Now Reading
Познавам ли своите вътрешни РОЛИ? (Статия за Самопомощ)

Познавам ли своите вътрешни РОЛИ? (Статия за Самопомощ)

Какво представлява вътрешният конфликт?




Всички имаме опит със следното – фокусираме се в дадена цел в живота си, в терапията, в работата или в която и да е област от живота си, и имаме чувството, че се въртим в кръг въпреки големите усилия, които полагаме. В даден момент не можем да продължим, става непосилно, отказваме се. В тези случаи е добре да изследваме темата за вътрешните конфликти. Именно те се случват между нашите вътрепсихични части!


Самосаботаж?


Всъщност няма такова нещо като самосаботаж!
Изглежда така единствено на повърхността – ако надникнем под нея, ще видим как дадена наша част (и модел, който ползваме) ни СЛУЖИ! Това ще стане още по-ясно с примера на края на статията. Най-често спрямо нашите най-млади вътрепсихични части (които надолу ще видите като “Изгнаници”) тези уж самосаботиращи стратегии изглеждат съвсем логични – всъщност те ни пазят по начина, по който могат.


Например емоционалното затваряне и изолиране от другите е точно такъв подход – детски. На уплашено малко дете, което не може да се справи по друг начин, освен да се свие и скрие, да мълчи. Спрямо възрастните и пораснали части в нас, тази стратегия е ограбваща – тя коства потенциално ценни взаимоотношения. Темата за самосаботажа ще се изясни още с прочитането на редовете надолу.



Какво представляват тези “части”?


Съществуват няколко различни метода за работа с нашите вътрепсихични части – някои от тях са именно Вътрешните Семейни Системи (IFS) на Ричард Шуорц – които ще разгледам и в тази статия, Работа с Его състоянията на Уоткинс и Уоткинс, 1997 г., Гещалт терапията на Пърлс, 1973 г., както и Структурният модел, който е разработен за клиенти с дисоциативни разстройства и посттравматичен стрес през 2005 г.


Вътрешните части НЕ са множество личности, а сбор на едно единно цяло





Естествено е да имаме такива вътрешни роли, а понякога ги наричам и “герои” – това е напълно закономерно за здравата психика и не означава, че имаме различни същности/идентичности. Вътрешнто многообразие е въпрос на изследване, на запознаване с него – когато нямаме идея как работи психиката ни, можем лесно да я патологизираме и отхвърлим всъщност съвсем естествени процеси в нея!


Това, разбира се, не помага и води до влошаване на качеството на живот – в тази статия ще стане ясно как.


Работата с вътрешните части ни позволява да разкрием най-красивото от себе си, включително онова, което е било прогонено и “погребано”. Когато се срещнем с тези части, когато ги разгърнем, получаваме достъп до новооткрото умение да се свързваме и да се отнасяме както към себе си, така и към другите и към света. Изработваме в себе си умението да разбираме себе си дълбинно!



_____________________________



Работата с частите е един от видовете психотерапия, която се занимава с различията и конфликтите в “програмите” (разбиранията, моделите) между частите, които обикновено са отговорни за блокирането на емоционалното ни лекуване. Да, знам, всичко това звучи абстрактно и странно. Затова преминавам към обяснението на видовете части в нас – а след това ще дам пример, който да онагледи функцията на всяка една от тях, за да стане ясно!


Ричард Шуорц им дава следните наименования – а за целите на този текст ще се придържам към тях:




__________________
ИЗГНАНИЦИТЕ


Те са по-младите (малките) части от нас, които съдържат емоции, нужди, травми и спомени, които са били пренебрегвани, неразрешени и са изпратени в „изгнание“ (аз често ползвам израза “в тъмница”, но всеки си представя различно място), защото в нас към дадения момент не е имало достатъчно сила, ресурс, осъзнатост за справяне с конкретния момент, с конкретното травматично събитие.


Което е и съвсем естествено предвид, че тези части се “раждат” в нас, докато още сме деца (и докато сме юноши също)! Тоест наистина нямаме нито капацитета, нито опита да се справим със ситуации, които надхвърлят детските ни възможности – и ако около нас няма надежден възрастен, който да ни подкрепи адекватно и любящо, точно такива Изгнанници (или още аз ги наричам “Отцепници”) остават в нас – и задкулисно движат нашите избори, без да го осъзнаваме. Понеже това може да звучи неясно, ще дам пример след като опиша останалите части в нас – през примера ще видите всяка една в действие!



_____________________________
Важно!
Травматичното събитие не е нужно да е огромно и фрапиращо – всъщност ежедневното неглижиране, потискане, подценяване към човек (не само към децата) е травматично в дългосрочен план също!
______________________






__________________
МЕНИДЖЪРИТЕ


са тези, които ни помагат да продължаваме напред. Те държат Изгнаниците настрана, така че функциониращата част от нас да може да движи живота си. Мениджърите могат да действат по здрави или нездрави начини. Да можеш да бъдеш дисциплиниран и последователен е добро мениджърско умение, но постоянният натиск и перфекционизмът е нездрава форма на управление, която създава все повече стрес.


Редовните тренировки, здравословното хранене и грижата за психичното ни здраве също могат да бъдат добри и работещи мениджърски стратегии – доведени до маниакалност и крайност, обаче, се израждат в нездрави и генериращи силно напрежение. Например: Ако сега хапна еди-какво си/ако не тренирам днес/ако не прочета поне 20 страници от тази книга, ще се проваля/ще се разболея/нещо лошо ще се случи.




__________________

ПОЖАРНИКАРИТЕ


представляват екстремна версия на Мениджърите – те действат по-импулсивно и отчаянието ги активира, за да накарат всяка болка или потенциално нараняване да бъдат избегнати или да не бъдат усещани и преживявани. Такива примери са зависимостите – в момента на удовлетворяването на дадена зависимост човек се успокоява временно, преживява сетивно удоволствие, седира (успокоява, притъпява) болката.


Друго такова поведение е пълното емоционално изключване – още наречено “дисоцииране” и прекъсване на връзката със себе си и с другите. Всички ходове на Пожарникарите можем да видим както като временно спасение, така и като дългосрочно самоунищожение. Всичко това се случва, за да държи Изгнаниците далеч, поради страха какво ще бъде почувствано и преживяно, ако се появят! Защото от опит знаем, че тези Изгнаници носят огромни болка и страх в себе си!


Добрата новина е, че можем да работим с тези части от себе си, да ги запознаем едни с други, да им покажем, че вече не сме малки и беззащитни деца, които отчаяно имат нужда от спасение, а сме пораснали възрастни, които почитат всяка част от себе си и успяват да общуват дълбинно и смислено със себе си.

_____________________________
Важно!
Всеки от нас има поне по няколко вътрешни части от всеки тип – и откриването им се случва в хода на живота и ситуациите, в които попадаме. До момента в самата себе си съм открила над 10 такива вътрешни образа, всеки от които служи на цялото, когато бъдат интегрирани – когато се “видят” една друга и разберем как да общуваме с тях. Което се случва най-добре през лична терапия, но разбира се, всеки може да практикува и се учи и сам.
_____________________________


П р и м е р :





Мартина е жена на 35г. с няколко приключили по идентичен начин връзки зад гърба ѝ. Приключването им е инициирано от нея – и от ужаса, който изпитва при сближаването – не може да го толерира и задържи, има силния импулс да избяга при задълбочаването на отношенията. Тази детска част в нея – която наричаме именно вътрешно дете, е Изгнаник. А то е уплашено, самотно, беззащитно и много наранено. Стои свито в ъгъла и плаче, крие се и, когато го питаме от какво има нужда, то казва “От приемане, любов, гушкане и нежност”.


Когато била още около 2-3 годишна родителите ѝ са се разделили, майка ѝ е заминала, а тя е отгледана от баба си. Баба ѝ била по-скоро строга с нея и не допускала прояви на слабост. Очаквала от нея да се “стяга” и да бъде постигаща. Така Мартина се научила да потиска страховете и уязвимостите на малкото момиченце в нея и да слага маската на можещия, привидно стабилен и сериозен човек. Други части от нея са запратили това уязвимо мъничко дете в “тъмницата”, за да не се срещат постоянно с болката и ужаса му – та, това би било непоносимо!


Една от своите Мениджърски роли тя видя като строга жена с костюм, стегната опашка, очила и присвити устни. Този ригиден, контролиращ образ държеше да бъде взиман много насериозно – затова и Мартина често слагаше т.нар. “маска на интелектуалеца” и създаваше емоционална дистанция дори в ежедневни разговори – събуждаше усещането, че водиш бизнес разговори и няма как да минеш през всички стени, които е изградила пред себе си – за да се пази. Да не се изложи, да не бъде видяна като малка и уязвима, да не се подиграят с нея… Тя знаеше какво е и не искаше да го преживява пак! Затова този нейн Мениджър беше стриктен в много отношения – хранене, тренировки, семинари за самоусъвършенстване и т.н.


Една от Пожарникарските роли в нея беше следната – когато усетеше, че връзката се задълбочав, а мъжът насреща е сериозен и емоционално наличен за нея, тя създаваше всевъзможни ситуации, които от гледна точка на зрелия възрастен в нея изглеждаха нелепи – спираше да отговаря на обажданията и съобщенията им, намираше поводи за кавги, случваше се и да изневери – в общи линии правеше всичко възможно да отблъсне другия човек, без да си дава ясна сметка защо го прави – беше импулс!


Друга нейна Пожарникарска роля беше да се напива, когато нещата излязат извън контрол и когато има вероятност да почувства болка – изобщо нямаше идея как да я “храносмели”, как да бъде уязвима и автентична – служеше си и с лъжи, не само в партньорствата, а това също е Пожарникарска роля.



Очевидно е, че тези модели в нея, които отново и отново се разиграват са нефункционални спрямо живота ѝ на зрял човек – те ѝ причиняват сериозен дискомфорт и едновременно с това преди терапия бяха най-доброто, на което беше способна. Определено са я съхранили назад във времето, само че от тук нататък не бяха в унисон с живота, за който копнееше – а понеже той, изглежда, криеше немалко рискове (отново да бъде наранена, изоставена, отхвърлена, унизена – да, това винаги е риск, наистина може да се случи) и продължаваше да се пази по детски – с частите от нея, които са били създадени в травматичното ѝ и самотно детство.


Терапевтичната работа с Мартина ще опитам да опиша съвсем накратко – в хода на терапия, през различни подходи, тя успя да види всичко това – ролите в нея, както и коя как служи и, че неслучайно е там! Успях да я подкрепя да ги интегрира в себе си, което не е еднократен процес; научи се как да общува с тях и за в бъдеще да умее да ги менажира през мъдростта и любовта. Успя да отгледа в себе си стабилен вътрешен родителски образ, да усети Центъра си, да умее да се заземява и саморегулира емоционално.


Постепенно в хода на терапия създаде от себе си емоционално наличен възрастен, който умее както да дава, така и да си иска спокойно. Самата тя преоткри и доразкри своята автентична природа (това е процес за цял живот, според мен) и избира честността и хармонията на искрените граници, вместо да се оплита в лабиринт от лъжи. Разбира се, вече умее да прегръща своето вътрешно дете! Да му говори нежно и внимателно и да валидира преживяванията му.


Със сигурност ще пиша още по темата, защото не е изчерпана, иска ми се тук да поставя базата – подходът е интересен и благодатен за работа, лично аз не смятам, че е достатъчен за преработването на травматичното в нас – само като елемент от по-цялостна работа го виждам и ползвам и като такъв е подкрепящ и оцялостяващ!


See Also

______________________
Това са ключови умения –
без тях каквото и да получим отвън все няма да стига. В същото време имаме нужда да получаваме и отвън –
не сме самодостатъчни, свързани сме!
_____________________




Полезни статии, които ще дадат още яснота, са:


Как да спра тревожността си? (упражнения за нервната система)

Наръчник за саморегулация на емоциите

Tрите стълба на емоционалната зрялост

Как да си помогна сам? Наръчник за важни умения по осъзнатост








Copyright 2020 Ines Raycheva. Designed by NIVOA DESIGN

Scroll To Top