Това е жаргон в света на психологията
(на английски “father wound”), който обозначава психична травма, която се корени в отсъствието на бащата – физическо и/или емоционално, в неглижиращото му или насилническо поведение спрямо детето и спрямо майката – защото обикновено налице са и двете.
Ако бащата е бил прекалено критичен, контролиращ, пренебрегващ това “запечатва” в съзнанието ни образа на Мъжа и на Бащата като такъв – мъжете са такива; бащите са такива; Той е първият ни пример и влиянието му остава солидно в съзнанието ни цял живот.
Емоционалните изблици – тоест неумението да се саморегулираме емоционално, ниското самочувствие, перфекционизмът, нездравословните взаимоотношения, които ни е трудно да поддържаме или в които се вкопчваме отчаяно, липсата на цялостна грижа (психо емоционална, физическа, духовна) са част от белезите на тази рана.
Няма как да пропусна и проблема с границите – като резултат те са или твърде пропускливи или твърде ригидни (негъвкави, твърди). Това има общо и със стила ни на привързаност!
Жените с този тип “бащина рана” са склонни да се страхуват от мъжете и поради това да ги избягват и дори да бъдат агресивни и нападателни към тях – вербално, а понякога и физически. Това може да е свързано с яростта и омразата към собствените им бащи, от които не усещат да са получили любов и грижа. А под този пласт на гняв всъщност има много болка и страх (особено, че ще злоупотребят с тях), до които им е трудно да стигнат, да почувстват и освободят.
Друг сценарий е да се превърнат в т.нар. “угаждачи” и да залепват емоционално за партньорите им, губейки собствената си крехка идентичност, правейки всичко възможно да получат любов, одобрение, закрила от тях.
И двата горни модела са свързани и с нерегулирана нервна система, която е в режим бий се, бягай, замръзни или “умилостиви”, както можем да наречем “fawn” реакцията, защото това стои зад нея – правя всичко възможно да не предизвикам другите, за да не се ядосат и да ме накажат като ме наранят или ме лишат от любовта и присъствието си.
Жените с бащи, които имат отсъстващо/неглижиращо/насилническо поведение са…
По-склонни да бъдат неуверени в себе си, да се страхуват да се покажат пред света, да си искат от другите, да дават на себе си и да приемат подкрепа и обич.
По-склонни да търпят партньори, които се отнасят по същия начин с тях – липсващи са, неглижиращи, отхвърлящи, груби, жестоки, емоционално неналични…
Защото това натиска несъзнавания бутон в тях “ето, нещо познато! Но този път ще е различно! Този път ще го убедя/провокирам да ме обича и иска/да остане до мен!”
А това е мъчителна “игра”, която води до задънена улица и в крайна сметка до нормализиране на взаимоотношение, което сега наричаме “токсично” – тоест разрушително в дългосрочен план!
Именно затова жените с такива бащи, докато не осъзнаят собствените си ограничаващи модели и убеждения, се завъртат в едни и същи “травма връзки”, с партньори с подобни на техните психични рани.
Нерядко сигурните и стабилни потенциални партньори изглеждат скучни и безинтересни на жени с “бащина рана”, защото не дават почва за драматични събития, свързани с неглижиране, отсъствие, свръхконтролиране, насилие и т.н., които жената приема за нормата, за част от любовта.
В същото време в процеса на лекуване на емоционалните си рани, разкриването на огромните страх, срам и вина, които са под повърхността, жената има шанс да преформулира възприятията си за любовта.
И да се почувства стабилна и спокойна, да се отвори, да разцъфти за мъж, който е НАЛИЧЕН и ѝ показва, че я ИСКА в живота си.
Така тя от момиченцето, наранено от татко, успява да порасне до жената, която може да е равнопоставена на мъжа до себе си без да се страхува от него, може да приеме любовта му и да му дава своята, от полето на личната си стабилност и нежност.
Мъжете с бащи,
които имат отсъстващо/неглижиращо/насилническо поведение…
Не заявяват ясно границите си, вместо това избират стратегии като мълчание, бягство, криене, избягване на проблемите.
Което води до хронични проблеми като тревожност, депресия, зависимости
и други;
По-склонни са да избират партньори, които се отнасят неглижиращо и студено с тях – и правят (неуспешни) опити да ги умилостивят, спечелят, удовлетворят…
…. Като смачкват собствените си граници! Убеждението им е, че ако имат граници няма да бъдат харесвани от другите и една от най-добрите им стратегии е да се нагаждат.
Ако не адресират темата с баща си и не работят осъзнато с нея, чест сценарий е зависимостта от порнографията.
Която е разрушителна в дългосрочен план!
Води до сериозни затруднения при формиране и поддържане на интимни връзки, потенциално и до сексуална дисфункция. Което от своя страна подкопава мъжкото самочувствие.
Всичко това нерядко завърта и колелото на гнева, яростта, садизма, насилието – под които стои самосмачкването с убеждения като: “Не заслужавам любов и внимание”, “Жените не ме харесват и ще ме отхвърлят”.
Някои мъже се самоунищожават със зависимости (алкохол, хазарт, наркотици, порнография), други стават насилници и унищожават извън себе си (макар двата процеса да са неотделими!) – физически, емоционално – и така “избиват” огромното напрежение натрупано от болката.
В провалените опити да се нагоди към жената така че тя да го хареса и без да вижда как провокира отхвърлянето ѝ, такъв мъж е склонен да остане сам и да бяга от
емоционална близост.
И колкото и да го обича и харесва една жена – той остава със затворено сърце към нея. Докато не се погрижи за вътрешните си рани, го чака един и същ сценарий. Макар и на различни места и с различни хора.
Ако се разпознавате тук – потърсете психотерапевтична подкрепа – никога не е късно да заживеете по различен начин!
Споделям тук в допълнение, че “бащината рана” е изтъкана от психични травми, някои от които са:
- ОТХВЪРЛЯНЕ
(страхът, че другите няма даже да ни дадат шанса да ни опознаят, защото бързо ще видят, че сме “дефектни” и недостатъчно добри) – това води до т.нар: - “КОНТРАотхвърляне” –
отхвърлям те ПРЕДИ ти да отхвърлиш мен, поради същите тези страхове; - ИЗОСТАВЯНЕ
(страхът, че хората, към които вече сме привързани, ще си тръгнат) - ПРЕНЕБРЕГВАНЕ
(неумението да разпознаем и да се погрижим за собствените си и чуждите нужди) - ЗАГУБА
(трудност да останем в емоционална близост до другите или да установим интимност поради страхът, че ще ги загубим – също затова и не поставяме границите си и не комуникираме ясно нуждите си) - ЗЛОУПОТРЕБА
(склонността да злоупотребяваме с доверието, границите, личното пространство на другите или със своите собствени – което после води до смазваща вина и срам, които биват потискани с механизмите на зависимостта – напр. пия, за да потисна вината и срама от стореното) - ПРЕДАТЕЛСТВО
(страх, че ще загубим доверието на другите или че те ще нарушат нашето)
Тук няма как да не включа и убежденията, които мъжете с “бащина рана” носят върху себе си като торба с камъни, а именно:
- “Не съм достатъчно добър”
- “Нямам шанс с нея, защото ще види какъв неудачник съм”
- “Другите мъже ме превъзхождат”
- “Недостоен съм за любов и внимание”
- “Не мога да направя нищо както трябва и другите го виждат”
- “Аз съм провал”
- “Показването на емоции и нужди е слабост, ще ме отхвърлят и ще ми се присмеят“
________
Добавям статии, които да са ви от полза, ако се разпознавате в горните редове и не знаете от къде да започнете:
Как да спра тревожността си? (упражнения за нервната система)
Как да си помогна сам? Наръчник за важни умения по осъзнатост
Кой е моят стил на привързаност и защо е важно да знам?
Майндфулнес в ежедневието (Видео)
