егото иска да докаже, че е право – в същото време Вашият вътрешен мир е по-важен от това тя да признае грешките си (което вероятно никога няма да стане). Ако останете упорито в тази позиция, сте нейна функция и сте подвластна на нея. Истинският контрол е в това да опазим вътрешния си мир и другият да няма власт над нас, да не ни контролира с провокациите си! Ако опитваме да се наложим, вече сме загубили. Много жизнена сила отива така на вятъра.
- Планирайте “изхода”: Знайте точно кога си тръгвате и се фокусирайте върху това време.
Вие не сте малкото момиче отпреди 15 години. Вие сте зряла жена, майка на три деца и създател на свой собствен свят, както Ваш личен вътрешен, така и семеен – майка Ви няма никаква власт над това, нито ще има! Този свят е далеч от нейния – не позволявайте на сенките от нейното минало да помрачават Вашето настояще. Това би била истинската победа. Тогава, с времето, с осъзнаването на позициите, за които Ви писах, ще видите колко лекота ще откриете и лична свобода, независимост и яснота.
Бъдете нежна със себе си – усетете тялото си, погалете го, поговорете му, регулирайте нервната систвма. Слагам полезни статии по тези мои препоръки, ще Ви подкрепят.
Светли и спокойни празници Ви желая, доколкото е възможно в този момент!
✨ https://inesraycheva.com/nujdite-ni-ne-sa-svurzani-s-konkretni-hora/
✨ https://inesraycheva.com/kak-da-slusham-za-da-chuvam/
✨ https://inesraycheva.com/poznavam-li-svoite-vatreshni-roli/
✨ https://inesraycheva.com/mindfulness/
✨ https://inesraycheva.com/kak-da-spra-trevojnostta-si/
Успех!
