Now Reading
БАЩИНА РАНА?

Това е жаргон в света на психологията
(на английски “father wound”),
който обозначава психична травма, която се корени в отсъствието на бащата – физическо и/или емоционално, в неглижиращото му или насилническо поведение спрямо детето и спрямо майката – защото обикновено налице са и двете.



Ако бащата е бил прекалено критичен, контролиращ, пренебрегващ това “запечатва” в съзнанието ни образа на Мъжа и на Бащата като такъв – мъжете са такива; бащите са такива; Той е първият ни пример и влиянието му остава солидно в съзнанието ни цял живот.



Емоционалните изблици – тоест неумението да се саморегулираме емоционално, ниското самочувствие, перфекционизмът, нездравословните взаимоотношения, които ни е трудно да поддържаме или в които се вкопчваме отчаяно, липсата на цялостна грижа (психо емоционална, физическа, духовна) са част от белезите на тази рана.



Няма как да пропусна и проблема с границите – като резултат те са или твърде пропускливи или твърде ригидни (негъвкави, твърди). Това има общо и със стила ни на привързаност!



Жените с този тип “бащина рана” са склонни да се страхуват от мъжете и поради това да ги избягват и дори да бъдат агресивни и нападателни към тях – вербално, а понякога и физически. Това може да е свързано с яростта и омразата към собствените им бащи, от които не усещат да са получили любов и грижа. А под този пласт на гняв всъщност има много болка и страх (особено, че ще злоупотребят с тях), до които им е трудно да стигнат, да почувстват и освободят.



Друг сценарий е да се превърнат в т.нар. “угаждачи” и да залепват емоционално за партньорите им, губейки собствената си крехка идентичност, правейки всичко възможно да получат любов, одобрение, закрила от тях.



И двата горни модела са свързани и с нерегулирана нервна система, която е в режим бий се, бягай, замръзни или “умилостиви”, както можем да наречем “fawn” реакцията, защото това стои зад нея – правя всичко възможно да не предизвикам другите, за да не се ядосат и да ме накажат като ме наранят или ме лишат от любовта и присъствието си.



Жените с бащи, които имат отсъстващо/неглижиращо/насилническо поведение са…


По-склонни да бъдат неуверени в себе си, да се страхуват да се покажат пред света, да си искат от другите, да дават на себе си и да приемат подкрепа и обич.



По-склонни да търпят партньори, които се отнасят по същия начин с тях – липсващи са, неглижиращи, отхвърлящи, груби, жестоки, емоционално неналични…



Защото това натиска несъзнавания бутон в тях “ето, нещо познато! Но този път ще е различно! Този път ще го убедя/провокирам да ме обича и иска/да остане до мен!”



А това е мъчителна “игра”, която води до задънена улица и в крайна сметка до нормализиране на взаимоотношение, което сега наричаме “токсично” – тоест разрушително в дългосрочен план!



Именно затова жените с такива бащи, докато не осъзнаят собствените си ограничаващи модели и убеждения, се завъртат в едни и същи “травма връзки”, с партньори с подобни на техните психични рани.



Нерядко сигурните и стабилни потенциални партньори изглеждат скучни и безинтересни на жени с “бащина рана”, защото не дават почва за драматични събития, свързани с неглижиране, отсъствие, свръхконтролиране, насилие и т.н., които жената приема за нормата, за част от любовта.



В същото време в процеса на лекуване на емоционалните си рани, разкриването на огромните страх, срам и вина, които са под повърхността, жената има шанс да преформулира възприятията си за любовта.



И да се почувства стабилна и спокойна, да се отвори, да разцъфти за мъж, който е НАЛИЧЕН и ѝ показва, че я ИСКА в живота си.



See Also

Така тя от момиченцето, наранено от татко, успява да порасне до жената, която може да е равнопоставена на мъжа до себе си без да се страхува от него, може да приеме любовта му и да му дава своята, от полето на личната си стабилност и нежност.



В следваща публикация ще пиша и за мъжете с т.нар “бащина рана”, има много допирни точки с описаното в настоящата, разбира се.

________

Добавям статии, които да са ви от полза, ако се разпознавате в горните редове и не знаете от къде да започнете:



Как да спра тревожността си? (упражнения за нервната система)

Как да си помогна сам? Наръчник за важни умения по осъзнатост

Защо не мога да се променя?

Кой е моят стил на привързаност и защо е важно да знам?

Майндфулнес в ежедневието (Видео)















Copyright 2020 Ines Raycheva. Designed by NIVOA DESIGN

Scroll To Top